Легендата Иван Сеферинов: Повтарях учебната година заради Локо (Пд)

Иван Сеферинов с право е определян като легенда в българския волейбол. Роден е в Лом. Учи в спортното училище в Пловдив и третира в местния „Локомотив“. Играе и в ЦСКА, както и в чужбина. С националния отбор става четвърти на Олимпиадата в Мюнхен през 1972 г. Той е последният треньор на ЦСКА, под чието ръководство „червените“ се класират в Топ 4 на Европа. Това става през 1990 г., когато „армейците“ са в компанията на „Модена“ (Ит), „Фрежу“ (Фр) и „Майорка“ (Исп). Сеферинов е част от ръководството на ЦСКА и през 1984 г., когато женският тим печели КЕШ. Той е бил селекционер и на мъжкия национален тим. Дълги години е президент на „Славия“. Преди около месец Сеферинов беше назначен за селекционер на женския национален отбор по волейбол. Легендата се оказа изненадващият победител във финалния избор, който бе проведен от Управителния съвет. Той спечели драматично гласуването със само 1 глас преднина. Известният като Джиго специалист е водил женския тим преди повече от 20 години. Мястото, което зае Иван е доста ветровито. През последните няколко години през тима минаха редица треньори като Марчело Абонданца, Драгутин Балтич, Димо Тонев, Владимир Кузюткин и Драган Нешич (2 пъти). Сеферинов винаги има интересно и оригинално мнение за случващото с в нашия волейбол. Той коментира актуалните събития в любимия спорт.

–Г-н Сеферинов, мъжкият ви отбор от „Звездец“ в Горна Малина с 0:3 в мач от Висшата лига. Вие загубихте и един бас от Боре Кьосев…
-(Смее се). Да, така е. Боре е мой отличен приятел, а и както знаете е в управата на „Звездец“. Често се хващаме на такива. Дължа му една вечеря. Що се отнася до този мач…Предстоят ни плейофи във Висшата лига. Заради това взехме решение да гостуваме изцяло с юноши старша възраст. Дадохме почивка на по-опитните състезатели.
–Изненада ли ви развоят на първенството?
-Видим е сривът в „Марек“. Те проформа участваха и в Шампионската лига. Сега правят всичко възможно да се преборят за шампионската титла, но се съмнявам да издържат. „Нефтохимик“ е приятната изненада. В основата на успехите му е колективът (от 8-9 години играят заедно) и сработените линии. Третият силен тим е „Монтана“. Те се открояват над останалите.
–Цялото ви семейство на практика е ангажирано със „Славия“…
-Да, така е. Големият ми син води мъжкия тим, а малкият е начело на жените. Проблемът е, че у нас треньорската професия не се котира, тя девалвира. Тя е изключително ниско платена, талантливите млади специалисти не желаят да работят тук. Болшинството от колегите взимат заплата, колкото на една продавачка в магазин.
–За много хора вашето назначение за селекционер на женския национален отбор беше огромна изненада. Някои даже го нарекоха и „авантюра“. Вие как го приемате?
-За мен избирането ми не е изненада, защото целият ми живот е преминал във волейбола. Следя и мъжете, и жените. Потъването на женския ни национален тим обаче се превърна в тенденция. Имаше едно 13-о място на Европейско първенство, 17-о в Гран При. Всяка година започвахме с нов треньор, с нова празна кошница. Надяваме се всеки път работата да даде плодове, а се връщаме накрая все с фенера. Обаче ние имаме едно силно поколение, което не искам да се превръща в изхабено. Убеден съм, че тези момичета не са казали последната си дума, това поколение все още има потенциал. До 1-2 години се надявам да имаме и успехи. За мен няма млади и стари. Всички, които са във форма, ще бъдат викани в националния тим, независимо от възрастта им. Първата ни цел е спечалване на турнира Гран При, на който сме домакини. След това ни предстоят европейски квалификации. Те ще бъдат в два етапа – в Румъния, и в България.
–Ще можете ли да разчитате на всичките ни звезди?
-Мисля, че да. Единствено либерото Мария Филипова се отказа. Тя е и на годинки, де. Идеята ми е да няма звезди в тима ни, а водещ да е колективът.
