Ел Капитано си отиде от Интер като крал
Хавиер Санети е нещо повече от легенда на Интер. Той е негова знаме, символ и живо въплъщения на така наречения „интеристки дух”. 40-годишният капитан изигра преди около 11 месеца (10 май 2014 г.) своя последен двубой с екипа на „нерадзурите“. Десетките хиляди тифози, изпълнили „Сан Сиро“ при победата с 4:1 над Лацио, изпратиха с невероятна любов своя идол. Легендарният аржентинец не сдържа сълзите си на сбогуване. Той изнесе прочувствена реч пред привържениците, а разплаканите след нея бяха стотици.
Капитанът, както наричат всички аржентинеца, пристигна в Интер през 1995 година и оттогава е неизменна част от тима. За годините в тима Санети записа 849 мача, в които вкара 21 гола. Спечели пет пъти шампионската титла на Италия, завоюва четири купи на страната, четири Суперкупи, веднъж триумфира в Шампионската лига, веднъж за Купата на УЕФА (сега Лига Европа) и вдигна веднъж Междуконтиненталната купа.
Моля ви, обичайте Интер така, както аз го обичам – безгранично и за цял живот. Радвам се, че кариерата ми мина с отбора, чийто цветове искрено обичам. Сега започва нова страница в живота ми. Не знам доколко ще е успешна, но ще се стремя да браня репутацията на Интер така, както го правех и на футболното поле“, каза разплаканият Санети пред тифозите.
Легендарният аржентинец има над №1200 като професионален футболист. В продължение на 21 години Ел Капитано, или Пупи, както го наричат близките му, е по терените. Започва кариерата си в отбора на Талерес през вече далечната 1991 г. Там записва 33 мача, след което преминава в Банфийлд. Изиграва 66 мача за три години преди да бъде привлечен в Интер. За 16-те си години в Интер Санети има цели 750 мача. За националния отбор на Аржентина е играл 140 пъти, за младежите – 12, а за олимпийския отбор – 1. В нощта преди последния мач в кариерата си Пупи си мисли за баща си Игнасио Родолфо. „Винаги мисля за него. Той беше зидар. Заедно с майка ми Виолета са правили всичко възможно, жертвали са се, за да може на мен и на брат ми да не ни липсва нищо. Научиха ме на много ценности, които ми помагат в трудни моменти. Баща ми ме научи как да живея, изгради ми разбиране за живота. Помагах му много в работата, както по-късно аз помогнах на брат си Серхио, който беше пощальон, и на братовчед ми Карло, който разнасяше мляко”, връща се във времето назад защитникът, а в очите му има влага.
За феноменалните постижения на Санети е писано много, но той просто няма спиране и продължава да троши рекордите. През 2007 г. чупи рекорда по най-много участия в аржентинския национален отбор. Прави го в мач, в който иначе не се случва нищо необичайно – Аржентина бие Боливия (3:0) в световна квалификация. Тогава записва своя мач № 116-и път – един повече, отколкото има Роберто Аяла. До 2010 г. Пупи записва цели 140 мача! Следващият в списъка е Диего Симеоне със 106. Габриел Батистута, Диего Марадона и Оскар Руджери са на кота 100, а Хуан Пабло Сорин има 75 мача. Любопитно е, че Санети прави рекорда на стадиона на „Ривър Плейт”, където през 1994 г. прави и своя дебют. Вика го за сефте селекционерът Даниел Пасарела. Тогава медиите в страната хвалят таланта от Банфийлд, твърдят, че с късата си подстрижка и дисциплинирана игра символизира „новата Аржентина” – радикално скъсване с хаоса, чийто връх е допинг-фиаското на Марадона на Мондиал`94. Както е известно, тогава Пасарела задължава тарторите, водени от Батистута да подстрижат дългите си коси, ако искат да играят за националния.
