Стойка Петрова: Не ми дадоха шанс да се боря за участие на Олимпиадата в Рио

Стойка Петрова е родена на 18 септември 1985 г. Отраства в родния Добрич, в момента живее и тренира в Русе. Тя стана европейска шампионка по бокс в категория до 51 килограма на първенството в Букурещ през юни 2015 г. На финала българката спечели без битка срещу Саяна Сагатаева (Русия. По този начин Стойка завоюва първо злато за България от шампионата на Стария континент. Тя е първата българска боксьорка, участвала на Олимпиада. На Игрите в Лондон преди 2 години Петрова стигна до 1/4-финалите. Стойка е възпитаничка на боксов клуб “Русе”, където тренира под ръководството на Павел Сяров.

–Г-це Петрова, вие изгледахте наживо финалните срещи на квалификацията в Самсун. Какви са вашите впечатления от турнира като цяло и от представянето на нашия отбор?
-Да, имах шанса да присъствам на състезанието в Турция. Заедно с треньора Павел Сяров отидохме, за да подкрепим моите съотборници и най-вече Светлана Каменова. За съжаление станахме свидетели на едно безобразно съдийство. Направо сеч си беше! Реферите ощетиха тотално Светла и Даниел Асенов. Отзивите и за срещите на останалите ни боксьори са такива, че са били ощетени. Но нали знаете, когато има човешка намеса, всичко е възможно, всеки си има пристрастия. Жалко е. Бяхме ощетени, казвам го с чиста съвест. Специално Светлана Каменова (60 кг) се представи отлично и ако не бяха съдийските „тесли“ щеше да вземе златото. Напълно го заслужаваше, но…Тя отстрани двукратната световна шампионка от Русия. След това съдиите решиха, че не трябва да бие и италианката. Въпреки това аз съм сигурна, че тя ще вземе олимпийска квота след месец. Сигурно ще го направи още на Световното първенство.
–Президентът на федерацията Красимир Инински обяви, че отиваме в Астана и Баку през май и юни „като на война“…
-Ами, да, така ще бъде. Никой няма да ни пусне лесно до Игрите в Рио де Жанейро.
–Вашата пряка конкурентка Станимира Петрова стигна до финала в Самсун и спечели виза за Олимпиадата. Завиждате ли й за това? Със сигурност съжалявате, че не сте сега на нейното място…
-Разбира се, че не й завиждам! Категорично! Аз не съм такъв човек, че да завиждам на когото и да е. Не за първи път ще кажа, че преди всичко трябва да се мисли за доброто на отбора, за България, а после за себе си. Всякакви лични пристрастия, мисли и егоизъм трябва да бъдат загърбени в името на България. Казвам го без грам куртоазия това. Аз се радвам, че родината ни има до момента един сигурен представител в Рио при жените. Надявам се още един след Мондиала в Астана. Каменова напълно го заслужава. Доказа класата си в Турция. Е, със сигурност съжалявам, че не аз ще представям България на Игрите, но това е животът. Какво да се прави (мълчи дълго). Така са се случили нещата.
–Много е жалко, че има само три олимпийски категории (51 кг, 60 кг и 75 кг)…
-Да, Рио де Жанейро вече не съществува пред мен като цел. Няма го в моите планове при така стеклите се обстоятелства.
–Искам да ви върна към големия скандал по време на турнира „Странджата“. Почувствахте ли се обидена?
-Обидена – със сигурност. Вие как бихте се почувствали на мое място? Нормално е, като всеки човек, да се почувствам обидена и засегната. И то при положение, че този гаф се случва у дома, в България, а не някъде навън…Стана ми още по-гадно. Направиха го българи.
–Как си обяснявате гафа на организаторите на турнира?
-Честно да ви призная, измина толкова време вече оттогава, все още не мога да си го обясня. Един от съдиите на състезанието ми призна преди около месец, дойде и ми каза, че е била изцяло негова грешката. Не знам обаче как точно са се стекли нещата. Нямам обяснение. Но вижте колко нелепо се получи всичко – при тегленето на жребия за турнира се случила техническа грешка при входирането на информацията от изтегления жребий в състезателната апаратура. Причина за това били еднаквите фамилни имена на мен и Станимира Петрова, както и еднаквите начални букви на първите ни имена. Грешката беше посочена на организаторите на следващия ден в 9:00 часа от старши треньора Хоел Арате, т. е. един час преди насрочения от мен час за тренировка. Супервайзерът разреши срещата да се проведе като последна на следващия сеанс – около 19 ч. Нямаше как да се съглася на тази подигравка.