–През последнте години избухнаха доста скандали около дамите ни. Явно постът ви е ветровит, така да се каже. Как ще справите с напрежението?
-Не се притеснявам от нищо. В момента има колектив. В кариерата ми съм ставал свидетел на това на терена да бъдем като юмрук, пък извън мачовете да не си говорим. Така че аз ще дам пълна свобода на състезателките, но ще държа на дисциплината на терена. Надявам се да постигнем разбирателство.
–Какво ще кажете за вашия предшественик Драган Нешич?
-Уважавам го като добър специалист. Самият факт, че е работил в Турция, Румъния и Италия говори сам по себе си. На „ти“ е с волейбола. Не мога да кажа, че вината за последните провали е само негова. За мен не трябваше да се разпределят толкова неравностойно силите в различните състезания през 2015 г. С един тим участвахме на Европейските игри в Баку, с друг на Европейското, с трети – на Европейското за девойки. Не бяха поставени правилно целите и дозирани силите. Сега съм амбициран, но моят избор стресира доста хора. Първата ми работа като нов селекционер беше да потърся съдействие от „Марица“ (Пд). Срещнах обаче мълчалив отказ.
–Защо?
-И аз нямам обяснение. Отидох при президента на клуба, разговарях с него. Помоли ме да изчакам до една седмица. Вече изтече почти месец, все още нямам отговор. Многократно се опитвах да вляза в контакт с президента. Не срещах съдействие и коректност. Но с тях и без тях национален отбор ще има.
–Вие бяхте един от най-силните критици на дългогодишния президент на федерацията Данчо Лазаров. Някои веднага заподозряха, че с вашето назначение инженерът е искал да ви запуши устата и е туширана опозицията във ваше лице?
-Войни с Лазаров не съм водил. Просто съм един от хората, които му казват истината в очите. Самият Данчо и неговите хора от ръководството гласуваха против моето назначение. Но просто УС надделя в спора и аз спечелих. Аз не съм обаче част от „светата троица“, която взима решения във федерацията. Не съм бил допускан, а и не съм имал желание.
–Валентин Заяков отправи доста остри критики към Лазаров. Съгласен ли сте с него?
-С част от предложенията, които даде Заяков, съм съгласен. Волейболът ще има полза. Дразни ме липсата на прозрачност в делата на федерацията. Един пример ще дам. След края на Мондиала за мъже и жени в Канада от местната централа само две седмици по-късно излезе доклад за приходите, за разходите и т.н. Докато при нас е „Тъмна Индия“. Отчетността се знае и споделя само между двама-трима души. БФВ има спешна нужда от прозрачност.
–Ако си представим нашия волейбол като една пирамида не е ли националният тим само нейният връх, а надолу всичко затъва?
-Националните тимове са по-скоро лицето ни, една представителна витрина. Неслучайно толкова чужди специалисти напират за там. За тях това е един трамплин за по-нататък и за повече пари. Това важи с пълна сила и за нашите национални състезатели. Те предпочитат да играят в слаб отбор зад граница за едни 1500 долара, отколкото в наш гранд за 1000 лева примерно. Не може да претендираме за първенство на ниво по няколко причини. Законът за спорта не ни ни позволява да привличаме спонсори. Второ – заплатите на треньорите са много ниски и губим специалисти, отиващи в чужбина или сменящи професията си. Трето – за съжаление столичната община не заделя средства за спорта. Ако продължава така, софийските клубове сме пред закриване.
–Доволен ли сте от развитието на Пламен Константинов?
-Него го чакат много тежки две години. С него коментираме отвреме-навреме ситуацията. Казах му преди олимпийските квалификации в Германия следното: „Пламене, или се отказвай, или се захващай за много сериозна работа.“ Той трябва на практика да гради нов отбор. Не му е лесно и няма да му бъде.
-Много специалисти го подложиха на критика заради някои негови погрешни ходове по време на последните два големи турнира…
–(Прекъсва ме). Няма безгрешен човек. За мен крайният резултат трябва да бъде показател за качествата на един треньор. Догодина на Европейското се надявам Пламен да се докаже.
