Лудогорец и омразата

 Стоян ГЕНОВ, ПР Агенция „Кота“

Свестните у нас считат за луди, е написал поетът. Обективността считат за омраза, можем спокойно да добавим ние. Вече четири години от Лудогорец крият недостатъците си зад паравана на омразата – с този етикет удобно квалифицираха като несъстоятелни всички обективни критики и опити да се вдъхне доза нормалност в клубната философията и поведението на собственика, ръководството и играчите. Тази омраза, видите ли, била причина държавата и футболът ни да са на това дередже. Тази омраза ескалирала около важните мачове на Лудогорец и достигнала своя пик след гръмкия провал срещу Мислами. Ревностните привърженици на стадионния кетъринг и чартърните ол-инклузив пътувания викнаха в един глас, че българите не заслужават явлението Лудогорец, защото след молдовската мъка не са се хванали за главата заедно с Дяков и не са проронили сълзи заедно с Моци. От клуба пък сякаш се заканиха на „мразещите” ги в декларация: „Лудогорец рано или късно постига целите си”.

С приписването на омраза обаче трябва да се внимава. Затова няма да определя като омраза отношението на Лудогорец към българските треньори – потъпкването на техния просперитет, неглижирането на тяхната роля и целенасоченото омаловажаване на успехите им. Няма как обаче да си затворим очите за тенденцията успешните треньори на Лудогорец да бъдат мачкани като използвана носна кърпичка и захвърляни на боклука в момента, в който успехите на клуба започваха да се асоциират с техния труд, а не само и единствено с успешно начертания от собственика бизнес модел. А сега намериха „перфектния” треньор! Така Домусчиев определи Бруно Рибейро след двата загубени мача на старта. Гласува му доверие и след най-гръмкия провал в новата история на българския футбол. Може би наистина е перфектен… за егото на благодателея!?

Няма да си позволя да обвиня Лудогорец в омраза към българските и чуждестранните фенове, заради решението да ги затварят в нещо подобно на животинска клетка, от която близо половината терен на „Лудогорец арена” не се вижда. Няма да определя като омраза към конкуренцията в българския футбол тоталната му концентрация в Разград под диктовката на местните ръководители и с щедрото съдействие на футболната власт. Не бих си позволил да определя като омраза към по-бедните клубове парадирането с огромните финансови възможности, с близките отношения с политически и футболни управляващи… Но е интересно дали скоро пак ще чуем Домусчиевите уроци по футболен бизнес, защото в момента Лудогорец представлява един пробит бизнес проект, чийто раздут бюджет трябва да се покрива с приходи от мачове срещу Монтана и Пирин. Дори и Сашо Томов би се затруднил да изкара сметката на плюс.

Няма да нарека омраза към красивия футбол настоящата игра на Лудогорец, която сякаш е диктувана от мотото на Минев „като не знам какво да я правя, просто я ритам към вратата”. „Хейтъри” ли са футболните капацитети Георги Василев, Аспарух Никодимов и Стефан Грозданов, които казват, че в Лудогорец много процеси са нарушени.
Не си позволявам да наричам омраза отношението на играчи на Лудогорец към конкурентите им, когато ги плюят, показват средни пръсти… Нито ще кажа, че в Разград насаждат омраза към журналистите, когато едва ли не ги заплашват с уволнение, не ги допускат на стадиона, блъскат ги и ги обиждат.

Ние не наричаме всичко това омраза. Но в името на истината трябва да отчетем, че всичко това го имаше, има го и сега. По много. Когато обаче някой обърнеше внимание на тези футболни и морални деформации, веднага му се лепваше етикет „хейтър”. „Омразата” към Лудогорец се превърна не само в параван, но и в удобен мотив за още по-мащабно разрастване на уродливостта.

Днес в Разград цари тишина. Няма ги модните фотосесии, шампанското в ложата и показните флиртове с властта, дори една сръбска песен не се чува да разведри обстановката. Вероятно, ако в клуба навреме бяха обърнали внимание на „омразата”, нямаше да се стигне дотук или поне сега нямаше да са почти сами в мъката си. Но кой знае, може пък звучният шамар, който „отвъртя” главата на Лудогорец, да ги накара да бръкнат в чекмеджето на омразата и да извадят от там всички обективните мнения и критики. Дойде време Лудогорец да се учи, не да поучава. Ще го преглътне ли Той?

*Коментарът е публикуван във в. „Тема спорт“