Родолюбиви българи за пореден път почетоха паметта на националната героиня Мара Бунева. В неделния ден близо 200 наши сънародници дойдоха от пределите на родината в Скопие, за да се поклонят пред паметната й плоча. Панихида беше отслужена в храма „Свети Димитър“.
На това място – Каменният мост над река Вардар, в центъра на настоящата столица на Северна Македония, на 13 януари 1928 г. Бунева разстрелва сръбския управник Велимир Прелич, наричан Касапина. Прелич е юридически съветник на Скопска Баковина и като такъв е отговорен за Студентския процес срещу дейците на Македонската младежка тайна организация.
След разтрела на сръбския функционер Мара Бунева опитва да се самоубие. Запитана от полицая, пристигнал пръв на мястото на атентата, защо е убила Прелич, Мара Бунева отговаря: „Заради мъченията, които той извърши над моите братя студенти. Защото обичам отечеството си.“
Тя умира на следващия ден, 14 януари от раните си. Погребението й е извършено без свещеник и опело в безименен гроб. Атентатътпривлича вниманието на европейската общественост към съдбата на българите в Македония.
По традиция светлата памет на героинята се почита всяка година на тази или около тази дата – 13 януари.
В неделя на Каменния мост отново бяха стотици членове на ВМРО – София (младежи, пенсионери, общинският съветник Димитър Антов, кметът на с. Мърчаево – Гергин Георгиев); привърженици на организацията от Самоков, Костинброд, Кюстендилска, Врачанска, Благоевградска, Пловдивска, Старозагорска област; депутатите от ПГ „Обединени патриоти” – Атанас Стоянов, Красимир Богданов, Александър Сиди, Стоян Божилов, Милен Михов; наследници на българските родове от Македония; българи от Охрид, Битоля, Прилеп, Скопие, Босилеград и други краища на българското землище.
Всички те сведоха глава пред героинята…Церемонията се проведе под непрекъснат дъжд и вятър.
Сякаш и времето беше в синхрон с настроението в душите на българите, сякаш и небето плачеше за Мара Бунева…
Коя е Мара Бунева?
Мара Бунева е родена в град Тетово в Северозападна Македония. Тя е третото от шестте деца в българското екзархийско семейство на Никола (Нико) С. Бунев и Ана. Това са Борис, Лазар, убит от сърбите през 1913 или 1944 година, Надежда, Вера и Елена Буневи. По майчина линия революционерката е внучка на Зако — човек, за който още се разказват легенди в града под Шар, как едва ли не сам построил по турско време православен храм в града. Бащата – Никола Бунев, е другар на бележития публицист Матей Геров и на д-р Никола Герасимов, и е кмет на Тетово в периода 1915-1918 година.
Между 1915-1917 г. Мара Бунева учи в скопската стопанска гимназия и получава висше образование в Софийския университет, след което се жени за офицера от българската армия Иван Хранков. Брат й Борис Бунев я привлича в редовете на ВМРО и тя започва да изпълнява поръчки на революционната организация, като на няколко пъти минава границата с конспиративни задачи.
Мара е избрана за изпълнителка на смъртната присъда на юриста на Скопската област Велимир Прелич. По негова заповед през 1927 година на Скопския студентски процес срещу дейците на Македонската младежка тайна революционна организация, подсъдимите са подложени на жестоки изтезания — стягане на главите, чупене на ръцете и дори заравяне живи заради българското си самосъзнание.
След произнасянето на тежките присъди над подсъдимите студенти в края на декември 1927 година идва и заслуженото отмъщение. На 13 януари 1928 година Бунева разстрелва Велимир Прелич в центъра на Скопие на стария Камен мост на Вардар, след което се прострелва в гърдите. Героинята умира на следващия ден, 14 януари, от раните си.
ВИЖТЕ ОЩЕ СНИМКИ – ТУК!
Warning: count(): Parameter must be an array or an object that implements Countable in /home/vitoojld/public_html/wp-content/themes/novomag-theme/includes/single/post-tags.php on line 4