–Волейболните мъжки национали бяха избрани за Отбор №1 на годината. От художествената гимнастика обаче се обидиха на журналистите, защото бяха пренебрегнати…
-За мен художествената гимнастика не е колективен спорт. Не е и масов такъв. Да, те постигнаха по-големи успехи, но те пък нямат масова публика у нас. Не би трябвало да се сърдят.
-Ако Матей Казийски беше се върнал в националния отбор щяхме ли да се класираме за финалите в Рио де Жанейро?
-Едва ли, едва ли. Конкретно за квалификациите в Германия говоря. Обаче ако беше играл на Евро 2015 може би щяхме да станем шампиони.
–Защо все така се получава, че сме на крачка от триумфа, но не ни достига нещо уж малко, което се оказва всъщност голямо?
-Да , така е. Когато каруцата се обърне, пътища много. Истината е, че нямаме и кой знае каква конкуренция, нямаме равностойна резервна скамейка, не сме от богатите нации, които имат по 35-40 души.
–Вие също бяхте начело на мъжете…Как се справяхте по онова време с толкова звезди в съблекалнята?
-Отборът ни беше разделен на две тогава. Не, че е имало групички или нещо подобно. Просто започнах едно тотално подмладяване. Влязоха четири юноши като Николай Желязков, Венци Тодоров, Бог да го прости и други. Редом до тях играеха Димо Тонев, Боре Кьосев, Любо Ганев…Добре се представяхме, но все нещо малко не ни достигаше. Трябваше да продължим упорито да следваме избраната стратегия, но ни попречиха промените, случили се в страната след 1989 г. Всеки, който можеше, си вдигна шапката и избяга в чужбина. В това число и аз като треньор. Така се разби отборът. След това се започна от нулата да се гради. Едно поколение трябва да бъде запазено в рамките на поне два олимпийски цикъла. Сега това са и нашите задачи на мен и на Пламен Константинов – да изкараме успешно първият цикъл, а после да извършим и подмладяването. Бих описал движението като спирала. Когато запълваш отдолу с млади таланти, те избутват по естествен път по-старите и се създава приемственост. Така винаги ще имаме равностоен отбор. Сега мъжете трябва да почват от нулата.
–Вие сте един от откривателите на Пламен Константинов…
-Е, силно е да се казва, че аз съм го открил. Той просто е рожба на „Славия“. И не само той, и доста други звезди минаха оттук – Андрей Жеков, близнаците Братоеви, Ивайло Гаврилов, Казийски и т.н. Искаме отново да превърнем „бялата“ школа във водеща у нас.
-Вие лично простихте ли на Матей Казийски?
-Аз никога не съм влизам в конфликт с него. Интригата я направиха други хора. Наистина, не поддържам контакти с него. Не мога да го обвинявам за това, което направи преди години. Случаи като този, колкото искаш в историята има. Двамата с Радо Стойчев не са прави да бойкотират България, но не мога да им дава съвети.
–Радо Стойчев ли изигра ролята на Юда при случая с „бягството“ на Матей тогава?
-Не мога да му се сърдя на Радо. Той е човек, който си гледа интереса. Имайте предвид, че Стойчев две години работи в „Славия“ и то, след като преди това го отхвърлиха всички отбори – и „Лукойл“, и ЦСКА… Ние му се доверихме, приехме го с отворени обятия, той обаче ни предаде един вид. От човешка гледна точка не беше прав. Не съжалявам иначе, че беше в „Славия“, защото помогна много.
–Каква е истината за скандала с Казийски? След толкова изминало време вече може да я разкриете.
-Радо Стойчев дойде тук със спортния директор на „Тренто“ и ни предложи да изплатят договора и неустойката. Поставиха едно-единствено условие – „Славия“ да прекрати договора с „Динамо“ (Москва). Ние отказахме, защото все пак подписът е на самия състезател и не искахме да участваме в конфликт. Това е истината. И тогава Стойчев обяви:“Щом не искате, ние ще го прекратим, но повече с вас не искам да имам никакви взаимоотношения“.
–„Славия“ получи ли някаква трансферна сума?
-Не. Нито стотинка. За съжаление не получихме подкрепа и от федерацията. Оставиха ни сами да се оправяме.
