Приятели и колеги почетоха паметта на Цоло Буров (СНИМКИ)

0 0 0 0

ноември 26, 2021

Няколко десетки приятели и бивши колеги почетоха паметта на покойния Цоло Буров в столичния храм „Свети Георги“, съобщи репортер на „Витоша нюз“.

Прочутият треньор и делегат на БФС си отиде от този свят на 70-годишна възраст на 29 ноември 2020 г.

Да уважат светлата му памет дойдоха доста негови възпитаници от ДЮШ на Левски – бившият национал и шампион на Германия с Кайзерслаутерн Мариан Христов (сега треньор на Септември Сф), Николай Митов (треньор на Хебър Пз), Александър Валентинов (кмет на софийското село Мрамор), Илиян Симеонов, както и топсъдиите от близкото ни минало Любе Спасов и Любен Ангелов и Любомир Инджев. Тук бяха още колегите и треньорите на бате Цоло – Войн Войнов и Емил Спасов, бившият селекционер на младежкия национален отбор Димитър Алексиев, както и много футболни деятели, бивши играчи и приятели…

Бате Цоло беше изключително уважавана фигура във футболното общество. Възпитан, ерудиран, с огромни организаторски качества, беше пример и учител за много футболисти и съдии.

Той е откривателят на куп български таланти от близкото минало. Беше един от най-уважаваните делегати на БФС.

Роден е на 27 март 1950 г. Юноша е на ЦДНА. Негови треньори са били легенди като Димитър Миланов – Пижо, Димитър Контев и Панайот Панайотов – Гацо. От тях научава първите букви на футболната азбука. Продължава футболната си кариера в по-малки отбори: Балкан (Ботевград), Загорец (Нова Загора), Левски (Елин Пелин), Ботев (Луковит), Чорни (Брезник) и др. За най-силен свой сезон нашият герой счита 1975/1976, когато е една от звездите на „Б“ група.

Главният редактор на „Витоша нюз“ Милен Димитров спомена пред опечалените основните точки от по-нататъшната кариера на Буров:

„След като прекратява състезателната си дейност Цоло решава да се посвети на инфарктната треньорска професия. Започва в детско-юношеската школа на Локомотив (Сф). Там работи от 1980 до 1983 г. Следва най-успешния период за Цоло. През лятото на 1983 г. получава покана да работи в Левски. При „сините“ остава 7 години – до 1990-а. За два сезона съвместява длъжността в ДЮШ на Левски с националния отбор за юноши, където е помощник на селекционера Цветан Илчев (1986-1988).

При него като играчи са се изявявали и доста момчета, по-късно утвърдили се като елитни съдии като Георги Игнатов, Николай Кънчев, Любо Инджев и др.

Цоло Буров беше винаги позитивно мислещ човек – отнасящ се с добри чувства към всички. Неслучайно казва, че за него най-голямата награда е, когато види усмивка на лицето на събеседника и чуе добра дума от него. А уважението от страна на футболната общност към бате Цоло също беше голямо„, подчерта Димитров.

И накрая завърши със стихотворението „Хубавите хора“ на поета Матей Шопкин:

„Аз обичам хубавите хора – хората с усмихната душа!
Може да летят с космичен кораб,
може просто да вървят пеша
можее да се трудят под земята
може да достигнат Еверест
но да не премазват красотата
но да не прегазват ум и чест
и сред съдбоносни земетръси
и сред езвездена тишина
да останат верни на дълга си
и да носят горди знамена
да приемат слава и присъда
да презират всяка нищета
и на този вечен свят да бъдат
хляба и водата, и солта…
Може би напусто ви говоря,
може би напразно се теша,
но обичам хубавите хора –
хората с усмихната душа!…“

Поклон пред светлата памет на Цоло Буров…

Тодор МИЛАНОВ
Снимки: Любомир ИНДЖЕВ