Димитър Антов: Изначалният смисъл на образованието – 10 предложения по пътя към промяната

0 0 0 0

ноември 6, 2021

Димитър Антов е роден на 6 ноември 1958 г. във Враца. Член на ВМРО – Българско национално движение. Заместник-председател на постоянната комисия по образование, култура, наука и културно многообразие в СОС. Член на постоянната комисия по инженерна инфраструктура и енергийно планиране. Кандидат-депутатът от 25 МИР в София сподели свои интересни  идеи по проблемите на образованието.

Миналото

Винаги съм се гордял, че съм българин, заради всичко, което съм чул, чел и видял за прекрасните качества на моя народ. При това проверени в дълга, трудна история. Той е трудолюбив, ученолюбив и напредничав, той е войнствен, горделив, но великодушен, народ за уважение. И сега, като припомням всичко това, изпитвам уважение, та и към себе си, аз съм един от тоя народ. Разбира се напоследък други оспорват тия присъщи ни качества, то и сегашният ни хал не ни дава аргументи в един такъв спор. Както и да е, но аз, учителят, няма да приема при никакви уговорки, че вече не сме ученолюбив народ, че ние, останалите в тази земя българи, сме загърбили образованието. Та не сме ли ние потомци на Симеон Велики от Златния век, за които казват, че са най-писмовния на тогавашна Европа. Не бяха ли дедите ни, които през Възраждането, под чужда, друговерска държавност и въпреки нея събираха вкупом грошове и отваряха килийни училища, наемаха парцаливи даскали, за да учат децата им на четмо и писмо –  и така навсякъде, където се говори български. Знанието е сполука, казваха те.

В тези времена се формираха принципите и практиките на бъдещата образователна система на свободна България.

Добре е да се вгледаме в тези практики.

1. Учителят се наема за година срок след оглед от селския съвет начело с първенците. Задават му се условия и неотклонно се следи дали ги спазва.
2. В края на учебната година, обикновено в началото на лятото, става изпит, децата показват пред цялото село наученото. Едва тогова се плаща на даскала и евентуално се наема той за следващата година.
3. През целия учебен период децата ежедневно, активно участват в икономическия живот на семейството, тоест трудят се наравно с другите и никой не поставя въпрос за някакво нарушаване на техните права. Няма го това в нашата култура и никой не се чувства ощетен, че го няма.
4. Нагоре, след килийното училище продължават най-даровитите, те отиват да учат в града или даже в чужбина. И да са бедни все се намират спомоществовател да даде жълтици, струва си в името на просперитета на общността.

Строга, безкомпромисна, прагматична, но човешка система е била тая, каквато е и оригиналната ни култура.

От тия изучили талантливи деца произлезе интелигенцията, която изгради институциите на младата българска държава след Освобождението, а строгите правила, зададени от дедите, се вградиха в образователната система на царска България, та и в социализма. Какви ли не ужасии научих за своето детство, че насила съм манифестирал, че правата ми ежедневно са били погазвани, трябвало да работя и да спазвам режим. Със сигурност не съм мазохист, но някак си нямам спомен за ужасния ад, който ми рисуват сега. Добре образован съм и надявам се, приемливо възпитан, не отстъпвам в квалификацията си на никой колега от свободния Запад. Със сигурност не съм и защитник на социалистическия обществен модел и съм го доказал къде по-стойностно от сегашните новоотрасли демократи. Категорично смятам, че социализмът е напълно объркан икономически модел и че въобще не отговаря на националната ни културна традиция. Идеологическите му изцепки и конкретно в образованието бяха неуместни и се приемаха с насмешка в учителското съсловие. Обаче имаше държава и институцията „образование“ функционираше нормално. Да отречеш държавата, задето минава през такъв сенчест период в историята си е най-малкото недостойно, а и би могло да се заподозре слугинаж на небългарски интереси.

Впрочем социализмът си отиде тихо и кротко, с дирижирана революция, от същите тия, дето бяха социалистическия елит, те станаха и капиталистите на новия ред, те и сега са господарите в сянка – те или наследниците им.

Иначе в тяхна услуга са поставиха разни неуспели, амбициозни неудачници, всякакви псевдогерои жадни за популярност. Доказваха се един другиму и на патроните си с крясъци и ругатни, главно към демоничното минало. Колкото по-силно крещиш, толкова по-високо стоиш – това бе критерият. Раздаваха се и  символични шутове – цирк, откъдето и да го погледнеш. Интелигенцията, за кратко обнадеждена за промяна, се оттегли смутено, след социализма пак не случи на обществен строй. След време щеше да съжалява за пасивността си. И аз бях там, и аз пасувах.

