Стефан Грънчаров е роден на 23 юни 1984 г. в София. Завършил е техникума „А.С. Попов“. Учил е „История“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Женен е, с едно дете. От 2009 г. работи в структурите на ВМРО. С него по актуални въпроси, касаещи дейността на СОС, живота в София и ситуацията в страната разговаря главният редактор на vitoshanews.com Милен ДИМИТРОВ.
– Г-н Грънчаров, започваме това интервю с нетрадиционен въпрос, някои биха го определили даже като скандален. Защо ви изключиха от СУ през 2006 г?
– Аз съм бил винаги искрен човек и няма да скрия нищо пред вас, още повече, че се познаваме от доста време. Следвах в СУ, специалност „История“. Стигнах до четвърти курс. Изключиха ме за политическа пропаганда. Да, това е истината.
– Какво се случи?
– По време на откриването на новата учебна година бях опънал огромна карта на Велика България с надпис „Не сте сами, македонски българи“. А точно по това време течеше кампанията „Не сте сами“ в подкрепа на осъдените на смърт наши медицински сестри в Либия. Избухна скандал. Ректорът проф. Иван Илчев отказа да открие церемонията. Наложи се Пламен Митев да го замести. На мен ми наложиха наказание: изключване от университета и доживотна забрана да уча там. Ама и аз си бях опак още тогава. Ни се водех, ни се карах (смее се).
– Да се върнем към актуалните теми. Измина близо година работа на новия СОС. Как бихте оценили свършеното от вашата група в столичния парламент?
– Идеята на ВМРО, не само в София, а и в национален план, е да помага на обикновения човек, на обикновения българин. Идеята е не да пречим на софиянци, както сега доста хора го правят и то по нагъл начин. Не обявяваме някакви безумни и дръзки планове, а стъпка по стъпка, малко по малко, без да се изхвърляме. Давам ви пример с общинския съветник Димитър Антов. Той отиде и с личен труд възстанови футболна врата на игрище в район „Надежда“, която беше изкъртена от вандали. Ние не натякваме какви са проблемите на столицата, а се опитваме, доколкото ни стигат възможностите, да ги решаваме. Къде помагаме с отделено време, с личен жест и труд, със сигнали до институциите…Следим за счупени шахти, за нерагламентирани сметища и строителни обекти, опитваме се да накараме институциите да работят. Нашите общински съветници – Антов, Михаим Петров, Владимир Митов и Карлос Контрера, дават личен пример, а не философстват напразно. Работата на съветника не е само да се яви в СОС и да парадира с това, както го правят т.нар. „група на джендърите“ от „Да, България“. От доста времете афишират, че СОС нищо не върши, а пък бойкотираха последната сесия, не се явиха на заседанието.
Още един пример ви давам: на една от последните срещи в изборната кампания през 2019 г. в читалището на кв. Требич се разгледаха какви ли не проблеми. Направи ми впечатление нещо, което наистина можехме да свършим. Хората там искаха още поне две електронни информационни табла на спирките на градския транспорт. Както е известно, възрастните хора нямат възможност да използват мобилни технологии, за да проверяват кога ще пристигне сладващият автобус на място. Те излизат на спирката и в пек, и в студ. Жителите на кв. “Требич” са над 1400 и голяма част от тях използват ежедневно услугите на столичен градски транспорт.
И ново електронно информационно табло вече беше поставено на спирка №1684 в началото на квартала, в посока гр. Нови Искър. В скоро време такова табло ще видим и на отсрещната спирка №1683, в посока кв. “Илиянци“. Това ще улесни жителите, те няма да седят прекалено дълго време по спирките. Много помогна Карлос Контрера. Хората ни благодариха, доволни са. Не обещаваме нещо мегаломанско и неизпълнимо, опитваме се да е дребно, но да помогнем, да съдействаме, да подобрим живота на софиянеца. Разчитаме не на празни приказки, а на дела. Да, може да не стане веднага, може да влезем в пререкания, даже в битка, важно е това, което сме обещали, да бъде изпълнено.
Наскоро възникна проблем с 93 СОУ „Александър Теодоров – Балан“. Директорката не можеше да осигури достатъчно помещения и пълен прием на деца в първи клас. Отидохме при заместник-кмета на София Тодор Чобанов и в районния инспекторат. И в крайна сметка това, което получихме като обещание, че от учебната 2021-2022 година ще се осигурят две допълнителни помещения за децата. Всяко дете се надяваме да може да бъде прието.