–Два пъти сте изхвърлян от волейболното движение. И двата пъти ли беше несправедливо?
-Разбира се. И в двата случая бях напълно невинен. Какво значи изхвърлен? Когато Данчо Лазаров го взе едното решение, аз дори не се занимавах по това време с волейбол. Когато не си приятен и казваш истината така става. Правят всичко възможно да те елиминират. Първият път го стори Вальо Заяков. Заради случая с Иво Гаврилов, който беше подписал два договора – с гръцкия „Олимпиакос“ и с италианския „Рома“. Заяков изкара, че „Славия“ била разрешила това да се случи. Истината е по-различна. В договора на Ивайло с гърците нямаше подпис и печат на „Славия“. А с „Рома“ подписахме, защото Гаврилов каза: „Аз отивам в Рим да играя и няма кой да ме спре.“ Заради този гаф трябваше да го отнесе висш служител на федерацията, който отговаряше за сертификатите. Как да бъда наказан, след като не съм си сложил подписа никъде? Второто ми изваждане беше по искане на Лазаров. Понеже водехме война, и то сериозна с него. Не бях съгласен с неговите методи на управление. В края на краищата той се убеди, че когато един човек иска да прави нещо, никой не може да му го забрани. Който си иска, си го прави. Но не чак толкова Лазаров беше виновен, колкото глашатаите и слугите около него. Много се разду навремето една разправия между мен, Митко Иванов – Чукчето, и Верка Николова. С Верка не съм имал разправии. Винаги съм подържал отношения с нея. Даже и треньор съм й бил. Но не искам да се връщам назад. Това са вече минали работи. Оттук нататък ще правя сериозна подготовка за изграждане на силен женски национален отбор. Не ме интересува какво е било досега.
–Защо ви наричаха Поразяваща ръка?
-А, това са преувеличени неща. Като играч се опитвах винаги да побеждавам и понякога съм влизал с конфликти с мои колеги, които не се раздават максимално на игрището. Като треньор също бях доста строг. Отмина вече това време, когато можеше да си позволиш да шамаросаш даден непослушен състезател. Демокрацията вече до такава степен е издигната в култ, че вече не знам (смее се).
–Предполагам, че и към вас, като млад волейболист, е имало по-тежка ръка от страна на треньорите?
-Е, да, това беше нещо нормално и ние не сме го превръщали в драма. Мен са ме подплясквали. Човекът, на когото може да се каже, че съм продукт, се казва Кирил Недев. Беше треньор в Пловдив дълги години. Той произведе куп национали – Стоян Стоев, Каспар Симеонов, Цецо Павлов, Жоро Драганов, Шабанлийски… Бате Киро неведнъж ме е пляскал зад врата по най-различни причини – когато съм правил нарушения на дисциплината, когато съм пушел цигари, бягал от лагера и неща от този род. Но никога не съм му се сърдил. Било е за добро. Без тези работи навремето не можеше. Тогава не можеше да ходиш и да правиш, каквото си искаш. Трябваше да се съобразяваш с куп забрани.
–Вие сте родом от Лом. Как се озавахте в „Локо“ (Пд)?
-В Пловдив попаднах в спортния техникум „Васил Левски“. Много е интересна моята история. В Лом съм участвал на окръжни и ученически първенства по хандбал, баскетбол, футбол и волейбол. Много дължа на Маргарит Кръстев. Той беше треньор по баскетбол. Случайно ме забеляза и ме нави да се запиша в техникума с този спорт като приоритетен. Кръстев подробно ми обясни кога се провеждат приемните изпити. Пристигнах в деня на изпита по баскетбол, но предишният ден пък Киро Недев и буквално ме „открадна“. „Нищо, че си се явил за баскетбол. Я, ела утре за по-сигурно да те пробваме и на мрежата.“ И така…За по-сигурно реших да се явя и на двата изпита. Барем, от двете поне на едното да ме „огрее“. Още след първият изпит Недев ми каза: „Приет си, можеш да си заминаваш.“ Там имах още един мой съгражданин, също волейболист – Емил Вълчев. Само че той влезе преди мен в казармата. Аз се наложи да повтарям последния курс в техникума.
–Така ли? Защо?