А кресливата амбициозна шайка ден след ден громеше остатъците от социализма, разруши и иначе приемливо работещата образователна система. За кратко време нивото на реално образование падна драстично, тръгна неспирна тенденция надолу. Та и досега.

В институцията „образование“ се настаниха стари соц- и нови демо-кадри, нагаждаха се, оцеляваха, търсеха личната си полза, личната си изява. Постепенно припознаха тази институция за своя – типичната чиновническа бюрокрация. Системата трябваше да облагодетелства тях и текущото политическо началство. Началствата си отиваха, но бюрократите оставаха, все по-силни. Останалите чакахме след унищоженото старо да се появи бляскаво ново бъдеще. Нещо като светлото комунистическо бъдеще. И още чакаме, вече 30 години. Всичко, което казвам, е повтаряно до баналност от други, другаде. Аз, даскалът, имам намерение да анализирам образованието днес и съм длъжен първо да заявя позиция (така е честно) и друго – да имаме и аз, и Вие, които четете, някакво нагледно сравнение на сегашното със случващото се преди. Разбира се съм наясно, че е най-вероятно да попадна в огромния поток на безкрайното многоговорене, огромния шум, който убива всяка разумна мисъл. То е много по-страшно от принудителното мълчание в минали времена. Но какво да правя, по-добре ли е да мълча, та да се срамувам пред внуците си заради малодушие. Затова аз, учителят, смятам да направя своя анализ върху настоящата образователна система. Ще защитя следните твърдения:

Твърдение 1: Държавната образователна система не произвежда реално знания.

Държавното финансиране „делегиран бюджет“ се интересува единствено от броя на присъстващите в клас ученици. Тоя механизъм не се интересува от учебния резултат, не го брои, не го заплаща. В резултат от това:

• Училищните ръководства се превърнаха в ловци на души. Целта е да привлечеш ученик и да го задържиш.
• Не може да има повтарящи и изключени, защото не е икономически изгодно.
• Не може да се пресират ученици със знание, защото имат избор на друго място, където са желани. Така изискванията са минимални и главно формални. Разиграва се театър на учебен процес.
• Такава система не се интересува от качествени учители, те не формират приход.

Свидетел съм как след дванайсетгодишно обучение и след взети матури (държавни изпити) от училище излизат младежи, които пишат името си с 4-5 правописни грешки и владеят таблицата за умножение само с налучкване. И забележете, години след години са минавали от клас в клас, пропускани от учители, които „усърдно“ са ги учили, изпитвали. Тия учители с чиста съвест са си получавали заплатите за цялото това време. След 12 години лентяйстване в дебрите на образователната система младежите излизат освен с нулева интелигентност, то и с никакви конкретни социални умения, с които да се включат в системата и да получават справедливо възнаграждение за положения труд. Учудвате ли се, че много от тях даже не проявяват интерес към какъвто и да е труд и дълго след завършването си са в тежест в семейния бюджет на родителите си. И на такива статистики.

Често сравнявам образованието с огромно предприятие, в което държавата влага средства за красива фасада, суетят се лъскави началници, влизат и излизат всекидневно работници. Има само един малък недостатък – не излиза никаква продукция.

Системата работи на празен ход.

Твърдение 2: Образователната институция имитира успешен учебен процес и добри резултати.

Системата провежда общодържавни изпити след 4-ти, 7-и и 12-и клас. Обявяват се желаните резултати. Така системата на делегирани бюджети, която се оказва удачна и за бюрокрацията, и за част от учителството, се легитимира като успешна. Очевидно платеното нищоправене е удобно за всички по веригата, та чак до политическата власт.

Разбира се от платения цирк все някой ще губи, но за това по-долу.

В едно училище в Смолянско гръмна скандал в медиите заради матурен резултат 6.00 на цял един клас. После се потули, отшумя, някои били преписвали, но това било инцидентно. Не е инцидентно, преписването е повсеместно и се приветства от училищните ръководства. На колега квестор на изпит след 7-и клас, в който участват и деца бежанци, директно е заявено да помага, заявено със заповеднически, нетърпящ възражение тон. Иначе колегите учители доброволно помагат на горките, измъчвани, изпитвани ученици, нали и те, учителите са добре в тоя цирк.