– Как протича съвместната ви работа с останалите групи в СОС? Постигате ли разбирателство поне по отделни теми с тях?
– С някои колеги работим отлично. С други не чак толкова. Аз се питам дали някои от общинските съветници си позволяват да не идват на сесии, защото се смятат за депутати вече? Или поне в тяхното си мислене са депутати – да гладят сака, костюми, да ползват какви ли не привилегии…Пак казвам: не е важно какво ще кажеш в четвъртък в СОС, а какво ще направиш. И после да имаш лице да излезеш пред хората, а като те потърсят ти да им кажеш честно в очите дали можеш да им свършиш работа.
Ако отговорът е „да“ – съответно да си изпълниш поетия ангажимент. Общинският съветник е там, за да се отзове на проблемите на гражданите и да се опита, съобразно своите възможности, разбира се, да превърне София в един по-добър град за живот.
– Често вие, хората от ВМРО, си разменяте нападки с Тома Белев и Борис Бонев. На какво се дължи това?
– И двете лица, които назовахте, имат проблем със зависимости – и по линията „Витоша“, и по линията „Зелени“, „червени“, „бембени човечета“ и т.н. Малко или много се крият от пряка инициатива по отношение на Витоша. Преди години Димитър Антов поде инициатива да се възстановят туристическите линии в планината. Водихме дълга борба за пускането отново в експоатация на автобус №63, който се качва днес до „Златните мостове“. Беше тежка битка, защото имахме един-единствен представител в общината. Борихме се със зъби и нокти, успяхме…Пак по предложение на Антов се увеличи и бройката на автобусите до „Златните мостове“. Това беше поредното доказателство, че не говорим празни приказки, а работим. И накрая знаете ли какво се оказа? Тома Белев се изтъпани като единствен борец за планината!? Приписа си нашите заслуги.
И по това се различаваме от „зелените“ колеги. Много е лесно да стоим отстрани и да се вайкаме защо на Витоша не работят лифтовите съоръжения или защо през годините някой е дал хижа на концесия и тя е западнала…Дайте вместо да се вайкаме, да се опитаме да променим облика на планината, да решим заедно как оттук насетне ще се случват нещата. Малко или много всеки общински съветник може да даде личен пример в това отношение и да се обстрахира от всичките си зависимости. Ние например всяка година разчистваме около „Копитото“, където всеки път е заринато с боклук. Чудя се какъв човек трябва да си, за да си хвърлиш боклука горе – на върха на планината? Но това е друга тема…
Аз питам: Кога ще видим Тома Белев да си остави пардесюто и да се качи горе на Витоша с анцунг или по къси панталонки, за да чисти боклуците? Празнодумства само. „Джендърите“ в СОС доказаха, че техният водещ принцип е този на таксиметровите шофьори, за които е важно колко изкарват на километър. В техния случай е важно колко да изкарат на минута говорене заплатата си.Не е хубаво това, господа! Нека да свършим едно нещо за целия мандат, но да е като хората, отколкото да изговорим хиляда приказки ей така, на вятъра. Васил Левски го е казал: „Дела трябват, а не думи.“
– Доста упреци изрекохте по адрес на „Зелените“ и „Да, България“, но те си имат твърд електорат и всеки мандат са в СОС…
– Често чувам и чета да се говори за „десница“, за „десни сили“ и т.н. Такава „десница“ за мен няма. Това доказаха и т.нар. „протести“. Вижте например един Христо Иванов. Ама този човек се изявява като „ляв“, „крайноляв“, по-ляв от Мая Манолова и от Корнелия Нинова. Има общински съветници и депутати, които ходят по протестите, а също защитават леви идеологии. Спомняте си и „играта“ с „червените“ кметове, която извъртяха от ДБ. Спомняте си скритата подкрепа за техните кандидати на втория тур на местните избори. Така че „десница“ в София няма, доколкото следя процесите в политиката. Тяхното поведение отдавна е свързано с НПО-та, финансиране, Сорос и всякакви антидържавни, антинационални организации. Не очаквай от тези хора дясна политика.
