Около 200 души – бивши играчи, треньори, деятели, приятели, фенове и журналисти, дойдоха на Националния стадион, за да се простят за последно с легендата на българския футбол Георги Димитров. Той почина на 8 май след дълго и тежко боледуване от рак на 62-годишна възраст.
В мраморното фоайе на свещената арена, където Капитана изигра много от най-силните си мачове с фланелката на националния отбор и ЦСКА, съболезнования приемаха трима мъже – бащата на Гошо – бай Димитър, синът му Мартин и племенникът Димитър (син на брат му Динко).
Сред опечалените бяха бяха почти всички “момчета” от славния „армейски“ тим, стигнал полуфинали в КЕШ (1982 г.) и КНК (1988 г.), които бате Джеки водеше към епохални победи…
Георги Велинов, Пламен Марков, Спас Джевизов, Методи Томанов, Ангел Рангелов, Георги Илиев – Майкъла, Емил Димитров, Емил Костадинов, Коце Янчев, Сашо Борисов, Румен Стоянов, треньор №1 на ХХ век Димитър Пенев, великият голмайстор Петър Жеков и синът му Васил, Тодор Симов, Александър Александров, Вальо Михов (който е кум на Гошо на сватбата му с певицата Кристина Димитрова), бившият президент на ЦСКА Петър Калпакчиев, Анатоли Нанков, Сашо Динев, бившият международник на „червения“ клуб Илия Илиев, прочутият домакин бай Добри Добрев, емблематични фенове като Сашо Чакмаков, Христо Христов – Графа, Петьо Костадинов – Полковника, тарторите на сектор „Г“ Росен Петров – Животното, и Иван Велчев – Кюстендилеца, Трифон Попов, бившият министър на МВР Румен Петков, волейболният гигант Боре Кьосев…
Легендата Димитров уважиха достойно и от ръководството на БФС, осигурило поклонението да бъде извършено на Националния стадион. С Джеки се простиха вицепрезидентът на централата Михаил Касабов, както и почти всички селекционери на националните ни младежки и юношески гарнитури – Ивайло Йорданов, Александър Димитров, Ангел Стойков, Вальо Чакъров, Вальо Лазаров…
Тук бяха и големи наши съдии от близкото минало като братята- близнаци Любе Спасов и Любен Ангелов, Януш Шойлев, легендите на Локо (Сф) – Бойчо Величков и на Славия – Чавдар Цветков, Любо Трайков, Емо Велев – Кокала, който почти отстрами левскарската общност…
Венци изпратиха Христо Стоичков, Гриша Ганчев, БФС, ЦСКА – София, ЦСКА 1948, Сектор „Г“, Локо (Сф)…
Достойно се представиха и хората от т.нар. “четвърта власт”. Почти всички журналисти, които бате Гошо наричаше приятели, с които поддържаше по-близки отношения, бяхме там…И го изпратихме така, както подобава. Той ни уважаваше, и ние мисля, че му отвръщахме със същото.
Неприятно впечатление обаче направи отсъствието на някои от знаковите личности в нашия футбол в последните 4 десетилетия като Краси Балъков и Наско Сираков. От „Левски“ можеха да изпратят поне един венец, същото се отнася и за Славия, където Джеки изигра последните си мачове в „А“ група.
Преди поклонението имаше информации, че почетна рота от Министерство на отбраната ще вземе участие в траурната церемония. Такова нещо обаче хич не се случи. Къде сте, Министерски съвет, къде сте, прочуто Президенство? Този човек трябваше да бъде изпратен с държавни почести, защото е Заслужил повече от вас! Разберете го това! Гошо е национален герой, достоен за орден “Стара планина”. Давахте това отличие на кой ли не, на ченгета и откровени мръсници, а не го връчихте на един голям Българин, на един голям мъж.
Не отива един герой на България да си отиде по този начин! Срам за вас, измислени герои, срам…Ей, разберете, за България Гошо Димитров е това, което беше Диего Марадона за Аржентина…Срамно, обидно е, никой от т.нар. действащи политици да не го изпрати в последния му път, да не говорим, че най-нормално беше денят на кончината му да бъде обявен като Ден на национален траур.
Най-странно обаче беше отсъствието на Любо Пенев. Независимо от предстоящото дерби от първенството утре срещу Лудогорец, треньорът на ЦСКА – София беше длъжен да уважи своя приятел в последния му път. Все пак, толкова му е помогнал в първите и най-трудни стъпки в блестящата иначе кариера…
Да не говорим, че абсолютно целият „червен“ тим трябваше под строй да се яви на Националния стадион в знак на почит към една голяма футболна икона. Но не се случи, пък и кой ли съм аз, че да съдя другите хора?
Но така се прави в нормалните държави…Поне така си мисля. Гошо Димитров го заслужаваше.
Жалко…
Георги Димитров беше погребан в гр. Раднево, защото родното Гледачево отдавна не съществува. В съседния гроб лежи друг голям български футболист – брат му Динко…
Милен ДИМИТРОВ
Warning: count(): Parameter must be an array or an object that implements Countable in /home/vitoojld/public_html/wp-content/themes/novomag-theme/includes/single/post-tags.php on line 4