Ако се направи паралелно изпитване, външно за институцията, ще лъсне грозната истина. Като общински съветник в София попитах корифеи от бюрокрацията има ли възможност съветниците да организират подобен контролен изпит. Узнах, че категорично нямам право, та аз съм само някакъв избран съветник от представителната демокрация. Кой съм аз? Бюрокрацията анулира демокрацията.

Специално в София институцията е нагласила няколко образцови представителни училища, дето се водят на гости висши чиновници, министри, чужденци и там се демонстрира колко модерно, и колко напредничаво е образованието ни. Такова е 55-о училище. Само че и там независимо изпитване ще е трагично за системата. Най-често у нас като гръмне скандал в някоя институция, тя веднага си взема поука и започва да се самореформира. Познайте кога бюрократичните чиновници ще реформират гнездото, дето добре си преживяват. Никога.

В резултат на този чудесно организиран цирк всички ученици завършват успешно 12-и клас, получават дипломи, родителите са доволни, че децата им са успешни, всички ръкопляскат. Като в успешно представление. Но от тоя скъп театър все някой губи.

Твърдение 3: Образователната система осакатява поколения младежи и ощетява икономически обществото сега и в перспектива.

Събирането в един клас на ученици с потенциал и мотивация за учене и други, които нито имат данни, нито им е мястото в образователната система, задължително ще унищожи всяка мотивация. Неуките са винаги по-агресивни и ще налагат своя стандарт и делегираната система въобще няма да може да помогне на първите. Ясно е, че година след година всички ученици ще стават все по-еднакви и всички еднакво индиферентни към учене. Образователната система ще произвежда поколения след поколения нежелаещи да правят каквото и да е лентяи. А някой трябва все пак да работи, за да функционира обществото. При нормална образователна система поне тия първите – мотивираните, ще поемат реални социални функции. При сегашните се получава вакуум от некачествени поколения. И то не защото сегашните поколения са изначално некачествени. Загубата за обществото е и за момента и в перспектива. Старите поколения неизбежно си отиват.

Образователната система, която не се интересува от качествен образователен процес, унищожава традицията качествени учители да подготвят млади свои заместници. Нарушава се стара, доказана учителска традиция и ще са нужни десетилетия да се върне авторитетът на учителя и качеството на професията. Държавата, социумът губи.

Влаганите от държавата средства не произвеждат резултат, а това са средства не собствени на бюрократичното чиновничество в образованието. Това са нашите общи пари. При други условия те биха произвеждали знания. Даже допълнително прахосваните средства за иновации няма да дадат добър резултат в системата, която изначално, на базово ниво не работи.

Твърдение 4: Образователната система днес унижава учителството и унищожава традиционното уважение към професията.

Когато в образователната система качеството на учебния процес няма никакво значение, когато е важно само присъствието, в такава система знаещите, подготвените, мотивираните учители нямат място. На тях им остава да напуснат или ако нямат друг избор, да се покрият, да приемат примирителна роля, за да оцелеят. Другият тип учители, дето не им пука за учение, дето не си предават уроците според учебния им план (такива планове все още се пишат), пропускат цели учебни раздели, те ще стават все повече в такава система. Те са удобни на директорите, защото са послушни. Те са готините „арабии“, дето учениците харесват.

Става и по-лошо, изкривява се отношението на родителското тяло към учителите, лека полека сякаш преднамерено се промени оценъчният критерий на родителите за добър учител. С услужливата помощ на търсещите скандали театрално демократични медии се раздухаха случаи, демонизираха се учители, обществото, включая родителите, призовава за разпъването на тия учители. Изключително грозни методи, така в средновековието на запад са горили вещици за общо удоволствие на скучаещата публика. Същите тези родители не виждат как в резултат на тоя нагласен цирк децата им ден след ден потъват в блатото на дебилността и се превръщат в лесна плячка за добри режисьори на бъдещето им, бъдещето на собствените им деца.

Разговарял съм с недоволни от ставащото учители, главното им условие е да не споменавам имената им. Не само, че ще ги уволнят незабавно, но и работа в системата няма да видят. Нямат смелост и сигурно имат основание, в приказката на ежедневието ни лошите винаги триумфират. Ще ми се обаче да има повече такива недоволни, прикрити учители в тях ми е надеждата при други правила системата да проработи. Никак няма да е лесно, разбира се.

Твърдение 5: Образователната система съзнателно обслужва идеологически интереси в образованието в ущърб на държавността и националните ни традиции.

