Те доказаха, че Локо (Сф) е жив
„С тази победа Локомотив доказа, че е жив и съществува, и ще продължи да съществува.“ Тези думи на щастливия старши треньор на „червено-черните“ Ангел Колев, изречени секунди след драматичната победа над ЦСКА с 2:1 за Купата на България, ме развълнуваха. От тях звучаха страст и неподправена емоция. И болка. И истина. С този успех Локомотив се върна в играта. Разбира се, най-голяма заслуга за успеха има собственикът на клуба Иван Василев. Той направи всичко по и свръхсилите си любимото му Локо да не потъне в небитието. Почти сам, с помощта на верния приятел Веско Стоянов, издържа клуба. В рамките на един сезон Василев направи толкова подобрения по инфраструктурата на стадиона, колкото не бяха правени от 30 години насам. Изпълнителният директор Бойчо Величков въведе железен ред и дисциплина в „Надежда“. Някогашният славен голмайстор дава мило и драго „железничарите“ да се върнат по-бързо там, където им е мястото – елита на нашия футбол. Отстраняването на „армейците“, актуален носител на Купата на България, е само първата крачка към изпълнението на голямата цел.
Ето и останалите действащи лица, изхвърлили ЦСКА от турнира.
Александър Любенов – 21 г, юноша на Левски. При „сините“ така и не получи шанс за изява. Потърси късмета си в Локомотив (Пд), където обаче остана само няколко месеца. Бившият младежки национал е приятел на гимнастичката Цвети Стоянова, която направи опит за самоубийство и наскоро излезе от „Пирогов“. Вратарят се прибра в София, за да е по-близо до любимата си и да й помогне във възстановяването.
Емил Виячки – 26 г. продукт на дупнишката футболна школа. Кариерата на дългуча премина през родния Марек и Пирин, преди той да акостира в „Надежда“. След трудно начало и колебания във формата централният защитник демонстрира все по-стабилна игра с червено-черната фланелка.
Александър Горанов – 28 г, юноша на Марек. И той, подобно на Виячки, дойде в Локомотив със съдействието на Иво Паргов. В кариерата си Сашо е сменил много отбори: Марек, Рилски спортист, Ком-Миньор, Чавдар (Бяла Слатина), Несебър, Академик (Свищов), Локомотив (ГО), Локомотив (Пд) и Созопол. Синхронът в играта му с партньора в центъра на защитата Виячки се подобрява от мач на мач.
Денис Пидев – 23 г. Продукт е на школата на Христо Стоичков в Етрополе. Ритал е и за Марек, Верея, както и за кратко в Монтана. Дойде с препоръката на Иво Паргов в Локото. Неубедително стартира кариерата си в „Надежда“. Все още не е заслужил титулярното си място. Има какво да доказва и показва.
Богомил Христов – 22 г. Юноша е на ЦСКА. По ирония на съдбата именно „червеното“ дете донесе победата над родния си тим. Богеца се е подвизавал още в столичния Септември, Славия, Сливнишки герой, Банско и Спартак (Плевен). Разочароваше с изявите си от началото на сезона, но блесна точно в най-важния момент.
Йордан Ризов – 19 г. Считан за един от най-големите таланти, излезли през последните години от школата на Локомотив (Сф). Откритие е на Кирил Метков. Най-добре се чувства като плеймейкър, или зад нападателя. Някои треньори обаче го мъчеха като външен халф. През миналия сезон изигра важна роля за промоцията във „В“ група, но конкуренцията в селската дивизия липсваше и изявите му там не могат да бъдат критерий. В момента тъпче на едно място, не бележи качествен скок в развитието си. Феновете на Локомотив много го обичат и се надяваме той да не ги подведе и да не остане само един фойерверк. Зависи си изцяло от него.
Даниел Пеев – 32 г. Лидерът, капитанът на Локо (Сф). Най-опитният и най-класен играч на отбора в момента. Завърна се в родното гнездо, за да помогне в най-трудния момент и показа, че е мъжкар и държи на думата си. Големи амплитуди се редуват в кариерата му. На 18 години дебютира в „А“ група, беше взет от Левски с огромни надежди, но така и не записа мач в елита със синята фланелка. После се превърна в лидер за Родопа (Смолян) и Пирин (Блг), преди да премине в Славия. След 2,5 сезона в „Овча купел“ отново облече фланелката на Локото. Последваха престои в казахстанския слабак Семей и хърватския Осиек. През последната година не игра голям футбол, поддържаше форма с мачове на малки вратички. Сега той е сърцето и душата на Локомотив. Без него „железничарите“ са половин отбор.
Владислав Мисяк – 21 г. Момчето от Кюстендил (рожба е на местния Бузлуджа) не успя да са наложи в Левски. За си“сините“ записа 17 мача и 1 гол за три сезона. През миналата пролет беше изпратен под наем във втородивизионния Нефтохимик. Владо разочароваше с изявите си до този момент, не оправда огромните очаквания, с които беше привлечен в „Надежда“. Въпреки това е неизменен титуляр в схемата на треньора Ангел Колев.
Димитър Георгиев – 24 г. Юноша е на Септември (Сф). Нападателят се е подвизавал в Литекс, Ботев (Враца), Марек, Славия, ПФК Бургас, Нефтохимик и Пирин (Разлог). Митко е безспорното откритие на сезона за Локо (Сф). Бърз, мощен, с отличен нюх към гола. Лидер сред стрелците във Втора лига. Георгиев е „перлата“ в селекцията на „железничарите“.
Вилиян Комитски – 21 г. „Червено-черната“ рожба все още не може да се наложи като титуляр в защита. Старае се, показва желание, но му липсват доста качества, за да „захапе“.
Калоян Бонев – 23 г. Юноша е на ЦСКА, но така и не получава „ръка“ в родния клуб. Търси късмета си в Австрия, където играе за аматьорски отбори. През миналия сезон се превърна във водещия голмайстор на Локомотив (Сф) в окръжната група. Заби над 50 гола. От началото на новото първенство обаче е твърда резерва. Почти във всеки мач влиза след почивката.
Калоян Ангелов – 29 г. Играл е още в молдовския Зимбру, Етър (ВТ) и Бдин (Видин). Любимецът на феновете в „Надежда“. През миналия сезон халфът получи от тях наградата за Играч №1. От лятото досега обаче рядко показва качествата си и е длъжник на отбора.
Анестис Хадзилиадис (25) и Йоргос Бозукис (23) – последните нови попълнения на Локомотив. Двамата гърци дойдоха от нискоразредния Ханя. Дебютираха успешно при визитата на Лудогорец (0:0) преди седмица, представиха се на ниво и срещу ЦСКА. С тях „червено-черният“ ариергард изглежда доста по-стабилно.
Ангел Колев – 63-годишният специалист пое Локо (Сф) „на пожар“ след напускането на Антон Велков. Колев, който дотогава беше шеф на ДЮШ на клуба, се наложи отново да сяда на треньорската скамейка. Той рестартира кариерата си след дълга пауза. След трудния старт на сезона упоритата му работа започна да дава резултати./Милен ДИМИТРОВ