Лично президентът на Интер Масимо Морати и синът му набелязват Хави на един турнир за младежи. После на мач на Банфилд срещу Химнасия (Ла Плата) го гледат и скаутите Джовани Бранкини и Паоло Каведжа. Кулминацията идва в Южна Африка, където Санети рита в приятелски мач на Аржентина (13 май 1995 г.). Тогава селекционерът Даниел Пасарела му казва: „Отиваш в Интер“. Момчето не може да си намери място от радост и звъни на агента си Филипо Кавадини. Той му потвърждава всичко. Възникват обаче ядове с шефовете на Банфилд, които се дърпат за трансфера. Случаят стига дори до президента на федерацията Грондона. Лично той нарежда: „Бързо намирайте решение на проблема. Това момче трябва да отиде в Италия.“ И така Пупи каца в Милано. Останалото е история…
Епизодът
На клубно ниво Пупи изиграва 857 мача за любимия си Интер (615 и 17 гола в Серия „А”). Към това прибавяме 145 двубоя за Аржентина с участия на две световни първенства и 5 попадения, 71 за Купата на Италия с 3 гола, 159 в евротурнирите с 5 гола и 13 в други състезания. Общо е вкарал 26 гола. Любимото му попадение обаче е това срещу Англия на Мондиал`98. Да дадем думата на английски коментатор: „Всичко в този гол бе перфектно. Верон подава, Санети спира топката с десния крак и с левия я праща в мрежата. Мисля, че англичаните очакваха директен удар от фаула примерно от Верон или Батистута, но след като видяха какво стана, само се спогледаха един друг, все едно казваха: „Откъде, по дяволите, ни дойде това?” Три докосвания, две секунди, един гол. Брилянтно!” Общо има 957 мача в професионалната си кариера на клубно ниво и 26 гола. Впечатляващо постижение, нали?
Забелязва се нещо изключително в кариерата му. Той е титуляр навсякъде, където играе. В националния е титуляр при Пасарела, при Биелса, при Пекерман, при Базиле и Марадона. В Интер също е неизменно сред 11-те, дори през най-лошите сезони на тима, и то в състав, в който ротацията бе нещо нормално. Както често се случва скромните футболисти са определяни като неатрактивни за медиите. При цялата си благонадеждност обаче, той е описван като „журналистически много скучен”. Санети е съвършен професионалист, който никога не е влизал в конфликт с никого. „Той е от добрите герои във филмите”, твърди Адриан Маладевски от в. „Кларин”. Дори когато Пекерман го остави извън състава за Мондиал`06, Санети заема благородна позиция: „Може да съм извън състава, но не съм извън Аржентина.”
Твърде лично
Иначе Ел Капитано е едно обикновено момче. Кристиян Гросо познава Санети повече от десетилетие и написва книга, в която описва любопитни истории от живота на 50 аржентински футболисти. Очеркът за Санети е озаглавен „Статуята, която знае как да танцува” и се отнася главно за фондацията за деца-сираци, която се управлява от съпругата му. „Той е човек, който не позволява славата или парите да му размътят главата”, категоричен е Гросо и си припомня как като дете Санети е искал от родителите си да му купят нови футболни обувки, а те му отвърнали, че не могат да си го позволят. След час майка му му дала стария чифт, зашит внимателно. „Оттогава знам как да оценявам и най-малките подаръци”, признава Пупи. Той израства близко до пристанището в квартала Южния док. Още на 13 години започна да помага на баща си в издръжката на семейството, като работи на строеж, разнася мляко или стои зад щанда на магазина на братовчед си. Хавиер е фен на Индепендиенте, където тренирал като дете. Тъпото е, че местни разбирачи казали на майка му да не го води повече. „ От него никога няма да стане професионален футболист”, заявил й треньорът. Кога ще се откаже? „Наслаждавам се на всяка тренировка, на всеки мач. Чувствам се щастлив. Зная, че ще дойде часът, когато ще кажа „стига“, но сега определено през ум не ми минава да мисля за този момент”, казва легендата. От кой треньор е научил най-много? „Научил съм по нещо от всеки, но Марсело Биелса е над всички. Той ме научи на най-добрия начин как да живея с футбола, как да разбирам играта”, отговаря рекордьорът. За най-велик свой мач посочва финалът за Купата на УЕФА в Париж през 1998 г. Тогава вкарва гол, а Интер печели трофея с 3:0 над Лацио. За свой кошмар счита загубата от Лацио с 3:5 на 18 октомври 1998-а. „Тогава Сержио Консейсао от Лацио направо ме развинти, направи ме луд”, признава Пупи.
Сега той живее близо до езерото Комо, където държи ресторант „Ел Гаучо” и има спортна школа. В Буенос Айрес има благотворителна фондация. Хави все още има излъчване на „момчето от съседската къща” благодарение на добрата си физика. Поддържа формата си с редовни тренировки, които прави дори по време на почивните си дни. Рядко се контузва и никога не е играл по-малко от 40 мача на година. В наши дни е рядко срещано играч да остане в един и същ клуб 12-13 г. Може би най-ярките примери са Раул в Реал, Малдини в Милан, Дел Пиеро в Ювентус, Джейми Карагър в Ливърпул, Начко Михайлов в Локомотив (Сф) и още само една шепа хора.