Огромно е желанието на неодемократите, които един след друг управляват държавата, да се харесат на новите ни покровители. Както и преди демокрацията, и сега се натягаме повече, отколкото се очаква от нас, но това си има логика, като се харесваме на новите си приятели, то те ще са по-малко критични и по-малко ще се вгледат какви ги вършат тези у нас. Дори самата идея за делегиран бюджет е хрумка, че почитаме пазарния принцип, че сме скъсали с лошия социализъм, подобен е театърът в здравеопазването. Показваме, че сме по капиталисти от капиталистите, независимо, че резултатът е трагичен именно по тия здрави капиталистически критерии.

Друга мантра, която редим и пак с цел да се харесаме тук и там, е интеграцията на ромския етнос. Ясно е, че става въпрос за прибирането на едни пари, които до самите интегрирани не стигат. Но напоследък ударно бе включена в образователната система. Някой задължи училищните ръководства да издирят и съберат отпадналите деца от маргиналните общности. Учители и директори трябваше да обикалят гетата и да се молят унизително на отпаднали да се върнат в училище. Явно опитът ни даде резултат, закуските и другите дребни обещания не дават достатъчно мотив, а и доста от кандидат-учениците са семейни и вече с деца. Това бе цирк, вътре в цирка.

Съгласен съм, че образованието при добро намерение наистина може да помогне на децата от тези рискови общности, но при разумен подход (имаме даже такава традиция в близкото минало).

Постоянното медийно говорене за нарушени права на децата, дето трябва да ходят принудително на училище, за това, че имали право да определят пола си като пораснат е дълбоко противно на националната ни култура. Тая култура е много по-меродавна за нас, българите, от всяка идиотска хрумка на неуравновесени или слугуващи някому герои. Медийните напъни в тая посока безпрепятствено се проявяват в училищни практики и това е ясно разрушително за културата ни.

Смешната амбиция всички младежи да имат диплома за средно образование и поне половината станат висшисти, та да впечатлим европейците, е плитък трик, на който тия същите европейци няма да се хванат. Там, в Европа, знаят тежестта на нещата, подобно имитиращо образование е недопустимо, сигурно се подсмиват на напъните ни.

От нашата образователна система през лошия социализъм са се учили страни като Финландия и Турция. Идете сега в Турция и вижте как се учи, от първолаците до докторантите. Със сигурност тия страни, дето споменах, не строят социализъм.

Извод: След всички твърдения изложени до тук обобщавам: Образователната система на България е необратимо болна, болестта е вътре в заложените принципи и в практиките ѝ. Хората сега поддържащи и участници в тая система са компрометирани, те са съучастници в протичащия дълго процес на обезсмисляне на образованието.  Те не биха могли да участват в каквато и да е промяна, а промяна е спешно необходима. Такава промяна ще извършат други хора – некомпрометирани в тая система. Това е.

Ако Вие, скъпи приятели, които все още четете моите излияния, сте съгласни с моя извод, то си струва да предложа разговор с Вас. Тези, които не го приемате (всеки има право на избор), то за Вас ще е безпредметно да губите ценното си време с моя пасквил. Благодаря Ви на всички, че стигнахте до тук с четенето.

Първата стъпка при справяне с проблем е признанието, осъзнаването, че има проблем, така е в медицината, така е в психологията. Оттук насетне добрата, точната, логична диагноза сама предлага назначено лечение. Аз вече изложих своята диагноза за болестта на образователната система. Преди да формирам лечение ще се спра на важна подробност. Въпросът е коя е здравата, идеалната, образцова образователна система, към която се стреми лечението. Ами затова започнах с историческия традиционен опит. А той казва, че чудесна би била образователната система, която с минимум разхищение на средства, без крайности в механизмите на строгост и ред ежедневно, методично и неотложно, без паузи и отстъпления произвежда знание. Онова социално полезно значение, от което ще живее добре почерпилият го, даващият го и целият социум, който се възползва от плодовете му. Когато системата изчерпа всичкия потенциал на даденостите на социума, а това ще се види по количествените показатели на оценяването, тя може да посегне спортни иновации и към чужд опит, но предпазливо, внимателно. Така биха постъпили дедите ни. З защо трябва да сме толкова различни от тях, нима не бяха достойни хора?

Образователната система има смисъл, има право на съществуване, само ако произвежда социални полезни знания, технически и социални. Задължително измерими с количествените показатели.

Промяната: Ще направя предложение за категорична промяна. Наясно съм, че няма да се приеме еднозначно, сигурно има и основания за несъгласие. Нека това е поне начало на отговорен, плодотворен разговор за бъдещето на образователната система на родината ни.

