Емилио Салгари: „Бащата“ на Сандокан

0 0 0 0

януари 14, 2021

Когато стане дума за любимите ми писатели от детството и юношеството сред първите, за които се сещам, е Емилио Салгари. Най-много обичах Сандокан – смелия малайски пират. Черният корсар, Янец, Тремал-Наик, Мариана и Йоланта – все герои от сякаш неизчерпаемото творчество на италианеца.

Емилио Салгари (1863-1911) е написал повече от осемдесет романа и над 130 разказа. Наричат го „италианския Жул Верн“. И право – фантазията на автора е безгранична. Книгите му са развлекателно четиво за шест поколения. Огромното му творчество се разделя на три поредици:

1. Малайски пирати“
*„Тайните на черната джунгла“
*“Малайските пирати“
*“Последната битка на Сандокан“
*“Двата тигъра“
*“Кралят на морето“
*“Завладяването на една империя“
*“Бунтът на Сандокан“
*“Завладяването на Момпрацем“
*“Падането на една империя“
*“Отмъщението на Яниш“

2. „Корсари“
   *“Черният корсар“
   *“Кралицата на Карибско море“
   *“Йоланда, дъщерята на Черния корсар“
   *“Синът на Червения корсар“
   *“Последните флибустиери“3.„Далечният запад“
   *“По границите на Далечния запад“
   *“На лов за скалпове“
   *“Горящата джунгла“

Това са най-популярните книги на Салгари. Известни са още „Любимката на Махди“, „Ятаганът на Буда“, „Тайнственото съкровище“, „Капитан Темпеста“, „Дамаският лъв“, „Алжирските пантери“ и др.

„Обикаля“ света от кабинета си
Вълнуващи приключения, страховити опасности, екзотични пътешествия, битки по море и на суша – това е почти винаги сюжетът. Благородни мъже, смели и красиви жени, коварни и подли престъпници, индианци, малайци, пирати, дуелисти – пъстра е палитрата на героите. Действието се развива в прерията на Америка, африканската пустиня, джунглите на Индия и Малайзия…Морските битки също изпълват стотици страници от творчеството на писателя.

Читателят следва Салгари в изпълнените с премеждия авантюри из почти цялото земно кълбо. Вярва, че самият дон Емилио е изживял всичко това, сякаш той му разказва от първо лице. За тез, които са повярвали в историите от книгите му, той несъмнено е бил човек на приключението, прекосявал е морта, убивал е тигри в Индия, претърпявал е корабокрушение в Малая.

Истината обаче е далеч по-прозаична. Всъщност животът на Салгари преминал изцяло около работното му писалище.

Още от дете бъдещият популярен писател страда от болезнена амбиция. Животът му е низ от опити и провали. Опитва се да стане боксьор, но се проваля, след като един набит сицилианец го нокаутира още в първия му истински мач. Следващото увлечение на Емилио е колоезденето, обаче чупи капачка на коляното си. Налага му се да каже „Сбогом“ и на тази си амбиция. Следват още безплодни увлечения. Опитва се да бъде фехтовач, после гимнастик…Проваля се безславно и на изпитите в морското училище в Триест.

Митоманът от Торино
През целия си живот Салгари така и не напуска пределите на родната Италия. Въпреки това подписва писмата до годеницата си с „Твоят див малаец“. Пред домашния си лекар, който го лекувал от малария, се кълне, че е прихванал болестта на военна експедиция в Индия. Показвал се от балкона, преоблечен като пират с превръзка на едното око и с „дървен крак“ , когато край дома му на „Корсо Казале“ в Торино минавали ученички. Съседите му често го виждат да се дуелира на двора със синовете си.

Психиатри обясняват създадените от него герои с болезнената му обсесия да станат такива, каквито той не е успял да бъде в реалния живот. Виден специалист дори определя състоянието на „казуса Салгари“ като характерен случай на митомания. Героите му са красиви и снажни, а самията Салгари е висок само 1,60 м. Те са изключително силни в противовес на заключението на медицинската комисия, която определя бъдещия писател като „слаботелесен“. На младия творец не му остава нищо друго освен да си измисли свой собствен свят, да се въплъти в своите герои.

От градската библиотека, където отива всяка сутрин, мъкне вкъщи десетки ситно изписани листове с имена на екзотични растения и животни, на географски описания и исторически справки. „Пътешественикът с бомбе“ може да се „придвижва“ в коя да е част от света, вещо и убедително да разказва за морето и пиратските кораби, за джунглата, прерията или Северния полюс.

Интересно е, че Салгари е способен да откликва с роман на всяко по-голямо актуално политическо събитие. Още не е завършила испано-американската война за Куба, когато излиза книгата му „Капитанката на Юкатан“, тунизийското въстание е последвано пък от „Разбойниците от Риф“. Понякога даже фантазията му изпреварва събития, какъвто е случаят със „Сред ледовете“. Романът е конфискуван от властите, защото описвал правителствен проект за…полярна експедиция.

Внук на Гарибалди го окрадва
Има още любопитни факти от житието на писателя. Салгари става най-известният  писател на приключенска литература в Италия в края на ХIХ век. Романите му се публикуват като подлистници към вестници, излизат отделно или като събрани съчинения. Милиони италианци не започват сутрешното си кафе без да прочетат за поредното приключение на Черния корсар или за перипетиите страданията от живота красивата Мариана. Авторът натрупва и известно състояние. И става нещо забележително: появяват се поне стотина мними Салгариевци, които пишат истории в негов стил и ги издават от свое име.

Има и заемки, които само леко променят имената на героите и местата, описани от Емилио. Измежду кохортата на плагиатите най-любопитните имена са  племенникът на Карло Колоди, авторът на „Пинокио“, и внукът на Джузепе Гарибалди. Салгари почти до края на живота си води съдебни процеси срещу издателите-измамници.

Цензурата на Главлит
Интересно е, че е автор само на произведения от т.нар. „лек жанр“ Салгари е от малкото писатели от този тематичен кръг, чиито книги са подлагани на здрава цензура по време на социализма. Причината е, че през 1908 г. по кината се появява тричасов филмов епос по романа му „Картаген в пламъци“. В това лошо няма, лошото е в името на сценариста, а то е Габриеле Д’Анунцио – журналист, декадент и близък на Бенито Мусолини.