В историята на българския национален отбор по футбол не са малко случаите, когато играем навръх празници. Нерядко в тях сме записвали както горчиви провали, така и сладки триумфи. Емблематичен остава мачът, изигран в Атина на 1 януари 1935 г. За него ще ви разкажем в следващите редове.
Нашите елитни футболисти отиват за участие в Балканската купа с големи надежди. Съставен е от силни играчи, подготвен е уж добре…Лошото е, че между ръководителите на тима цари разнобой, даже избухват интриги и раздори.
Отговорник за подготовката ни е заслужилият ветеран и левскар Цветан Генев – Цеко. Той обаче хич не се погажда с футболния съветник към БНСФ Павел Грозданов. Двамата често си разменят обиди, дори се хващат и „гуша за гуша“.
На снимката: Павел Грозданов.
Организаторите на Балканската купа избират странно време от календара за провеждане на състезанието – дните около Коледа и Нова година.
За Гърция заминават 17 души.
Големи очаквания се възлагат на подвизаващите се в чужбина Асен Пешев – Капуй (Моравска Славия, Бърно, Чехословакия) и Асен Панчев – Панчето (Бохемианс, Прага), които са бивши звезди на Левски. Защитата ни е изградена най-вече около играчи на Славия – Янакиев, Ковачев, Рафаилов. В атака се разчита на големия „син“ талант с прякор Танка – Мишо Лозанов, както и на един бързак от АС 23, когото наричат Балерината – Владо Тодоров. Капитан на „лъвовете“ е опитният боец Константин Ефремов – Жабчо.
Нови имена са център-халфът на Левски (Пд) Георги Шишков и дясното крило на Владислав (Вн) Стефан Боранов. Отпадат опитните кадри Димитър Байкушев, Тодор Мищалов, вратарят Ради Мазников и Никола Николов. Положението е обобщено преди заминаването лаконично от Павел Грозданов така: „Взели сме от България всичко, каквото е най.добро, но пак не съм спокоен, защото не сме добре подготвени.“
Опасенията на шефа се оправдават. На старта на турнира падаме драматично от Югославия с 3:4 (голове на Асен Пешев, Владимир Тодоров и Асен Панчев) – 25 декември 1934 г. Губим на 30 декември и втората среща – от Румъния с 2:3 (Любомир Ангелов – 2). Последният мач от програмата ни срещу домакините се оказва без никакво значение за нас. За гърците пък победата е задължителна, защото могат да спечелят за първи път в историята си ценния трофей.
1 януари 1935 г., Атина, стадион „Панатинайкос“ – 20 000
ГЪРЦИЯ – БЪЛГАРИЯ 1:2
0:1 Лозанов (44), 1:1 Вазос (51), 1:2 Панчев (83)
ГЪРЦИЯ: Граматикопулос, Христафопулос, Пападопулос, Критикос, Данелиани, Сидеропулос, Миякис, Вазос, Триандафилос, Андропулос, Христодулу.
БЪЛГАРИЯ: Тодор Дермонски (АС 23), Оник Харипян (Тича, Вн), Тома Янакиев (Славия), Анастас Ковачев (Славия), Пенко Рафаилов (Славия), Константин Ефремов (Левски) – капитан, Любомир Ангелов (АС 23), Михаил Лозанов (Левски), Владимир Тодоров (АС 23), Асен Пешев (Моравска Славия, Бърно, Чехословакия), Асен Панчев (Бохемианс, Прага).
Треньор: Карой Фогъл (Унгария)
На 1 януари 1935 г. над 20 000 екзалтирани и ентусиазирани фенове изпълват трибуните на стадион „Панатинайкос“ в Атина в очакване на лесен успех срещу демотивираните българи. Много от зрителите са още „снощни“ след посрещането на Новата година. Вкарват на стадиона дамаджани с вино, бутилки с узо, бохчи с вкусни ястия…Всички се надяват купонът от снощи да продължи и след вдигането на шампионската купа.
Нищо подобно обаче не се случва на практика. Дори и в най-големите си кошмари местните футболни звезди Триандафилос, Андропулос, Граматикопулос и останалите не са очаквали такъв развой на мача.
Нашите „лъвове“ хич не се уплашват от рева от трибуните и тръгват смело в атака. Повеждаме в 44-ата минута. Разписва се Михаил Лозанов – Танка, който е таран на столичния Левски, а по-късно ще стигне и до германския Байерн.
В 51-ата минута Вазос успява да изравни – 1:1. В следващите минути пред вратата на нашия страж Тодор Дермонски от АС – 23 се извива истинска вихрушка от атаки, удари, напрегнати моменти. Българската защита и отличният ни вратар обаче се справят с всичко. Дермонеца с котешки рефлекс се мята по ъглите и в краката на излизащите срещу него гърци. Напрежението нараства.
Михаил Лозанов – Танка в акция.
Стадионът се превръща в врящ котел, обстановката е направо като от сцена от ада за българите. По тях летят бутилки, мандарини, портокали…Дермонски и десният халфАтанас Ковачев – Кълвача, са ударени с празни шишета. Домакините се хвърлят като обезумяли, опитват какво ли не, за да пробият нашата защита. Голям скандал избухва в 76-ата минута. Стотици обезумели от ярост фенове нахлуват на терена и се опитват да докопат югославския съдия Бора Василевич. Налага се намесата и на полицията. Униформените изстласкват масата зрители от игрището. Срещата е подновена.
В 83-ата минута Любомир Ангелов – Старото използва грешка на съперник, пробива и центрира в наказателното поле, Лозанов отклонява топката към бързия Асен Панчев, който с безпощаден шут пронизва безпомощния Граматикопулос – гол! България печели победата с 2:1! Цяла Гърция е в шок! Купата отива в ръцете на югославяните.
Героят ни Асен Панчев – Панчето.
Грозни сцени се разиграват и след последния съдийски сигнал на бедния Василевич. Отново нахлува публика, започва истински ръкопашен бой. „Намесват се и футболисти от двата отбора. Войник от охраната се спуска с насочена пушка срещу рефера. Вместо да разтървават биещите си, част от полицаите също се включват в мелето. Редът е възстановен трудно“, свидетелстват участници в епохалния мач пред футболния ни историк №1 Силвестър Милчев.
Така разплакваме гърците в един сблъсък не само за чест и слава.
Warning: count(): Parameter must be an array or an object that implements Countable in /home/vitoojld/public_html/wp-content/themes/novomag-theme/includes/single/post-tags.php on line 4