А кой гласува за тях ли? Има лица, които са свързани по някакъв начин с НПО-ата, тук таме и някои млади хора се подлъгват по евтиния популизъм. Всеки от т.нар. „джендъри“ си служи с евтин популизъм и то ежедневно. Правят го само и само да се докопат до Общинския съвет. А след това действат на принципа „след нас и потоп“. „Спаси София“ на Бонев ходи и снима проблеми на София. Така не се прави. Като има проблем, твоята работа е да го решиш този проблем, щом са те избрали хората. ОК, и при нас ежедневно постъпват сигнали от граждани, но ние не ги снимаме и качваме в социалните мрежи. Аз сядам и пиша сигнал до столичния инспекторат. Двата капака са сменени. Каква е предисторията?
В края на юни след катастрофа на бул. „Мария Луиза”(преди кръстовището с ул.„Опълченска”) бяха повредени оградните съоръжения на спирката на трамваите до Пета градска болница. След сигнал до председателя на транспортната комисия към СОС Карлос Контрера още на следващия ден стърчащите опасни железа бяха премахнати, а вече е факт и възстановената липсваща ограда. Така трябва да работи всеки един съветник в общината, не да рестартира проблемите на София, а да ги решава.
– Какво е мнението ви за вълната от протести, заливаща страната?
– Протестите се дискредитираха, изпъкнаха и физиономиите на кукловодите. Да, по-голяма част от хората излязоха по най-различни причини. Със сигурност има натрупано недоволство в обществото от някои действия на правителството и прокуратурата. За съжаление тези протести се превърнаха в театър, във фалш. Направиха го група хора, обслужващи различни интереси в опит да дестабилизират държавата.
Опитват се да „яхнат вълната“. Най-простият пример е с Хр. Иванов. Излезе човекът да „протестира“ на един плаж, пред едни сараи. Явно забравя, че беше част от управляващите, беше и в правителството…Защо той като министър не отиде при тези прословути сараи, за да види какво става там, а чак сега се сети? Защо не ходи при палатите на г-н Прокопиев, а си следва тяснопартийната линия? Всяка стъпка в тези събития е рижисирана от една или друга партийна централа, от България и от чужбина. Не случайно се стигна до там хора, издирвани от правосъдието да казват предварително какво ще се случи на протестите. Замислете се, хора! Как човек, криещ се на хиляди км от родината, ще знае какво се случва? Сигурно той пише сценария.
Между протестиращите има и доста лумпени, няма какво да се лъжем. Какво нормално и мъжко има в това да нападнеш майка с две деца насред улицата, да я плюеш, блъскаш и да й счупиш прозорците на колата?
Странно ми е, не разбирам мисленото на част от протестиращите. Втрещих се, когато видях по телевизията интервю с младо семейство. Питат ги: „Какво ще правите след падането на правителството?“. Те отговориха, че са за оставка на Бойко Борисов и компания, но на следващите парламентарни избори няма да гласуват!? Е, кажете ми това нормално ли е? Има и други симпатяги. Дошъл чичото от Англия или друг се върнал от Испания, за да изкара отпуската си тук, на евтиното Черно море и се мернал на протеста. Понеже било „модно“ и „готино“. И те искали промяна…Ами като я искат тази промяна да се върнат в България и да работят нещата да се случат. От чужбина е много лесно да се дава акъл. Лесно е тука като си дойдеш за две седмици и вдигнеш джабала, и после се прибираш там, в чужбина, и си „ни лук ял, ни лук мирисал“. Да не говорим, че голяма част от тези гастербайтери не гласуват, защото ги мързи да се разходят до изборната секция. Важно е по един или друг начин поне да покажеш някакъв ангажимент към тази държава.
– Как си обяснявате все по-честата поява на компрометиращи материали в медиите срещу ВМРО или отделни неини лидери?
– Аз съм член на организацията от 2007 г. и трябва да ви призная, че винаги е имало атаки срещу нас. По-рано тя идваше от чужди служби, дали от сръбската държавна сигурност (УДБА) или от други централи. Колкото повече ВМРО набира сила и започва да прокарва политики в защита на националните интереси, натискът се усилва. Хвърлят се и доста пари, за да се дискредитира организацията. Но всяка лоша дума е след свършено от нас добро дело. Значи добре си вършим работата.
Ако седяхме така, тихо и незабележимо, мижитурски, както правят някои независими депутати от последния ред, по-добре ли щеше да бъде? Не мисля така, и затова не се притеснявам от никакви компроматни войни. Важно е да защитим националния интерес и правата на всеки българин. Много често си повтарям безсмъртния завет на героя полковник Борис Дрангов: „Нито крачка назад, зад нас е България!“.
