Един малко позабравен футболен сблъсък се завърна през този сезон. Славия срещу Локомотив, или както го наричат – „малкото столично дерби“. Няма да се спираме за причината, поради която това дерби липсваше през последните сезони. Ще припомним за най-интересните мачове между тези два отбора, за най-големите им победи и поражения.
За пръв път „бели“ и „червено-черни“ се изправят един срещу друг през сезон 1939/40 г., когато ЖСК влиза в Националната футболна дивизия на България. Жребият определя двата тима да се срещнат още във втория кръг. Мачът на игрище „Славия“ преминава през множество перипетии и завършва 4:2 в полза на домакините.
В герой се превръща ветеранът Димитър Байкушев – Мими, който изнася отличен мач, вкарва два от головете и участва в нападенията за другите два.
Железничарите се реваншират в ответния мач на игрище „Левски“ с малко куриозен гол на своя капитан Стою Недялков – Доктор Кох, и печелят с 1:0. Защитникът изритва отдалеч топката към врата на Райко Богословов, стражът вдига спокойно ръце, мислейки че топката ще излезе в аут, но тя тупка в една локва и се оплита в мрежата.
През този сезон железничарите изпреварват Славия и Левски, като стават шампиони на България. През следващата „белите“ вземат достоен реванш. Това се случва в двата финални мача за шампионска титла.
Първата среща е на 21 септември 1941 г. на стадион „Юнак“ пред 5 000 зрители. Тя е посрещната с подобаваща тържественост. Чрез знака на победата и символа на ред и справедливост в нова Европа – V, двата тима поздравяват публиката. Председателят на футболната федерация отправя поздравителни думи към 22-та играчи. Двете нули обаче се задържат докрая на мача и всичко остава да се реши във втората среща.
Тя е само след седмица, отново на стадион „Юнак“ пред 8 000 зрители.
Двата отбора излизат под разветите национални трибагреници и под игривия марш на железничарската духова музика. Прозвучават „Шуми Марица“ и химна на Царя. И започва истинска битка! Битка, достойна за истински финал. Крум Милев от ЖСК е амбициран до крайна степен – гони, бори се по земя и въздух, но и стената срещу него е силна. Филипов го следва добре и не допуска тарана на ЖСК да излезе в удобна позиция. Славистите отвръщат с опасни атаки, но и срещу тях стената е непоклатима. Стою Недялков вършее по цялата защита. Щръкналата му коса се носи навсякъде, където има опасност. Грешка на Орманджиев води до първия гол за Славия. Филипов пронизва Костов със силен удар по въздуха – 1:0! Железничарите се втурват да изравняват…Хранов стреля от изгодна позиция, всички виждат как топката влиза в мрежата, когато ловкият страж Димтър Антонов – Гробаря, се намесва и избива. Изравняването все пак е постигнато. Милев вдига към Вучко Йорданов, който се извисява и с глава вкарва за 1:1.
Втората част преминава с двуостри атаки. Десетина минути преди края Белокапов бие под плонжа на Симеон Костов – Сиамската котка, и извежда „белите“ напред – 2:1!
Железничарите хвърлят всичко напред. Рискуват. Нямат никакво време. В самия край Вучко Йорданов бие фалцово корнер, топката попада в мрежата, но вратарят на Славия е на земята. Отсъдено е нарушение срещу стража. Голът е отменен и Славия печели шампионската титла.
Най-големите победи в полза на Славия са: 5:0 и 5:1. Локомотив громи Славия веднъж с 6:0 и два пъти с по 5:1.
През 1953 г. Славия играе под името Ударник. Първите минути на срещата не предвещават такъв погром. Локомотивци упражняват масивен атаки, избити с мъка в корнери. След последвалите разбърквания Богданов и Петрунов пропускат да открият за Локомотив. В последствие Ударник се активизира и е абсолютен хегемон до края на мача. Петте гола са отбелязани от петима различни състезатели: Христо Евтимов – Майцата, Петър Патев – Панагюреца, Стойков, Игнатов и Добромир Ташков – Мирко.
През 1972 г. Локомотив бие Славия с 5:1. Срещата започва в неделя (10 декември) и завършва…чак в понеделник! Веднага след началния съдийски сигнал пада гъста мъгла и след изиграни 11 минути е взето решение мачът да се доиграе на следващия ден.
На 11 декември играта е подновена със съдийска топка и малко след това Андрей Желязков се отскубва срещу вратаря Румен Горанов, съборен е от Стойков и сам вкарва дузпата за 1:0. Следва истинска лекция по футбол, изнесена от Начко Михайлов, който вкарва 4 гола във врата на Симеон Симеонов. Един добавя и Петър Пацев.
Сезон 1979/80 г. е белязан с втората най-голяма победа в полза на „белите“. Само 4 дни, след като слагат начало на знаменития си поход в Европа срещу Ференцварош с 3:0, железничарите имат мач за първенството срещу Славия. А след него предстои реванш в Будапеща. Дали мислите им са насочени в сблъсъка с унгарците, но локомотивци излизат крайно разконцентрирани за столичното дерби. Този път изпъкват красивите изпълнения на тандема Чавдар Цветков – Андрей Желязков. Двамата бележат по два гола, един добавя Иляз Алиев – Джери, а почетното попадение за Локомотив е дело на Йордан Стойков – Бумбо.
Идва сезон 1986/87 г. Този път е ред на Локомотив да победи с 5:1. Срещат се в предпоследния кръг – мач за място в евротурнирите. Този път се развихря крилото на Локомотив Стойчо Стоев. С два негови гола и по един на Николай Тодоров – Кайзера, Гошо Петков и Александър Бончев железничарите постигат важната победа. Славистите вкарват почетен гол чрез звездата си Петър Александров.
Сезон 1999/00 г. носи и най-голямата победа за железничарите с 6:0. Локото не върви добре в първенството и дори има закани от „белите“ да ги засилят към „Б“ група, като бият насред „Надежда“. Локомотив излиза пределно мобилизиран и с хеттрик на Илиян Симеонов – Чушката, дубъл на Емил Гъргоров – Бадема, и един на днешния юбиляр Айтон Гаши (50 г.) вкарват шест безответни гола.
През есента на настоящия сезон Локомотив победи с 1:0, като сега Славия ще иска да вземе своя реванш.
Преди това двата отбора се срещнаха през сезон 2014/15 г., когато Локомотив постигна две победи с 1:0 и 2:1.
Мачовете между Локомотив и Славия винаги са носили своя специфичен заряд. Често дербито е пренебрегвано за сметка на наричаното Вечно, но пък и също толкова често го е превъзхождало по драматизъм. Това е сблъсък с над 80-годишна история! Дерби, което, макар и „малко“, си носи своя особен чар и достойнства. Дерби, което определено липсваше…
Венелин ЙОРДАНОВ
Снимки: Архив „Витоша нюз“
Warning: count(): Parameter must be an array or an object that implements Countable in /home/vitoojld/public_html/wp-content/themes/novomag-theme/includes/single/post-tags.php on line 4