Фекалии в морето: До 41 пъти над нормата е замърсяването на плажове по Южното Черноморие
Замърсяване на морската вода до 41 пъти над нормата установи съвместна проверка на учени от Софийския университет и асоциация „Активни потребители“ плажове по Южното Черноморие.
Резултатите от нея и анализът им бяха публикувани днес и цитирани от OFFNews.bg.
Те са извършени по европейски проект. Ръководител на групата „Микробиологични рискове в околната среда“ към проекта е д-р Сергей Иванов.
Проверени са 11 плажа. Водата е изследвана за количеството на бактерията Escherichia coli, която се открива във фекалиите. Тя е универсален индикатор за замърсяване на водите за къпане. Не трябва да се открива в 100 мл вода за пиене. При водите за къпане критериите са много по-либерални. Ограничението за морската вода е 500 клетки (наричани още cfu) за 100 мл. Чистотата на морската вода е отлична при до 250 броя/100 мл.
Методиката за определяне на Escherichia coli е стандартизирана в световен мащаб.
Южно Черноморие
Водите на само 4 плажа от 11 отговарят на количествения критерий за съдържание на Escherichia coli.
Най-чисто – с 240 клетки/100 мл – е на плаж Харманите в Созопол.
В лимита до 500 клетки се класират и плажовете в Свети Влас, Поморие и къмпинг „Златната рибка“ край Созопол.
Скандално мръсен е северният плаж на град Царево, наричан Попски. Там стойностите за Escherichia coli достигат феноменалните 20666 клетки/100 мл, над 41 пъти над нормата.
Озадачени, учените оглеждат района. Оказва се, че в морето свободно се изливат фекалии. Те виждат „вливане на силно замърсен поток в залива, наличие на неидентифицирани тръби/канализация в посока крайбрежието и силен мирис на фекалии в района“.
На 100-200 метра от мръсния плаж има недостроен и изоставен хотелски комплекс, както и купища отпадъци.
„Всичко установено от нас не фигурира в досието на плажа публикувано на интернет страницата на РЗИ-Бургас: https://rzi-burgas.bg/kachestvo-na-vodite/ – пишат авторите на изследването. – Има подозрение, че разположената на няколко километра градска пречиствателна станция не се справя с нарасналия обем отпадъчни води, и/или зауства твърде близко до залива на Попския плаж.“
На второ място в позорната класация е южният плаж на Приморско, при устието на Дяволската река. Неговият резултат е 11333 клетки/100 мл, или 22 пъти над лимита.
„Сигнал за проблемите на тази локация беше подаден от местни жители, които наблюдават масивно вливане на фекални води в реката от околните хотелски комплекси, факт също пропуснат от РЗИ-Бургас. Очевидно бактериите се просмукват заедно със сладката вода в крайбрежния район“, предупреждават анализът.
Най-посещаваните плажове – според авторите – са Атлиман в Китен и Лозенец. Стойностите за бактерията и на двата надхвърлят лимитите съответно 2 и 4 пъти.
Те отбелязват този факт, за да подчертаят, че броят туристи на плажа не е основният критерий за замърсяване.
Във водите на препълнения Атлиман са установени 20 пъти по-малко Escherichia coli, от пустия откъм хора Попски плаж.
Примерът илюстрира, че вероятно основен източник на замърсяване на крайбрежните води са незаконните и нерегистрирани вливания на отпадъчни води.
Поради неравномерното застрояване и обхвата на канализацията, качеството на водите за къпане не е еднакво на различните плажове. В съответствие с крайбрежната инфраструктура се променя и степента на фекално замърсяване на морската вода. Всяка локация или залив е с характерен подпис.
„Очевидно чистотата на водата за къпане зависи от политиката на местните власти и където канализацията за отпадни води е пренебрегната, това веднага се отразява на качеството на градските плажове.“
Легенда: Локациите са представени с географските координати и наименования, използвани от местния контролен орган – РЗИ Бургас
Със зелен цвят са маркирани плажовете, отговарящи на количествените критерии за чистота на морската вода, които са до 500 клетки/100 ml
В болд е най-високата стойност, измерена за бактерията, тоест най-замърсената морска вода.
Факторът „Каховка“
След взривяването на стената на язовир „Нова Каховка“ в Украйна и последвалото наводнение заедно с водата в Черно море попаднаха и много замърсители и боеприпаси, отнесени от залетите територии. В Одеска област на Украйна бяха забранени риболовът и затворени плажовете, а някои от рестрикциите още не са отпаднали. С химикалите в морето попаднаха и множество патогени. Украинските здравни власти регистрираха дизентерия, холера и други инфекциозни агенти. В България имаше много опасения, подсилени от злонамерената руска пропаганда, че част от отровите могат да отплават на юг до нашите плажове и да съсипят туристическия сезон. За щастие, хидрологията на морето и голямото разстояние са преграда и досега няма доказани токсични „емигранти“ от Украйна. Сегашното изследване също не установява индикации за трансгранично доплували микроорганизми.
„Никакви „каховски“ бактерии не могат да повлиаят на нашето крайбрежие. За огромно съжаление, всички открити по плажовете ни нежелателни микроорганизми са с оригинален роден произход!“ – пишат авторите.
