Сапьорите във Втората Световна война: Лице в лице със смъртта

Сапьорите във Втората Световна война: Лице в лице със смъртта

„По време на атака щурмовите сапьори са в предната редица. Трябва да изграждат мостове за превозните средства и малки щурмови мостове през реките, да разчистват проходи презвражеските минни полета, да унищожават укрепления, включително артилерийски гнезда, дълговременни огневи съоръжения, бетонни „зъби“ и противотанкови ровове, да разчистват барикади и кълба бодлива тел преди атака.

Освен това последни се оттегляха, защото взривяваха след себе си мостове и други стратегически съоръжения. Много често им се налагаше да правят това под вражески огън.

По време на настъпление сапьори с автомати сядаха върху танковете, за да ги предпазват от немските фаустпатрони. Тези противотанкови оръжия проникваха през металната обшивка на танка и взривяваха всичките 50 снаряда вътре. От членовете на бригадата оставаха само изкривените им медали. Германците се стараеха да застрелват сапьорите, заото знаеха, че без тях танковете стават лесна мишена, особено в градовете, горите и блатата.


Щурмовите сапьори бяха въоръжение с автомати, леки картечници, снайпери (по един на взвод), противотанкови оръжия (по едно на взвод), гранати (всеки сапьор имаше по две: противотанкова и противопехотна) и се сдобиваха с „Фаустпатрон“, освен това имаха експлозиви в раниците си. Носеха стоманени каски и бронежилетки и на колана им беше закачен нож. Бяха снабдени с мини, с минни детонатори, изработени от дебела тел, и анкерни куки на дълги въжета за детониране на мини, които не можеха да се деактивират безопасно, например през зимата. Сапьорите носеха още огнехвъргачки и димни гранати, за да създават димна завеса, докато обезвреждат мини през деня.

Известна поговорка гласи, че сапьорите могат да направят само една грешка. Самите сапьори казват, че всъщност имат право на две грешки – първата е да постъпят при сапьорите, а втората – да взривят мина…
Техният девиз е: „Ако са те взели за сапьор, гордей се. Ако не са успели, радвай се“.
В руската имперска армия са наричали сапьорите пионери. Още една тяхна шега: средната продължителност на живота на сапьор, когато обезврежда мина през нощта, е …9 минути.

Докато пехотинецът влиза в атака рамо до рамо със своите другари, които могат да му помогнат, ако се наложи, сапьорът винаги остава да разчиства мини сам, лице в лице със смъртта.

Това е строгото правило в работата му. Той трябва да е храбър и предпазлив, решителен и търпелив, силен и ловък.

Множество прославени хора някога са били сапьори: фелдмаршал Михаил Кутузов, известен с ролята си в Наполеоновите войни, започва кариерата си като военен инженер; писателят Фьодор Достоевски завършва Николаевския военно-инженерен институт в Санкт Петербург; композиторът на френския национален химн „Марсилезата“ – Клод Жозе Роже дьо Лил е бил инженер, по-късно капитан във френската революционна армия; а полковият инженер Николай Огарков става началник на Генералния щаб и маршал на СССР.“

Източник: Борис Богачов, „For tne Motherland! For Stalin! A Red Army Officer’s Memoir of tne Eastern Front“,
Богачов Борис, „Цената на победата“, С. 2018, изд. „Прозорец“

Categories: История

Warning: count(): Parameter must be an array or an object that implements Countable in /home/vitoojld/public_html/wp-content/themes/novomag-theme/includes/single/post-tags.php on line 4