– Много коментари продължава да предизвиква категоричната ви позиция срещу гей-браковете…
– Винаги ще бъдем против това извращение! Чисто християнски, по чисто природните закони, ако щете, семейство се създава между мъж и жена. Любовта е между различните полове. Откакто свят светува, и в природата, има мъжки и женски пол, няма и не може да има трети такъв. Всичко друго е някакво подобие на извращение, болестно състояние, което трябва да се лекува по един или по друг начин. Жалко, че защитниците на „третия пол“ се множат и у нас.. Но е нормално, доста пари се наляха в опит да се изкриви съзнанието на децата, зомбират ги с неща, които нямат нищо общо с нормалността. Има сумати НПО-та, които са обвързани финансово с тази атака срещу младото ни поколение. Тези хорица така си вадят хляба.
– Как се отнасяте към терора от страна на хора, желаещи промяна в правомощията на социалните служби? Имам предвид най-вече опитите и тук да се прокара „норвежко“ законодателство…В Осло вече има доста случаи, в които деца са отнемани от социалните служби и пращани в приемни семейства уж за по-добри грижи…
– Реагирахме веднага на подобни опити за промяна в т.нар. „социален закон“.
– Не е тайна, че и у нас има лобистки натиск в тази насока. В крайна сметка се приеха нашите предложения. Това беше една победа срещу опитите за подмяна на ценностната система на българина.
– Често ВМРО получава обвинения във фашизъм и хомофобия…
– Много хора не правят разлика между „фашизъм“, „националсоциализъм“ и „национализъм“, пък ако щете и „марксизъм“. Нашите душмани се опитват да ни изкарат фашисти, без да знаят значението на тази дума. Всеки е добре дошъл да ни обвини в каквото си иска. Но нека преди това да докаже, че сме направили нещо, което е във вреда на българския национален интерес, което да е антидържавно.
– Инициирахте и постоянна кампания за поддържане и създаване на паметници на наши национални герои…
– Да, това е наша отдавнашна кауза. От дълги години ВМРО се грижи за българската памет и за дълга към нашите предци, към героите, които са дали живота си за нашето освобождение и обединение. Неслучайно възстановяваме нонстоп плочи, издигаме нови паметници – последно в русенското село Екзарх Йосиф. По идея и с доброволния труд на Димитър Антов. В София също предстои поставянето на няколко плочи – на Симо Соколов, който е водач на Трънското въстание през декември 1877 г., на Кирил Дрангов – в „Надежда“,, също така реновираме плочата на Илия Бешков…Без да познаваме делото на нашите деди и светлата им памет, няма как да вървим напред като общество.
Но вижте, и отношението на българите към паметта не е нормално. Вандалщината е голяма. Постоянно се поругават паметници, паметни плочи, чупят се и се пълнят с боклуци детски площадки, гробищни паркове, палят се даже кошчета, рушат се спирки на СКГТ. Не може банда пияни или дрогирани младежи да разрушават нещо, което е изградено с парите на гражданите. Като данъкоплатци плащаме за безумството на други. Трябва да уважаваме чуждия труд и като общество да осъждаме всеки акт на вандализъм. Но развитието на София като модерен, европейски град зависи от всички нас като граждани. Не може да си хвърляш боклуците през балкона и да плюеш общината. Когато самият ти направиш нещо, дадеш от себе си – пометеш пред входа, боядисаш оградата пред блока, окосиш тревата, посадиш леха с цветя или поне се скараш на тези, които цапат и чупят, тогава ти си направил нещо за развитието на квартала. И тогава градът, в който живееш, ще стане по-хубав.
Не може да снимаш някаква нередност и да се хилиш ехидно: „Кака Данче нищо не прави!“. Добре, но ти какво искаш – да дойде кметицата да ти прекопае градинката пред входа ли? Или да поправи счупената пейка? Най-лесно е да псуваме на бутилка гроздова пред телевизора – и политици, и всичко, което се движи. Нека сами променяме средата на живот, а не само да намираме кусури. Малко или много трябва да се замислим за примера, който даваме на децата си, както и за приноса си към развитието на обществото и тогава ще имаме право да искаме от другите да бъдат малко или много като нас. Когато ние сме безразлични към бъдещето, не можем да искаме от децата си да имат някакво отношение към него. Личният пример е важен.
