Живот в просъница и задължителна копаница
Живот в просъница и задължителна копаница в училища без учители и салони. В това състояние на границата между будното и съня продължава да крета изстрадалата ни държава. Шопите имат по-точна фраза за това: „оди като усъне” – разбирай: вече не спи, но и не е кой знае колко буден. Така се управлява по начало, така и се живее от мнозинството…
В модерната ни история не е имало период, в който толкова много български граждани – жени и мъже от всички възрасти, градове, села, етноси, религии и социални слоеве да играят редовно и с огромно желание най-разнообразни традиционни, обработени и новосъздадени на фолклорна основа български народни танци.
Точно в този момент се появява предложение за вкарването на задължителни народни танци в програмата по физическо от 1-ви до 12-ти клас. Пропуска се да се отбележи, че те и в момента са препоръчителна част от нея. Не е ясно нито кой, нито къде ще ги преподава задължително, защото в по-голямата част от българските училища няма адекватни условия за провеждането на тези часове, а в 1/3 от тях няма НИКАКВИ – нито салони, нито терени, нито съблекални. В по-голямата част от училищата няма и специалисти по физическо, които да преподават на учениците от 1-ви до 4-ти клас, там където все още няма затлъстели деца и се поставят основите на двигателните умения и културата на спортуване на подрастващите в развития свят. Та в тези училища, в които има някакви „условия“, в едната половина на миниатюрния салон един седми клас ще учи копаница под съпровод на телефон, а учителят ще разучава стъпките заедно с децата, а в другата ще има нещо като занимание по волей с баскетболна топка за абитуриенти по дънки.
*Текстът е от личния профил на журналиста Драго Панков. Публикуваме го със съкращения.
Warning: count(): Parameter must be an array or an object that implements Countable in /home/vitoojld/public_html/wp-content/themes/novomag-theme/includes/single/post-tags.php on line 4