Люба Велич: Наричаха я Саломе на ХХ век

Люба Велич: Наричаха я Саломе на ХХ век

В „Кратък оксфордски речник“ от 1972 г. пише: „Люба Велич – това е певица с изключителен темперамент и индивидуалност, която няма да бъде забравена лесно“.

Певицата с диапазон от три октави учи вокално майсторство при Георги Златев-Черкин, който прави всичко възможно да развие огромния й потенциал. Съвсем естествено, талантът й носи заслужена световна слава, която започва от Австрия – Меката на класическата музика. Само за три години на сцената в Грац, Велич пресъздава 30 образа в 29 опери. Във Виена я наричат „Саломе на нашия век“, а след представлението самият Рихард Щраус се обръща към нея с думите: „Не знаех, че моята музика е толкова хубава!“.

В „Метрополитън“ тя поставя рекорд от 34 биса за едно представление – за „Саломе“. Американските президенти Хари Труман и Дуайт Айзенхауер давали грандиозни приеми в нейна чест. Заради нея по това време в „Метрополитън“ не била допускана Мария Калас. В спор коя е по-талантлива двете певици стигат до съд. Мария Калас завежда дело срещу Люба Велич, което българката печели.

През 1963 г. Люба Велич се оттегля от оперната сцена, снима се в 75 филма, играе в театъра. През 1972 г. е поканена да пее отново в „Метрополитън“. Тогава публиката става на крака, за да аплодира голямото й завръщане. Умира във Виена, по този повод Щатсопера за първи път в историята си спуска черни знамена на фасадата си.

Люба Велич е роденa на 10 юли 1913 г. в село Борисово (днес Славяново), област Търговище, с кръщелното име Люба Величкова Ангелова. Днес се навършват 110 години от рождението й.

ЗАВЪРШВА ВИЕНСКАТА КОНСЕРВАТОРИЯ ЗА ДВЕ ГОДИНИ

Учи в гимназия в Шумен, където гласът й с диапазон от три октави не остава незабелязан. Учителката й по музика й давала безплатни уроци. Там тя започнала да учи и пиано. Родена в бедно семейство на преселници от Македония, след като завършва гимназията в Шумен, Люба Велич се премества в София, където започва работа като възпитателка в детска градина.

Певческата й кариера започва през 1933 г. като хористка в Софийската опера. По това време учи вокално майсторство при Георги Златев-Черкин, който прави всичко възможно да развие огромния й потенциал. Той я изпраща при проф. д-р Теодор Лирхамер във Виенската консерватория, която тя завършва за две години през 1936 г.

ТРИ ГОДИНИ, ТРИДЕСЕТ ОБРАЗА, 29 ОПЕРИ

Същата година Люба Велич заминава за Грац (Австрия). Дебютът ѝ е на 20 септември 1937 г. в ролята на Неда от операта „Палячи“ на Леонкавало. С тази и следващите роли тя става любимка на публиката. Пее в „Бохеми“ на Пучини, в „Отело“ на Верди, във „Веселите уиндзорки“ на Уилям Шекспир, в „Прилепът“ на Рихард Щраус. За три години на сцената в Грац тя пресъздава 30 образа в 29 опери. От 1940 г. Люба Велич гастролира в оперите в Хамбург, Дрезден, Мюнхен и Берлин.

През 1944 г. във Виена Люба Велич е поканена да изпълни главната роля в операта „Саломе“ на Рихард Щраус под палката на автора в спектакъл по случай 80-ия му рожден ден. В интервю за в. Opern Welt през 1989 г. Велич разказва за германския композитор и диригент: „Преди това той ме бил слушал някъде, отишъл при директора и казал: „Искам Велич, нейният глас притежава необходимата яснота и девственост“. И той присъстваше на репетициите всяка сутрин от девет до един часа. Дали аз бих могла да го направя, ако вече съм на 80 години, не знам“. Интервюто с певицата е взето в „Опернкафе“ във Виена, където сред наредените снимки на бележити певци е поместена и нейна фотография, надписът под която гласял: „Саломе на нашия век“.

След представлението Рихард Щраус се обръща към Люба Велич с думите, цитирани от австрийската преса: „Не знаех, че моята музика е толкова хубава!“.

