Не са луди тези, които ядат тропическите плодове, а тези, които ги внасят

Има една стара българска поговорка, която всеки е чувал – „Не е луд този, който яде баницата, а този, който му я дава.“ Ако перифразираме известната поговорка по отношение на футбола и най-вече на трансферите в родния вариант на този спорт – тя би звучала горе-долу така: „Не са луди тези, които ядат тропическите плодове, а тези които ги внасят“.

В последните няколко години родните грандове се превърнаха в пробна на играчи. Резултатът от това обаче дори не е и нулев, а минусов в краткосрочен и още по-минусов в дългосрочен план.

Например един от водещите клубове е пословично рязан от знайни и незнайни герои, няма правилен подход към селекцията, а ръководителите му се оплакват, че скъпоструващите играчи (за които те имали пари) не желаели да играят в България… Ето и кратък списък на играчи, с които поради една или друга причина съответния клуб не успя да се разбере наскоро – Наджиб Амари, Бавон Чибуабуа, Фредерик Нимани, Емил Нину, Дани НГесан,  Джъстин Менголо, Данзел Гравенберк, Мама-ду Багайоко, Кваме Карикари, Салим Сисе, Либан Абди, Осман Джалоу, Нар, Бабатунде Адениджи… Е, с някои от тях дори се разбра и се стигна до договор, но отново нищо положително не произлезе и от този „успех“, „удар“ и прочее трансферни профанизми. Например последния струвал 180 000 евро!!! Моля? Та той е завършен комик с дълги чорапи. За тези пари могат да се подсигурят отлични условия за израстване на собствени кадри, могат да се изпратят треньори на специализация в чужбина, може да се осигури по-добро тактико-техническо и статистическо осигуряване на мачовете. може да се осигури професионална дългосрочна консултация за развитие на школа, представителен отбор, маркетинг стратегия и други – все пера, които ще докарат не-малка възвращаемост – за разлика от Тундьо и братовчедите му, екзотични Нар-ове и тем подобни.

Не е въпрос кой е клуба, тъй като проблемите са подобни в повечето ни професионални отбори – дори и в Лудогорец – най-вече по отношение на не-налагне на собствените кадри за сметка на рискови и недоказани попълнения от чужбина. За къде работи отличната академия на шампионите с няколкостотин деца в нея – за износ на (п)ишлеме ли или за формално присъствие за по 20 минути на терена? Ами традиционните школи на Левски, Пирин, Славия, Берое, Ботев, Локомотив Пд (същото се отнасяше и за ЦСКА и Локомотив Сф, когато бяха при професионалистите) – и те ли работят за износ, след като играчите от собствената школа се броят на пръсти, а юноши се налагат единствено при решен сезон – както става при Ботев и Славия през тази година. Всички знаем как продължава това – няколко мача, надежди и идва ред на „уникалната“ лятна селекция от перли, Нар-ове, Тундьовци и други с репутацията на новите ЯЯ и Коло Тур-овци… плюс ролетката на постоянното ядро от опитни българи за средняшките отбори. И така всяка година се хвърлят едни торби с пари и после „мъдрите“ ръководители остават с … банан в устата и могат само да си припяват „Money for nothing, sex for free“ (в превод – Пари на вятъра, секс без пари) на Dire Straits (в превод – бедствено положение). И положението става особено бедствено след като „перлите“ чинно си взимат заплатите и премиите и все по-често се контузват и скатават, и все по-скоростно се ориентират към изкушенията на Студентски град. Е, ами то не остана място за юношите, но пък може да се преотстъпят някъде, дано да хванат декиш. тъкмо няма и заплати да им се плащат, пък ако някой от тях се окаже новия Роналдо в Б или В група (!?!), лесно ще бъде омаян да се върне. Само че няма как това да стане, защото дори и Роналдо да дойде в Б група на България, няма да има никакъв шанс – който е гледал подобен мач наскоро знае защо.

Но както бе казано – не са виновни „футболистите“ с имена на тропически плодове и довчера ритали на плажа, а „ръководителите“ в родните отбори, които ги внасят. Е, честито тогава – задава се новия трансферен прозорец, в който подготовката на отборите започва още през юни и става страшната сеч между юноши и титуляри от миналия сезон, за да дойде август и дори и по-късно – септември, октомври (за още по-големите „таланти“, но останали незнайно как без отбори), когато идва поредния чужденец с напудрена визитка – я юноша на Монако, я карал проби при Венгер, я братовчед или делял стая с Марез, и задължително – младежки национал на някоя африканска държава и участвал в национален камп (а ние разбираме национал при мъжете) с още 50-60 подобни нему, защото те там така правят. По друг начин може да се прави подбора, селекцията на чужденците в клубовете – така както го правят в Португалия – залага се на качествени безплатни чужденци главно от Латинска Америка, работи се правилно с тях, продават се при първата по-сериозна оферта… защото като тях са много и всеки чака своя шанс… Разбира се, в родните клубове всеки етап куца – селекция, работа, продажба… Другият модел е, да кажем, Китай, Индия, САЩ – залага се на футболни звезди в напреднала възраст, които основно да предават опит и привличат интерес – тук допълнителен интерес не ни е нужен, а пък и няма как някой да плати на Роналдиньо или Пирло, както платиха на феноменалния голмайстор Марио Жардел в Черно море преди години… а той наблягаше главно на сгодните варненки и на други вредни за кариерата му екстри.

Е, някои отбори вече „работят“ по селекцията, особено тези, които ще участват в евро-турнирите, но и другите – всеки си поставя цели за шампионата и си ги гони. Защо обаче цел на никой отбор – дори тези, за които не може реално да има други цели в първенството, не е налагане на собствени кадри, правилна работа с тях и последваща продажба? Опитайте – селекцията е захвърлена във вашия заден двор и ви чака и – да – тропическите плодове са наистина кисели!

Автор: Екип на Витоша Нюз
Използвани са материали на „Тема спорт“

Categories: Футбол

Warning: count(): Parameter must be an array or an object that implements Countable in /home/vitoojld/public_html/wp-content/themes/novomag-theme/includes/single/post-tags.php on line 4