–Можете ли да припомните хронологията?
-В 22.00 часа на 22 февруари бе изтеглен жребий. На всички схеми и програми, разпечатани и подписани от официално лице, аз бях в горната част на схемата и ми бе отредено да почивам в първия ден на надпреварата (23 февруари) и на 24-и да боксирам срещу гъркиня. Съотборничката ми Станимира Петрова бе в долната част на схемата и трябваше да се изправи в първия ден на турнира срещу представителката на Тунис. Тези схеми и програми бяха предоставени на всички – треньори, съдии, ITO, състезатели, медии и зрители. Също така бяха публикувани в сайта на БФБ и Европейската боксова конфедерация (EUBC). Изненадващо за мен, на 23 февруари сутринта, по време на закуска, треньорът Фикрет Ереджебов ни разясни жребия и каза, че този ден аз почивам, но трябва да участвам в тренировката от 10 часа. След изтощителната тренировка с треньора на мъжкия национален отбор Димитър Мутафов отидох в залата да наблюдавам опонентките в моята категория и да подкрепя съотборничката си в националния отбор Станимира Петрова. Докато гледах срещите на единия ринг, от трибуните на публиката дотича състезателка от девическия отбор и ми каза, че аз играя следваща среща на другия ринг. Поглеждайки монитора видях изписано името си. Огледах се в залата и видях треньорът Хоел Арате да ме приканва с жестове да отида в зоната за извеждане на състезателите, където се намираше Станимира Петрова с вече поставени ръкавици и загряла. Веселин Тодоров ми каза, че нещо е объркано и трябва да изляза веднага на ринга. Отговорих, че нямам необходимата екипировка и идвам от изтощителна тренировка (тъй като на следващия ден ми предстои кантар и се налага да свалям килограми).
–Какво ви отговори Арате?
-Каза ми да взема от някой състезател назъбник и игрално облекло, а аз отвърнах, че идвам от тренировка и съм много изморена, освен това по схема и програма трябва да почивам. Каза ми: „Ще ти направим компромис да си последна среща в този сеанс“, а до края на сеанса оставаше 1 среща (около 15 минути). Не съм напуснала залата, за да не играя, а просто не беше възможно да изляза на ринга поради ред причини – физическото ми състояние, липса на необходима екипировка и на време за подготовка за игра. Хората, които са изучавали физиология и психология, могат да разберат какво ми е било психологическото и физиологичното състояние. Прибрах се в хотела да почивам, тъй като по схема трябваше да играя на следващия ден. На 24-и сутринта отидох на кантар, минах медицински преглед, но не бях допусната да мина официален кантар поради отсъствие на името ми в програмата.
–Вие реагирахте нормално доста остро тогава, когато разбрахте какво се е случило. Какво беше първото, което си помислихте?
-Много неща ми минаваха през главата. С лека ръка хей така някой беше решил да задраска моя дългогодишен труд. Всичките ми усилия отидоха на вятъра. Понасяла съм толкова много лишения, за да стигна до това ниво и не заслужавах такава подигравка. Зная на какво сама съм се подлагала, за да се изкача до върха на европейски бокс. И изведнъж се получава такава нелепа ситуация…В крайна сметка и аз също съм човек и е нормално да реагирам понякога по-остро, по-импулсивно. Отказах дасе боксирам. Не търся виновни, за това си има ръководители, които да кажат кой е виновен.
–Не подозирате ли нещо друго? Да не би да не е просто гаф, а да е била нагласена работата?
-Ами, вижте, мисля си всичко. Не изключвам нито един вариант. Не мога да кажа конкретно „Да, това е причината“, или „Не, това не е вариантът“. Не знам. Мисля, че отговор трябва да ви даде ръководството. Просто не знам какво се случи и дали има нещо умишлено или няма. Версията с объркването на имената не звучи логично. Не е сериозно.
–От федерацията също реагираха доста остро на вашия протест. Оттам пуснаха декларация, в която пишеше, „че боксьорите трябва да се доказват на ринга, а не със съмнителни публикации в интернет-пространството.“…
-Ами сигурно не е моя работа да коментирам, но пък това е и моят дългогодишен труд, който съм положила. Редно ли е така да се случват нещата? По този начин да ми провалят едно състезание. Не визирам някого конкретно като виновник, защото аз не зная кой точно е той. Нормално е да реагирам импулсивно.
