Бразилският национален отбор е в криза! Селесао вече четири поредни мача няма победа, свлече се до шесто място (последната позиция, която дава виза за световното – б.р.)в квалификационната група за Мондиала през 2026 г. и вече от почти годината е без постоянен селекционер. А следващото издание на Копа Америка вече чука на вратата! Тите (на снимката) беше уволнен след унизителното представяне на световното първенство в Катар през 2022 г. Временно на поста е слабоизвестният Фернандо Диниз.
Според информациите шефовете на бразилската федерация са водили преговори с един куп специалисти – от Карло Анчелоти, през Зинедин Зидан, Луис Енрике, Жозе Моуриньо и Йоги Льов. Засега по всичко изглежда, че фаворит за поста е Анчелоти.
В продължение на близо 60 години бразилците се считаха за твърде велики, за да наемат чужденец за селекционер на националния отбор. Високомерието на футболна Бразилия я вкара в капан, от който засега няма измъкване.
Любопитно е, че досега Бразилия само три пъти е водена от чуждестранен специалист.
Първият е уругваец. През 1925 г. Рамон Плато поема Селесао. До тогава спецът води „Флуминензе“, „Сантос“ и „Фламенго“, печели Копа Америка-1917 като селекционер на Уругвай.
Любопитен факт: Рамон по едно време даже тренира едновременно „Васко да Гама“ и „Фламенго“. Сутрин води заниманията на „червено-черните“, а вечер – тези на „мореплавателите“.
Плато е бил известен като строг и наблягащ на физическата подготовка човек. Начело с уругваеца Бразилия печели 4 мача, както и сребърни медали от Копа Америка.
Престоят му може да се окачестви като успешен.
През 1944 г. един португалец се заема с непосилната задача. Жорека работи в тандем с местният кадър Флавио Коста. Експериментът обаче се оказва неуспешен. Дуото води Бразилия в два приятелски мача срещу Уругвай.
В страната се надига недоволство срещу португалеца. „Това е нашият отбор и трябва да го води треньор, в чиито вени тече бразилска кръв“, твърдят феновете. Макар че Жорека в никакъв случай не може да се нарече „чужд“. Той е роден в Лисабон, но живее от дете в Рио де Жанейро. ИЕзкарва прехраната си като журналист, радиокоментатор, съдия и даже боксьор. Най-големият успех в кариерата си постига като треньор на „Сао Пауло“.
През 1965 г. за селекционер на Бразилия е назначен Филпо Нунес – треньор на „Палмейрас“. Аржентинецът обаче се задължа рекордно кратко на ветровития пост – само един мач, преди да поеме скромния „Пирасикабу“.
Филпо все пак може да се похвали с отлична треньорска кариера, но се запомня най-вече престоят му в „Палмейрас“.
Факт е, че бразилците не канят чужденци, защото се считат за най-великите в света.
От 1965 г. насам не е бил назначаван в националния отбор. Дори и слуховете, че това е възможно са били посрещани на нож в миналото.
През 2012 г. имаше информации, че Пеп Гуардиола може да поеме Селесао.
„Ние имаме най-добрите играчи и най-добрите треньор, коментира тогава президентът на бразилската федерация (CBF) Хосе Мария Марин. – Ние сме петкратни световни първенци. Какво ще ни научат чужденците. Та ние сме №1!“.
Не закъсня и атаката към испанеца от страна на местни величия. Бившият треньор на „Реал“ (Мадрид) Вандерлей Люксембурго даже нарече репутацията на Гуардиола „по-скоро маркетингова“.
Дани Алвес само 3 години по-късно дава и подробности около преговорите: „Преди Мондиала през 2014 г. Гуардиола искаше да поеме Селесао, но нашите футболни босове се отказаха от този вариант. Пеп ми разказваше, че е имал големи планове, знаел е как да ни направи отбор №1 в света. Но от федерацията се отказаха от неговите услуги, те се плашеха как обществото ще приеме това нововъведение.“
Самият Пеп тогаа публично заявява, че „явно Бразилия е длъжен да тренира само бразилец.“
С това правило са се съгласявали и досега продължават да настояват и големите бивши играчи. Иначе радикалният Ривалдо не отстъпи от позицията даже след провала на световното първенство в Катар миналата година. „Аз съм против и считам за проява на неуважение към бразилските треньори дори обсъждането на името на чужд специалист за националния отбор. Ние разполагаме с треньори, способни да поемат поста. Да назначиш чужденец, не ти гарантира, че ще спечелиш световната титла. Бразилия – това е нашият тим, и той трябва да бъде воден от треньор с бразилска кръв“, твърди Ривалдо.
Болшинството фенове също са против чуждата кандидатура. По данни на института Datafolha, против чужд треньор са 55% от населението (за – 30%). В 183 града са анкетирани 2556 души на възраст от 16 до 65 години. След Мондиал 2022 резултатите бяха съответно 48% (за – 41%).