Предложение 1: Незабавен отказ от финализирането „парите следват присъствието“, което е делегирания бюджет, незабавно приемане на принципа „парите следват продукта“. Това е да се плаща за реализиран учебен продукт, измерван количествено. За целта:

1. Да се формулират прости механизми и критерии за количественото измерване на учебния продукт – например ежегодно външно оценяване, сравняване на входно и изходно ниво на всеки обучаем.
2. Процентно от годишното възнаграждение на учителя да се формира според годишния учебен резултат на възпитаниците му (примерно 30% получаваш като бонус).

Предложение 2:  Контролът на функционирането на образователната система да се извършва от структура, външна за системата:

1. Самата образователна система ще е материално стимулирана да завишава резултатите от своя труд. Изпитването задължително да е от външни лица.
2. Наследяваме практика на повсеместни преписвания, така вкоренени в битността ни, че се приема за нормалност. Битката срещу нея ще има безброй противници включително от родителското тяло. Тази система е за смисъла на учебния процес.
3. Понеже от подобен контрол се нуждаят и всички останали институции, сега имитиращи дейност, държавността трябва да помисли за контролираща институция. За членове на такава институция да важат драконовски мерки за проверка на лоялност, почтеност, честност, мерки, които дори биха били неприемливи в останалата част от обществото. Би могло такава институция да се оглавява от президента на държавата, съвет на мъдреците или друго.

Предложение 3: Диференцирано обучение на учениците според текущото ниво, заложби, мотивация, семейна ангажираност.

1. При прецизно строга система на оценяване определен процент от учениците няма да са в състояние да преминат в средния курс. Неиздържалите изпита в 7-и клас да бъдат насочени към професионални школи с 2-годишен курс на обучение, където ще усвоят занаят. Те ще добият социално полезни умения, гарантиращи им успешна реализация в обществото. Такава успешна практика сме имали вече в миналото. Вероятно там ще попадат главно деца от маргиналните общности, но за самите тях ще е много по-полезно такова обучение, отколкото сегашното получаване на дипломи, които не осигуряват какъвто и да е шанс за социална реализация.
2. За постъпилите в средния курс ученици в училища с повече от една паралелка е нежелателно низходящо подреждане на учениците, то паралелки според моментния им учебен статус. Има лесни формули този статут да се изчислява. В паралелка, в която нивото на учениците е близко, може оптимално да се дозира учебен материал и ефективността задължително е по-висока.

Може да се регламентира ежегодно преподреждане за част от учениците в паралелките според успеха им през годината. Има такава европейска практика.

Предложение 4:  Обвързване на средното образование с паралелно усвояване на социално полезни дейности (професионално обучение).

1. Може да се обособят 60-70 социално полезни дейности (технически професии, занаяти, хуманитарни професии, математика, спорт и други). Повечето от тях са организирани в браншове. Да им се предложи на тях да си припознаят паралелки, дори училища, където да се изучава съответната професия или социално полезно умение – професионалното обучение паралелно с общото образование.
2. Браншовете да се ангажират с определяне на подходящия учебен материал, специалисти – преподаватели, обзавеждане на кабинети и друга база за обучение. Те ще организират допълнителни учебни практики, те ще организират изпитванията по специалности. В замяна ще получат след завършване на средния курс готови, квалифицирани кадри, които евентуално ще се влеят в редиците на бранша. Такава практика, даже масова, имаме в историята на образованието ни. Остатъци от нея функционират сега. Тук говоря за масова симбиоза между браншове и образование.
3. Професионалното образование не ограничава завършилия среден курс в пътя му към евентуално висше образование, но е добра гаранция за успешна реализация в социума след този среден курс. При желание учениците могат да сключват договори с бизнеса, да получават стипендии срещу поемане на ангажименти. Това трябва специално да се регламентира в образователната система. И тая практика не е нова.

Предложение 5: Работещи преференции за отлично завършилите средния курс при постъпване на обществени служби. Резултатът от средния курс да е водещ критерий в конкурсите за такива служби.

Обществото трябва да търси всякакви начини да стимулира високи учебни резултати по всякакъв начин – стипендии, публично награждаване, медийно участие. Да си отличник трябва да стане важна за обществото позиция.

Предложение 6 : Да се възстановява методично авторитетът на професията учител.

