През 1911 година ученици от столичната VI прогимназия „Тодор Минков“, живеещи в махалата между булевардите „Патриарх Евтимий“, „Витоша“ и „Скобелев“, започват да играят футбол на близките поляни, където днес е Висшият медицински университет. Възрастта им (13–14 г.) и избухналата през 1912 г. Балканска война не позволяват да осъществят желанието си – създаване на футболен клуб. Въпреки това те се наричат неофициално „Шести клуб“ – по реда на образуването им в София. Едва през 1914 г. мечтата става факт. На 24 май в местността „Могилката“ (ъгъла на бул. „П. Славейков“ и ул. Никола Славков“ срещу 22-ро СУ) ученици предимно от Втора мъжка гимназия провеждат учредително събрание. За име разглеждат варианти „Атлетик“, „Рапид“, „Експрес“ и други, но единодушно е прието предложението от Борис Василев-Боркиша за Апостола на свободата. Така започва историята…
В нея има и бледи петна. Малко се знае за хората, написали началната „хроника“ – чий е първият химн и текстът, кой впоследствие предлага сините екипи. Тук ще разкажем за автора на първата емблема, сакралното „Л“ – поставено на екипите точно преди век.
Кратка хронология
Мирчо Качулев не е известен художник, а би трябвало. Той изработва красивия знак „Л“ и го подарява на любимия отбор. Фигурата отразява гръцката буква „ламбда“. С малки изменения това е популярната до днес емблема – квадрат със син фон и стилизирано „Л“, запълнено по равно с жълто и червено. По-късно в горните ъгли на квадрата са изписани „С“ и „К“ (спортен клуб), а отдолу – „София“. Тази емблема е валидна до 1949 г. Комунистическата власт преименува клуба на „Динамо“ по съветски образец и до 1956 знакът е шестоъгълник с вертикални червен, син, бял и жълт цвят и ръкописно „Д“.
За следващите дузина години е възстановен оригиналът, но с вписани „Ф“ и „Д“ (физкултурно дружество). След обединението със „Спартак“ през 1969 емблемата е синьо-бял щит с червена лента отгоре и букви „Л“ (Левски) и „С“ (Спартак). През 1985 БКП преименува клуба на „Витоша“ и знакът е „В“ с футболна топка в долната част на буквата.
Правната драма с Пешо Кучето
Името и емблемата са възстановени 1989 г., с „Ф“ и „К“ (футболен клуб) в горните ъгли, но следва неочаквана драма. В началото на 1991 се оказа, че клубът няма съдебна регистрация. Златин Тепсиев и Петър Петров реагират бързо и вписват на 30 април ФК „Левски“ със седалище ул. „Тодорини кукли“ №47. Два месеца след тях е учреден „Левски 1914“ с президент Томас Лафчис.
В същото време Петров регистрира търговската марка, патентова емблемата и придобива правата над нея. Известен още като Пешо Кучето, той впоследствие отказва да я отстъпи на клубния бос Тодор Батков. Петров е разказвал, че в дома му идвал изпълнителният директор Константин Баждеков и предлагал 200 000 долара на ръка за емблемата. Накрая финансистът пита съпругата Петрова: Госпожо, толкова ли сте богати, че не искате тези пари? Тя отговорила, че за Петров това е животът му и никога няма да го продаде. Сагата приключва през 2006 г.
След последната регистрация като ПФК „Левски“ има нова емблема – щит в син цвят с изписани „Л“ и 1914. Ръководството решава да използва и двете. Клубът е издавал наградни значки два пъти – 1964 и 1975 г., също юбилейни и мемориални. Пълната колекция включва 21 значки.
Признание и помощ от Гео Милев
И все пак – кой е Мирчо Качулев? Роден е на 6 август 1901 в Ямбол. От дете рисува, включително пощенски картички. Прави самостоятелна изложба във Военния клуб с модерни маслени, акварелни и графични творби. Увлича се по модерно изкуство, рисува в свой експресионизъм и фовизъм. Лично Гео Милев пише похвален отзив за изложбата във в. „Тунджа“, нарича младия художник „талант с независима творческа фантазия, която твори хармонии от линии, бои и форми“ и откроява картините „Раят“, „Грях“, „Карнавал“. Поръчва на Качулев илюстрации на четирите сезона за подготвена Антология на списание „Везни“ и Мирчо ги изписва в кубистично-експресивен стил.
