Анкета има, победителят го няма

За кой ли път…ПОБЕДИТЕЛЯТ в „най-престижната индивидуална спортна анкета“ в България не се ЯВЯВА да получи заслужената си награда!??? А? В коя Нормална държава това може да се случи? При нас се случва за ВТОРИ ПЪТ. Та така тотално се срива престижът на допитването…Жалко…И за победителя, и за организаторите, и за историята …

Предишният път, когато спечели наградата, ПОБЕДИТЕЛЯТ пак не дойде в залата, а се появи на екрана във вид на Холограма.

Въпросите са много. На първо място: „Защо точно тази дата  беше избрана от организаторите, след като месеци по-рано се знае, че по същото време „ПОБЕДИТЕЛЯТ ще се намира поради служебни ангажименти на друга далечна точка от земното кълбо?“.
Спестяваме си въпроса дали ПОБЕДИТЕЛЯТ все пак не можеше да намери място в така натоварения си график все пак да уважи участниците в анкетата, българската публика и т.н.
И още, и още…

Съгласен съм напълно и със споделеното от колегите Никола Стойнов: „Ужасно срамно е, че Боян Петров е едва на осмо място в анкетата „Спортист на годината“, не смятате ли?!“, и Валентин Маринов:

„Като почнеш от десетката (подребната в нея, което говори за спортната култура на НЯКОИ от гласувалите журналисти), минеш през церемонията с анонси като „Българският Майкъл Фелпс“ и стигнеш до това роднини и приятели да връчват наградите… Дано последното не го изкопират примерно на Оскарите. Леонардо ди Каприо като получава Оскар ще трябва една върволица моделки да му връчат статуетката.

Това е най-малкият проблем. А за мен лично не е проблем. Няма как да дойде. Там където се намира, това са по два дни път отиване и връщане. Не забравяйте, че от 1 януари той ще участва на турнир, който е още по-далеч от мястото, на което се намира сега. Видеообръщанието беше достатъчно. Проблемите идват от други неща – гласуването в анкетата, церемонията и т.н. и т.н.“

И завършваме с едно впечатление на Ивайло Герчев: „Сигурен съм, че през 1957 г. не е имало толкова благодарене…“

Това е всичко. Аз няма какво повече да добавя…

Спортист на годината 2017:

1. Григор Димитров (тенис) – 1428 точки
2. Радослав Янков (сноуборд) – 1086 точки
3. Невяна Владинова (художествена гимнастика) – 729
4. Антъни Иванов (плуване) – 620
5. Даниел Асенов (бокс) – 598
6. Александър Везенков (баскетбол) – 482
7. Владимир Илиев (биатлон) –  369
8. Боян Петров (алпинизъм) – 332
9. Владимир Далаклиев (таекуондо) – 276
10. Тихомир Иванов (лека атлетика) – 251

Отбор на годината 2017:
Ансамбъл по художествена гимнастика – 920 точки
Спортист с увреждания 2017:
Ружди Ружди (лека атлетика) – 1340 точки

„Треньор на годината“:
Весела Димитрова (художествена гимнастика)- 84 точки
Милен ДИМИТРОВ

Warning: count(): Parameter must be an array or an object that implements Countable in /home/vitoojld/public_html/wp-content/themes/novomag-theme/includes/single/post-tags.php on line 4