1. Учителският колектив сам да избира своя директор или поне да избира измежду предложени от системата няколко кандидата.
2. Да се мотивира задържането в колектива на успешни учители и отстраняването на неподходящи, даващи лоши учебни резултати. Предлагам прост модел: отличният учител получава 30% бонус към възнаграждението си след годишния изпит, но и всеки от колектива 5-8% бонус. Основанието е, че колективът е създал атмосферата за такава успешност. Учителят с лоши годишни резултати не получава бонус, но всеки в колектива -5%, заради общото ниско ниво на обучение на ученици. Естествено колективът ще предпочита успешния учител дори той да е своенравен, обратно – „арабията“ е вече безполезен. Не е ли същото в един футболен отбор. Такава система мотивира колективност в учителския състав.
3. Учителите обучавали успешно дипломирани в последствие висшисти да получават от системата бонуси за постигнатите заслуги. Да се обявява това публично. Да е обект на уважение.

Предложение 7: Материалните и техническите подобрения на учебната база да се ръководят от икономическа рентабилност. Да се одобряват предварително обосновки каква възвращаемост в учебен продукт би било дадено вложение. Иновации с фасаден ефект са недопустими.

Предложение 8: Да се включат в учебните програми предмети и практики, възстановяващи и популяризиращи изконни качества (черти) на националната ни културна идентичност: трудолюбие, колективност, социална адаптивност, състезателност, самостоятелност, общение с природата, родолюбие. Те са контрапункт на натрапвания ни днес неоглобализъм.

1. Подобен тип възпитание представлява скаутското движение в САЩ. Имаме чудесна природа и подходяща, макар и занемарена, материална база. Вижте само планината Витоша.
2. Зелените училища и ученическите лагери, от които се отказахме заради идеологическо угодничество, би трябвало да са масова практика. Децата ни се нуждаят от това, защото затлъстяват пред компютъра и живеят в зомбиращ ги виртуален свят.
3. Родителите сме отговорни за това, което се случва с децата ни. Ние трябва да преосмислим ценностите си, а после да помогнем и на децата си да се адаптират в реалния живот и да станат успешни в него. Ако мислим доброто на децата си.
4. Оценка от това възпитание да участва значимо в общата за диплома на среднисти.

Предложение 9: Промяна в образователната система да се извършва от избраници на представителната демокрация по никакъв начин несвързани с героите на бюрократичната образователна система. Тези последните са доказано вредни за системата. Редно е те да бъдат въобще отстранени от образованието, изпратени с благодарност за пълноценния цирк, дето спретнаха.

1. Да се намери компетентен, некорумпиран, обществено популярен екип – готов за твърди, неотклонни действия.
2. Да сме готови за продължителен постепенен процес, да се изгради консенсусна с обществото стратегия за последователността на действията.
3. Да се използва максимално здравата, качествена част от учителството. Голяма част от учителите ще приемат с готовност такава промяна, много от тях я желаят и сега.
4. Много от полезните действия по такава реформа ще зависят и от функционирането на други институции, ще изискват дори законопромени. Редно е да се иска реформа и в други държавни структури. Това би било социална революция, но не е невъзможно. Представете си обаче как би изглеждала държавата ни променена, както и образованието ни, в посока на разумност, прагматичност, строгост, в крайна сметка успешност. Няма да ни трябва да се кланяме на европейските си приятели, да ахкаме от благосъстоянието им, да чакаме помощите им. Та нали сме потомците на великите стари българи.

Предложение 10: Започнете промяна час по скоро, започнете я утре.

Скъпи приятели, зная че за много от нас такова остро, надъхано говорене е дразнещо, то нарушава сладката ни дрямка. Най-вероятно е бързо да забравим прочетеното и да си я караме както досега. Но така я караме от дълго време и не е добре нито за нас, нито за тия след нас. Често се съгласяваме, че не е добре, но нищо не променяме. Сякаш някой е длъжен да дойде и да свърши нашата неприятна работа. Хем чакаме, хем знаем, че няма такива балами и пак чакаме. Погледнете пак написаното от мен. Ако се съгласите, че имам право, че образованието ни не е както трябва, че има проблем. Дайте поне да почнем да обсъждаме тоя проблем. Нека да направим поне малко, скъпи съграждани, за да имат поне малки основания за снизходителна пощада на поколенията след нас, които сигурен съм ще се окажат по българи и ще бъдат жестоко критични към безхаберието ни. Другото е да си я караме така и като си отидем кротко – все едно, че въобще не ни е имало. Впрочем извинете за безпокойството.

ПРОДАВАНЕТО И КУПУВАНЕТО НА ГЛАСОВЕ Е ПРЕСТЪПЛЕНИЕ!