След ремито на Нургюл Салимова в неделя, преди решителния днешен ден, няколко оптимистични и няколко недотам оптимистични извода:
– Това, че 90% от аудиторията, която еуфорично споделя във фейса „новината“, че „имаме световна шампионка“, довчера не я бе чувала, благодарение на медийните приоритети, от една страна, не е толкова лошо.
Това означава, че отвъд убийствата, скандалите, корупцията и посредствеността, в България се случват и други неща – не само в спорта, а и в науката и изкуството – те са прекрасни и хората, които ги правят, са също такива.
Това вдъхва надежда, че може и по-иначе. В същото време безкритичното споделяне на „новината“ е опасен симптом за масовото оглупяване на нацията. Със същия овчедушен ентусиазъм може да бъде разпространена всякаква фалшива новина и тя да формира общесгвените нагласи, в това число и електоралните. А това вече е опасно…
Нургюл беше на една победа от възможността да се снима с премиера, министъра на спорта и шефа на федерацията по шахмат, които великодушно ще споделят успеха ѝ.
Така ще се оправдае безсмислието на много от федерациите и спортната администрация и потъването на субсидиите за спорта неясно къде. Всъщност ясно. И затова спортистите ни на световно ниво се броят на пръстите на ръцете.
Въпреки държавата, някои успяват.
Малко нахално от тяхна страна, но общите снимки и участието им в ПР бутафории по награждаване от всевъзможни институции донякъде санират нещата. Но най-хубавото е, че много деца може би ще се запалят по шаха. А това е повече и от световна титла.
Николай ПАУНОВ, от Фейсбук
