София, 100 години по-рано
София по едно време беше удостоена и с една „сламено“ заведение на улица „Хаджи Димитър“: със сламени рогозки, сламени ложи, сламени столове и…“сламени вдовци“ и тям подобни, които са търсили скрити забавления. Подобни забавления предлагаше и така нареченото „Ханче“ на 4 км извън София (м посока на днешния булевард „Цариградско шосе“). Софиянци отиваха там с файтони и добронамерените се прибираха на време, а немирокръвните са осъмвали. Осъмвало се е и в циганското кабаре на улица „Татарли“, в края на западна София. Тук привличаше певачката Кева, типична циганка, възпяваща любовта и…себе си.
„Ела бре, чичо, в кабарето
да видиш Кева със дайрето…“
Чужди дипломати и…български чужденци смятаха за проява на добър вкус да посещават това иганско кабаре, едн вид – да проявяват внимание към народа…и да палят цигарите си с банкноти или да ги лепят по челото на Кева и другарките й. До каква степен ще да се е прочуло това кабаре като „софийска забележителност“, може да се съди и по следното обстоятелство: в малко по-късни години в София пристигна шумният италиански журналист Итало Цингарели и се свърза с мен. Помоли ме да го улесня да изпълни мисията си: освен политически срещи – и едно посещение в циганското кабаре. Шегуваше ли се този колега? Не!
Уведомих кабарето чрез един циганин, който работеше в печатницата ни, че в еди-кой си ден ще гостува еди-кой си големец, и Кева взела всички мерки да блесне: в нови шалвари, с подсилени бенки по бузите…Мобилизирани били и други опитни танцьорки от циганската махала – и вече трябваше да призная, че Цингарели ненапразно бе поставил в софийската си програма и Кева.
…
1918 година. Войната си е война – Черно море си е на мястото…Още повече, когато за някои войната е доходно перо. Варненският плаж е пълен. Само че е разделен рязко надве: на север – мъжете, на юг – жените. Разделна „стена“ е един мост над пясъка.
На поста стои стражар с пушка, насочена срещу мъжкия плаж: сиреч позволи ли си някой да шавне към женския, да му мисли! Някой би предпочел да приеме, че пушката е подготвена за разбойници, но не – те са в града.
Въпреки строгостта на пазача все ще се намери някой да се опита и надзърне под моста към забранената част. Просто: от спортно чувство, нали? Но тогава се развикваше стражарят като на псе:
„Чиба!“ И насочваше пушката си към него.
Друг „спортист“ пък успяваше да наближи женския плаж по вода – а може би някой вълна го е изхвърлила в предвериятана харема, защо не? Тогава стражарят даваше няколко изстрела по посока на престъпника и той търсеше спасение на брега, тоест в обятията на стражаря. Стражарят насочваше пушката към нарушителя, накарваше го да си пристегне гащетата и така го подкарваше из града за пример и назидание!
Разказ на известния журналист Христо Бръзицов
*Снимката е илюстративна