-Поради спортни съображения (смее се). От дружеството искаха на всяка цена да ме задържат. То не е срамно, срамно е да ви кажа по какъв предмет ме оставиха на поправка.
–По какъв?
-„Психология“. Но това беше политиката на клуба тогава. Аз живеех в общежитие до Централна гара, хранех се в стола на БСФС редом със звезди като Зума, Чико, Тумби и т.н. Получавах си една прилична стипендия. Кой ти бърза да влиза в казармата? (смее се).
–Четвъртото място на Олимпиадата в мюнхен през 1972 г. ли е най-големият успех в състезателната ви кариера?
-Да. Ценя също така и петото място от Европейското в Белград през 1975 г., както и седмото място от Световното в Мексико. Аз и рано прекратих с участията си в националния отбор. Реших, че по-правилно е да завърша по най-бързия начин висшето си образование, отколкото да се мъкна като някои мои колеги по 10-15 години. Постоянно си по лагери, състезания и то – времето, си минава…Преди Олимпийските игри в Москва през 1980 г. се отказах.
–На Олимпиадата в Мюнхен сте имали инфарктни ситуации по време на атентата срещу израеските спортисти. Волейболистите сте били настанени в съседен жилищен блок на този, в който станаха убийствата…
-Да, така беше. Какво да ви кажа? Лежах си в леглото, когато по едно време се почна – гърмежи, сирени, писъци. Както се казва, почти цялото олимпийско градче се беше вече разбудило. Изобщо не се виждаше какво се случва на улицата пред нас. Следяхме ситуацията само по телевизията. Беше като на кино. Ние не посмяхме да излезем навън, не ни и разрешаваха. Разбрахме чак на сутринта какво се беше случило. Но имаше един стрес у нас. Особено след атентата на всяка крачка бяха поставени военни с автомати. Патрулираха, обикаляха и не беше много приятно. В родината ни близките се бяха побъркали от притеснение. Търсехме дълго телефонни кабинки, за да се обадим вкъщи и да съобщим, че всичко е наред. Нямаше мобилни телефони тогава (смее се).
–Получавали ли сте като играч оферти да емигрирате в Западна Европа или Америка?
-Имало е предложения, наистина. И през 1972 г. имаше такива оферти. Край отбора ни се въртяха агитатори, които предлагаха. Аз бях най-малкият тогава в нашия тим и това не ме вълнуваше. Но на по-изявените ни национали им предлагаха да останат в Германия. На Олимпиадата Мексико също имаше емисари. Един американец ни обясни тогава, че имали намерение да организират волейболна суперлига, нещо подобно на НБА. Моите колеги обаче отказаха. Мен никога не ме е вълнувало това нещо. Рано или късно и аз успях да изляза навън. Доста години изкарах в чужбина. Не съжалявам за нищо.

Джиго възроди „Славия“
Под ръководството на Иван Сеферинов мъжкият и женският тим на „Славия“ ниже победа след победа. Първият е лидер във Висшата лига, втори е Черно море, трети – „Ботев“ (Луковит). Женският отбор пък беше шести до зимната пауза, но след смяна на треньорското ръководство и привличането на три бивши националки, се възроди и вече преследва трето място в шампионата. „Целта ни е да се върнем в елита. В момента сме лидери в класирането на Висшата лига. Разходите са почти същите. Истината обаче е, че с този млад тим просто сме обречени. Надявам се на подкрепа от спонсори, само така можем да привлечем по-опитни момчета, за да бъдем конкурентноспособни, коментира Сеферинов. – В момента гръбнакът на „Славия“ е изграден от юноши, родени между 1998 и 2000 г. Най-опитен е Митко Иванов. Той е играл и в „Динамо“ (Букурещ), бил е и в „Добруджа“. Но той по-скоро помага, защото си има собствен бизнес и не е професионален волейболист. Относно евентуални нови спонсори…Лесно няма да ни бъде при всички случаи. Гледам и какво е състоянието на елитните клубове. Само три отбора са напълно професионално изградени, два са полупрофесионални и останалите са си чисти аматьори. На добра воля и на мускули. Това ни е Суперлигата.“
Милен ДИМИТРОВ