Препоръки за туристите
Водите на 7 от общо 11 изследвани плажа по Южното Черноморие не отговарят на критериите за чистота, а при две локации, Попски плаж и Приморско юг, замърсяването е екстремално. РЗИ-Бургас обаче регистрира 49 основни плажа по Южното Черноморие затова авторите на изследването предупреждават, че е може би има и други плажове с некачествена за къпане вода.
За да предпази туристите, научният екип разяснява:
– контактът с бактерията Escherichia coli не води автоматично до разболяване, но нейната наличност в наднормени количества означава възможно присъствие и на други, по-опасни човешки патогени. Накратко, където има повече Escherichia coli, може да се заразите с инфекциозна болест;
– типичните симптоми от замърсена вода са хранителни разстройства, настинки тип „летен грип“ с повръщане и температура, локални инфекции, особено на открити рани и лигавици, конюктивити и др. При такива симптоми се обърнете към лекар, кажете му и на кой плаж сте били;
– избягвайте къпането в морски води за които имате предварителна информация за наличие на замърсяване;
– създайте навик след къпане в морето да вземате душ. Ако няма на плажа, се върнете в хотела/квартирата, където сте отседнали;
– поддържането на добра лична хигиена е предпоставка за безпроблемна почивка. Не забравяйте, че отпадъците по плажа и водата се връщат при вас. Носенето и приемането на храни на плажа е предпоставка за заразяване от мръсни ръце и инфектиран пясък, а отпадъците са това върху което ще легнете, или в което ще се изкъпете на следващия ден;
– сигнализирайте на районите здравни инспекции когато видите изхвърляне на боклуци в морето, или намерите например тръба с изход във водата.
Към институциите
Установените при това изследване резултати за микробиологично качество на водите за къпане коренно се различават от съобщеното от РЗИ-Бургас за същите локации – https://rzi-burgas.bg/kachestvo-na-vodite/, отбелязват учените и „Активни потребители“ и съветват Министерство на здравеопазването да направи незабавно публична и независима проверка в РЗИ-Бургас.
„Веднага затворете за ползване Попския плаж в град Царево, понеже съдържанието на индикаторни микроорганизми показва силно замърсяване. Потърсете и отстранете източниците на отпадъчни води в района. До голяма степен тази препоръка важи и за Дяволската река в Приморско“ – предупреждават те.
„За нас е очевидно наличието на множество нерегистрирани вливания на отпадъчни води по Черноморието. Тази незаконна практика е заплаха за здравето на хората и, в по-широк смисъл риск, за развитието на туризма в България. Никой не иска да се къпе в мръсни води. Местните власти трябва да осъзнаят, че несвършената от тях работа, директно рефлектира в икономическото развитие на региона. ДНСК и здравните власти трябва да помогнат за откриване и затваряне на каналите и тръбите за отпадъчни води. Без това няма да има чисти плажове.“
Инфраструктурата на нашите плажове е в критично състояние. Масово отсъстват кошчета за боклук, а за душове със сладка вода общините явно са забравили. Това води до замърсяване на плажовете и морската вода и до влошена лична хигиена на туристите. Нашият бизнес иска да прави туризъм през 21. век, но очевидно са забравени стандартните придобивки на 20. век, възмущават се авторите.
Те съветват и да се въведат задължителни изисквания за добри хигиенни практики на плажовете. Трябва да е указано дали е позволено воденето на животни, консумацията на храни на пясъка, опъването на палатки и др.
„Туризмът не може да бъде просто изсипване на мнозинство хора на плажната ивица, защото без спазване на правила за хигиена мястото може да се превърне в източник на зарази, които ще съсипват отпуските на хората, но също така и бизнеса на безотговорните оператори и общини.“
Изследването
Включени са 11 от регистрираните 49 плажа по Южното Черноморие.
Подборът на плажовете е съгласно оценка на риска, т.е. търсени са замърсените плажове.
Пробите от морска вода са събирани в периода 31 юли – 2 август, което е в пика на летния туризъм. Това предполага най-силно замърсяване в този времеви отрязък. Затова е възможно в началото или края на сезона резултатите от тестването да са различни.
Количествените критерии за качеството на морските води за къпане в Наредба 5/2008 подлежат на дискусия, отбелязват в анализа и обясняват, че те са разработени за типичните морски води в Европа, които нормално са с по-висока соленост от тази на Черно море около 2 пъти. Понеже Escherichia coli и другите индикатори за фекално замърсяване се потискат от солеността на водата, в Черно море тези бактерии са по-малко инхибирани. Възможно е да се обмисли промяна в количествения критерий в посока нормите за сладка вода която е до 900 броя/100 мл. Това обаче няма да „спаси“ служебно силно замърсените плажове, заключават авторите.
Изследването е финансирано от Европейския съюз-NextGenerationEU, чрез Националния план за възстановяване и устойчивост на Република България, проект No BG-RRP-2.004-0008“.
Методология на изпитването
Пробонабирането е извършено съгласно изискванията на Наредба 5 от 2008 г. Морската вода е вземана на минимум 10 метра от бреговата ивица, при дълбочина от 1 метър. Използвани са стерилни съдове за еднократна употреба, отваряни на 30 см под водната повърхност. Паралелно с тях е събиран седимент/дънна проба. Водните образци се анализират същия ден за санитарна микробиология. Съответните количества вода и седимент са обработени за дълготрайно съхранение и замразени в фризер – те са за последващи микроскопски и молекулярно-генетични изследвания.
Източник: OFFNews.bg