Подобни цифри имаше и през 2019-а, когато португалецът Жорже Жезуш изведе „Фламенго“ до Копа Либертадорес.
„В Бразилия се мисли така: ние играе най-добрият футбол в света, затова не ни е нужен чуждестранен селекционер, който да ни казва как да играем, – твърди Виктор Фиголес, историк и редактор на спортния сайт Ludopedio. – Ние знаем как да произвеждаме играчи, които преобръщат понятията за дрибъла и за красивия футбол.“
„В Бразилия се мисли така: ние играе най-добрият футбол в света, затова не ни е нужен чуждестранен селекционер, който да ни казва как да играем, – твърди Виктор Фиголес, историк и редактор на спортния сайт Ludopedio. – Ние знаем как да произвеждаме играчи, които преобръщат понятията за дрибъла и за красивия футбол.“
Резултатите в последните години обаче сочат коренно различна картинка.
ESPN посочи някои от причините за треньорската криза в Бразилия.
● Самоуверенност. Разговорите за превъзходство, най-добър футбол на планетата, петте световни титли и т.н. водят до вредна позиция: нас няма на какво да ни научат, ние сами си знаем. И докато в други държави изучават наука, нови методики, Бразилия продължава да използва конспекти и теории от 90-те години на миналия век.
● География. В Европа водещите футболни страни са съседи и могат да обменят опит и контакти. Бразилия и бразилските треньора са изолирани от Стария континент във всякакъв смисъл.
● Особеностите на бразилския футбол. Жега, специфични терени. Все още властва претрупания календар в шампионата: твърде много мачове и дълги пътувания.
● Отношението към треньорите. В Бразилия ги сменят като носни кърпички. В току-що завършилия шампионат само трима специалисти могат да се похвалят, че са работили в даден клуб повече от година! Да добавим и това, че четирима треньори не успяха да изкарат дори и месец на поста си. Сякаш в местната футболна култура треньорът винаги е неудачник. В същото време клубовете и феновете често си поставят завишени очаквания. След първите неуспехи торсидата започва да търси виновник, а медиите само усилват напрежението.
Но трябва да с отбележи и нещо друго – не само Бразилия предпочита да се доверява на свои. Това е обща тенденция в повечето национални отбори.
Доказателство за това е дори само повърхностен поглед върху Топ 10 на тимовете според рейтинга на ФИФА.
● Осем тима от Топ 10 са имали между 1 и 4 чужденци за треньори. Шест от тях са работили още през миналия век – най-вече през 60-те и 70-те години.
● Хърватия и Германия (макар че немците вече не са и в Топ10) никога не имали чуждестранни селекционери.
● В много случаи чуждият паспорт си е чиста формалност. Треньорите правят име в местния футбол и се интегрират в чуждата култура. Някои имат и двойно гражданство.
Първият треньор-чужденец на Аржентина (имали са само двама) е испанец – Хосе Лаго Милиян. Той от 13-годишен живее в Аржентина и може да се нарече с право повече аржентинец, отколкото испанец. Под негово ръководство „гаучосите“ печелят Копа Америка.
– Последният треньор-чужденец, начело на Испания – Хосе Сантамария, е роден в Уругвай, но играе за „Реал“ (Мадрид) повече от 10 години и даже записва мачове за Ла фурия (има по-рано такива и за Уругвай).
Унгарецът Лайош Цейзлер преди да поеме Скуадра адзура, работи в много италиански клубове.
– Разбира се, случвало се е националните отбори да бъдат водени и от хора, които не са свързани с конкретната страна. Така например, единственият чужденец в историята на френския национален отбор е румънецът Щефан Ковач. Той никога не е играл и тренирал във Франция, но след като печели на два пъти КЕШ начело на великия „Аякс“, привлича вниманието на френската федерация. Подобна е историята и на Фабио Капело – последният засега чужденец, водил Англия.
– Само два тима от световния Топ 10 на ФИФА са ръководени в момента от легионери. Това са Белгия и Португалия. Нито Доменико Тедеско, нито Роберто Мартинес някога са имали досег със страната, където работят.
– Абсолютен рекордьор по брой легионери, водили националния отбор, е Нидерландия. 21! Имало е и англичани, и шотландци, и австрийци. Но все пак това се е случвало най-вече в началото на ХХ век. Последният треньор-чужденец е австриецът Ернс Хапел, който извежда „лалетата“ до финала на световното първенство в Аржентина през 1978 г.
– В същото време съседна Белгия е канила легионер „само“ 13 пъти!
– Понякога на фона на избора на селекционер някои федерации изпадат в неловки ситуации. След Мондиала през 2022 г. португалецът Паоло Бенто напуска Южна Корея. Местните функционери твърдят пред медиите, че искат да назначат корейски треньор и задължително „патриот“, щели да му плащат 770 000 долара на година. Добре, но в крайна сметка сложиха германеца Юрген Клинсман…
Източник: sports.ru
Превод: Милен ДИМИТРОВ
