Добромир Жечев е роден на 12 ноември 1942 г. в София. Играе в “Спартак” (Сф) от 1959 до 1968 г. (216 мача и 7 гола) и в “Левски” от 1969/пр. до 1975 г. (153 мача и 13 гола). Шампион на България е през 1970 и 1974 г. Носител на купата на страната през 1968, 1970 и 1971 г. Има 369 мача и 20 гола в „А“ група. Има 14 мача и 3 гола в евротурнирите. Записва 73 мача и 2 гола в националния отбор, като 9 пъти е негов капитан. Дебютира на 16 юни 1961 г. при победата с 2:0 над Финландия в Хелзинки. Последният му мач е на 1 юни 1974 г. срещу Англия в София (0:1). Жечев е единственият български футболисти, участник на 4 световни първенства. Той е от малкото наши защитници, можещи да се похвалят, че са опазили Пеле. Простихме се преди дни с Краля на футбола, който почина на 82-годишна възраст. По повод многобройните публикации и спекулации в наши медии, според които Бобата е действал като истински касапин срещу легендарния бразилец, „Витоша нюз“ публикува част от интервюто на Жечев от книгата „Футболната слава на България“. Взето е още през 2012 г.
–Още в първия мач на световното в Англия през 1966 г. ви слагат да пазите Пеле…
–Какво да ти кажа, изобщо не ме беше страх. Безспорно това е най-добрият нападател, срещу когото съм играл. Най-много ме учуди играта му без топка. Той имаше всичко – дрибъл, удар, игра с глава. Владееше обаче едно лъжливо движение встрани, една крачка, след което светкавично стартира на 10-15 метра в другата посока. Това е много изненадващо за защитника. И аз, ако се хвана на финта му, той веднага се освобождава и е готов да получи топката. И всъщност вече бях лице в лице с него и трябваше да внимавам да не ме излъже с дрибъла си. Веднъж ме завъртя, даже обувката ми падна и аз продължих да играя бос. Е, той ни вкара гол, но от фаул. Пеле го би така, че топката тупна някъде в малкото наказателно поле, точно пред вратаря ни Жоро Найденов. Тупна пред него и го прескочи. Вторият гол беше пак от фаул, само че на Гаринча. Той пък я би с външен фалц в горния ъгъл. Спомням си, че по едно време Гаринча почна да се подиграва с нас, лъжеше нещо Ването Колев. Якимов обаче му взе топката и почна да го върти. Направи го за смях. На бразилеца направо свят му се зави от финовете на Митата. Публиката изпопада. Якимов беше голям футболист. При 0:2 аз направих един слалом с топката. Гунди беше свободен вдясно, ама, не че се полакомих, но просто нямах опит като нападател и се опитах от малък ъгъл да бия. Шутът излезе в аут. Трябваше да подам на Георги и ставаше 2:1. И искам веднъж завинаги да се изчисти едно петно от името ми, че аз съм контузил Пеле. Него португалецът Мораиш буквално го ликвидира. Така го нарита, че той после едва ходеше.
–Считан сте навремето обаче за един от най-твърдите защитници. Дори са викали “Трета хирургия” на триото от “Спартак” Китов-Жечев-Гайдарски.
-Никога не съм играл преднамерено грубо. Това са несериозни приказки. Агресивно в борба за първа топка – да! Най-доволен съм бил, когато “моят човек” не е успял да отбележи гол. Преди мач си казвах: Кой, тоя ли? Ще го изям!
–После на световното падаме и от Португалия (0:3) и от Унгария (1:3). Пак пазите двете звезди – Еузебио и Флориан Алберт. Кой от двамата беше по-опасен?
-Еузебио не притежаваше техниката на Пеле, обаче беше много мощен, с невероятен демараж, с хубав, плътен удар. Алберт пък беше елегантен, техничен, голаджия. Неслучайно Гунди признаваше, че именно унгарецът е любимият му футболист. Между другото, с нас имаше и много “куки”, които следяха някой от нас да не избяга в капиталистическа Англия. В хотела ни някакви свещеници донесоха библии и ни ги раздадоха. Ченгетата обаче се намесиха, събраха ни библиите и ги изхвърлиха.
–С коя друга победа се гордеете с екипа на България?
-В кампанията за Евро 1968 изиграхме страхотни мачове. Първо бихме Швеция с 2:0 и 3:0, после дойде ред и на нашите стари познайници от Португалия. Преди мача в София стадион “Васил Левски” беше препълнен час преди началото. Слизаме от рейса и като чухме екзалтираните скандирания “Победа, победа, ние пеем само за победа”, косите ни настръхнаха. Чико Дерменджиев вкара красив гол и спечелихме с 1:0. Много бяхме впечатлили португалците. Спомням си, че в един техен вестник се появи заглавие: “Това не бе мач, а войната във Виетнам!”. След триумфа се събрахме на банкет в хотел “Балкан” заедно с приятелките и съпругите си. Тогава чух и най-големият комплимент към мен в живота ми. Шефът на федерацията Недялко Донски стана и каза: “Нека първият тост тази вечер да бъде за един железен войник, за Бобата Жечев, който показа какво значи български дух”. Цялата зала избухна в аплодисменти. Очите ми се напълниха със сълзи. За награда ни разрешиха да вземем жените и за реванша в Лисабон. Това ни беше премията. Там също се държахме достойно и завършихме 0:0. Отсранихме португалците и се изправихме срещу Италия.
Интервю на Милен ДИМИТРОВ