ПОЛУЧАВА АВСТРИЙСКО ГРАЖДАНСТВО

През 1946 г. Люба Велич получава австрийско гражданство. Тя започва да пее във Виенската опера – Щатсопера, по покана на нейния директор Франц Залмхофер.

На 6 юни същата година в Щатсопера е представена премиерата на „Саломе“ с нейно участие, която се увенчава с голям успех и оперната певица, която пее на четири езика, тръгва по света. Първо в Залцбург (Австрия) – „Донна Анна“ с Хенри Крипс, по-късно с Вилхелм Фуртвенглер, през 1947 г. „Саломе“ в Лондон (Великобритания).

Същата година в Лондон Люба Велич е Хризотемис в „Електра“ на Рихард Щраус под диригентството на Томас Бийчъм. Люба Велич триумфира във всичките си роли, но Саломе я превръща в истинска звезда.

РЕКОРД – 34 БИСА ЗА ЕДНО ПРЕДСТАВЛЕНИЕ НА „САЛОМЕ“

През 1949 г. Люба Велич получава покана от директора на „Метрополитън“ в Ню Йорк (САЩ) Едуард Джонсън да изпълни ролята на Саломе, която й донася световна популярност. По-късно Люба Велич си спомня: „След премиерата се качих в едно такси с моя мениджър. Потеглихме, а шофьорът попита: „Вие ли сте момичето, което може да пее, да танцува и да играе? Вече го пише във вестника“. В „Метрополитън“ тя поставя рекорд от 34 биса за едно представление за „Саломе“.

В САЩ Люба Велич участва общо в девет спектакъла, сред които „Прилепът“ на Рихард Щраус, „Тоска“ и „Бохеми“ на Джакомо Пучини и „Аида“ на Джузепе Верди.

По световните сцени певицата изпълнява ролята на Аида с червена коса и затова пресата я кръщава „червенокосата Аида“.

ПЕЧЕЛИ ДЕЛО СРЕЩУ МАРИЯ КАЛАС

Американските президенти Хари Труман и Дуайт Айзенхауер давали грандиозни приеми в нейна чест и именно заради нея по това време в „Метрополитън“ не била допускана Мария Калас. Единият от заместник-директорите на „Метрополитън“ чува изпълнение на Мария Калас в Сан Франциско и пише телеграма до директора на операта в Ню Йорк – Рудолф Бинг, с въпрос дали да ангажира певицата. Отговорът бил, че ако Мария Калас е по-добра от Люба Велич, заместник-директорът може веднага да подпише договор, но последвалата телеграма гласяла, че Люба е по-добрата. В спор коя е по-талантлива, двете певици стигат до съд. Мария Калас завежда дело срещу Люба Велич в съд в Ню Йорк, което българката печели.

По време на тридесетгодишната си певческа кариера Люба Велич изпълнява роли в оперите „Борис Годунов“, „Хованщина“, „Дъщерята на полка“, „Фигаро“, „Дама пика“, „Княз Игор“ и други. Партнирала си е с Антон Дермота, Петер Андерс, Фьодор Шаляпин и редица други оперни певци. В Кратък оксфордски речник от 1972 г. пише: „Люба Велич – това е певица с изключителен темперамент и индивидуалност, която няма да бъде забравена лесно“.

УЧАСТВА В 75 ФИЛМА

През 1963 г. Люба Велич се оттегля от оперната сцена, опасявайки се, че може да загуби гласа си. През следващите години тя се снима в киното и в театъра. Участвала е в 75 филма, първият от които е „Герои“, заедно с актьорите Лизелоте Пулвер и Ото Вилхелм Фишер. Изявявала се е и на театралната сцена в Берлин, Германия, с Инге Майзел, Ева-Мария Майнеке и Грит Бюьотхер („Сестра Джорджия“).
През 1972 г. е поканена да пее отново в „Метрополитън“. Тогава публиката става на крака, за да аплодира голямото й завръщане на сцената.

Люба Велич умира във Виена на 31 август 1996 г., на 83-годишна възраст. По този повод Щатсопера за първи път в историята си спуска черни знамена на фасадата си.

Източник: БТА