В София Качулев работи като художник-уредник на популярното тогава списание „Нашето кино“ (1924–1935). През 1924 Гео Милев помага на Мирчо и още двама млади творци да участват в международна изложба на авангардната група „Зенит“ в Белград. Там са значими имена като французите Делоне, Глез, руснаците Кандински, Липшиц, Лисицки, Архипенко, Мохоли-Наги и др. Картините на Качулев правят впечатление и са откупени.
Връзки с футуристите
След полицейската екзекуция на Гео Милев през 1925 г. Качулев е издирван като негов сътрудник, но успява да се укрие. Същата година илюстрира с експресионистични тушови рисунки стихосбирката „Паяк“ на Георги Вазов. През 1933 г. прави графики за литературно-художествения седмичник „Софийско ехо“.
През 1982 г. Ирина Суботич от Белградския музей и галерия идва да търси сведения за Качулев в изследване отражението на войните от 1912–1918 г. върху балканското изкуство. Оказва се, че на изложбата на „Зенит“ или при идването си в България през 1932 г. кръстникът на футуризма Томазо Маринети, който познава Качулев чрез нашето списание „Crescendo“, откупил двуцветния оригинал на творбата му „Бал господен“, изложил я на Венецианското бианале и била продадена.
Суботич излага своето изследване на симпозиума „Балканска авангардна художествена култура“ в Скопие през 1985. Година по-късно тя отпечатва в нашето списание „Изкуство“ голяма статия за връзките на авангардното списание „Зенит“ с румънското „Синтез“, Гео-Милевите „Везни“ и „Пламък“, Crescendo, Качулев и Кирил Кръстев.
Военен и изобретател
Качулев постига големи успехи във фотографията и военното дело. Прави аеро-фото-топографска карта на България. Автор е на 63 световни рационализации във фината фотографска техника и оптика.
През 1929 г. изготвя проект за кортик на българските летци; през 1938 създава изчислителен прибор за решаване на задачи по навигация и аерофотография; през 1947 изработва проект за униформа и отличителни знаци на БА и нов модел на лентичките за ордени и медали; нова разработка на комбинираната навигационна линийка КНЛ-1, въведена като официално щурманско пособие във ВВС. Качулев изобретява ветрочета „В-4“, курсомера „КМ-54“ и дозиметричен калкулатор за изчисляване на радиоактивно заразяване. През 1951 започва превъоръжаване на авиацията с реактивни самолети и Качулев разработва нов комбиниран навигационен прибор „КНП-57“. Преподава във Военното училище, получава награди, чин подполковник и „Червено знаме на труда“. Умира през 1972 година и е погребан с военни почести в София.
10 задължителни факта за всеки левскар
24 май 1914 г.: основан е ФК „Левски“
Кръстникът: Борис Василев- Боркиша
Първият УС: Председател – Владимир Григориев, подпредседател – Георги Манолов, секретар – Крум Динков, касиер – Борис Василев, членове – Стефан Тошков и Антон Янков
Първият отбор (според тогавашната терминология): Голкипър – Кирил Григориев, бекове – Константин Манолов и Крум Динков, халфбекове – Кочо Апостолов, Спас Стоянов и Борис Василев, дясно крило – Владимир Григориев, десен инсайд – Цветан Генев, център форуард – Петър Стоянович, ляв инсайд – Георги Манолов, ляво крило – Димитър Сираков; играчи в първия отбор са и Георги Събев, Манол Велев, Зафир Абрашев и Стефан Тошков
Първият капитан: Спас Стоянов – Папа Люро
Първият треньор: Михаил Борисов, руснак, бивш белогвардейски офицер
Първият екип: червено-жълто
Първият мач: 1 април 1915 срещу „Славия“ (0:1, гол на Тодор Владимиров-Сан)
Първият спонсор: Бай Трайче Млекаря
Първата шампионска титла: 3 октомври 1933 след финал срещу варненския „Шипченски сокол“ (3:1)