–Треньорът Хоел Арате какво ви обясни тогава?
-Всеки си обяснява нещата от негова гледна точка. Той ми изложи своята позиция като треньор, аз му обясних как съм се почувствала като състезател. Хоел ме разбра напълно.
–Друг път във вашата кариера изпадала ли сте в подобна нелепа ситуация?
-Не. Ставала съм свидетел на какво ли не, все пак вече от дълго време съм на ринга, но да ни объркат имената, и да трябва да играя, а аз да не зная, никога не ми се е случвало.
–Имало ли е други удари под кръста срещу вас?
-Да, имало е. Предполагам, че и винаги ще има такива в живота, или на ринга. Това обаче са отживелици, минали неща във времето, към които не искам повече да се връщам.
–Българската федерация проведе специални спаринг срещи за определяне на състава, който да ни представя на олимпийската квалификация за Европа в Самсун. Двубоите в трите „спорни“ категории (до 51 и до 60 кг при жените и до 91 при мъжете) се играха в тренировъчната зала на „Дианабад“. Срещите бяха при закрити врати, а да съдийстват бяха поканени най-добрите арбитри на България. За пълна прозрачност бе решено да се зачитат гласовете и на петимата арбитри около ринга. Обективно ли беше съдийството на вашия сблъсък със Станимира? Загубихте с 1:4 (37:39, 37:39, 37:39, 37:39, 40:36).
-Не беше обективно, но трябва реферите да си поемат отговорността за решенията. Пак казвам, бях ощетена. На мен така и не ми беше даде реален шанс да се боря за каквото и да било.
–Какви са плановете ви за бъдещето?
-На първо време ни предстои лагер на „Дианабад“, където започваме подготовка за Световното в Астана. Мондиалът ще се проведе от 19 до 27 май.
–Световна титла влиза ли във вашите планове?
-Вече да ви кажа честно, не смея да конкретизирам целите си. Най-вече след това съдийство, което видях в Самсун.
–Обмисляте ли смяна на категорията?
-Не зная. Просто все още не съм мислила за това. Все още не мога да се отърся от шока, който изживях. Случиха ми се неприятности, които се опитвам да преодолея. Не мога реално да преценя са себе си какво следва оттук нататък.
–В какви отношения сте лично вие със Станимира Петрова?
-Е, не сме първи приятелки (смее се). Не сме кой знае колко близки. А и при така стеклите се обстоятелства…няма как да си пием кафето заедно.Уважавам я като колега. Стискал й напълно искрено палци да се представи достойно на Олимпиадата в Рио. Надявам се да стигне максимално напред, защо не и да се завърне с медал. България е над всичко.
–Кой ви подкрепи най-много в тези моменти?
-Семейството, близките, приятелите. Зад мен непрекъснато беше и изпълнителният директор на БК „Русе“ Илия Сяров, за което му благодаря.
–Лоялна ли е конкуренцията в националния отбор? Какви са атмосферата и взаимоотношенията между състезателките?
-Атмосферата е добра, работна, така да се каже. Специално ние, жените, не сме се събирали вече от доста време. Повече заедно тренираха състезателките, които са в олимпийските категории. Сега се събираме на лагер заради предстоящото Световно. След лагера мога да ви кажа по-точно каква е атмосферата и обстановката.
–Идвало ли ви е през тези месеци след „Странджата“ се се откажете от спорта?
-Да, при всеки нормален човек се появяват такива съмнения, колебания, дали е на точното място и работи с точните хора. И аз съм се замисляла дали не е време да обърна нова страница в живота си. И на мен ми е писвало. Но отново и отново се връщам в залата. Все пак боксът е моят живот. Това са 17 години труд и лишения. Само аз и най-близките ми хора знаят през какво съм преминала.
–Ще съберете ли сили за още един олимпийски цикъл?
-Не мога да ви кажа на този етап. Много важен е предстоящия лагер с националния отбор. След него сигурно вече ще зная накъде ще поема. Тогава ще взема и решение.
–Вие планирате ли да се насочите към професионалния ринг?
-Не. В момента в главата ми е само как да се развивам в аматьорския бокс. Имам вече 13 републикански титли, титла и бронз от Европейско първенство, второ място на Европейска купа.
Милен ДИМИТРОВ