Легендата Теко Абаджиев към всички левскари: Левски е далечна звезда на небосклона, която никога не угасва
Легендата на Левски и на българския футбол Стефан Абаджиев отправи новогодишно пожелание към всички левскари. Теко пожела да го стори чрез “Витоша нюз”. Ветеранът даде поредното си интервю за Милен Димитров, главен редактор на сайта. Разговорът ще намери място във втория том на книгата “Футболната слава на България”, която е в процес на подготовка за издаване. В последния брой на списание “СПРИНТ” можете да прочетете голямо интервю с митичния халф на Левски Теко Абаджиев.
– Г-н Абаджиев, каква футболна година изпратихме?
– Не особено успешна, сами виждате. Може би единственият светъл лъч беше представянето на Лудогорец в Лига Европа. И с националния отбор не бяха добре нещата. Добре, че получихме шанс за класиране на Евро 2020 чрез баражи.
– Оптимист ли сте, че ще се класираме?
– Какво да ви кажа…Дано да успеем, но ще бъде адски трудно. Все пак, както се казва, надеждата умира последна. Във футбола думата “късмет” играе голяма роля, така че…
– Има ли кой да прекъсне хегемонията на Лудогорец?
– Едва ли, поне на този етап. Но Лудогорец има едно голямо предимство.
– Кое е то?
– Голям бюджет. И оттам нататък вече е лесно.
– Гледате ли редовно български футбол?
– Не искам да ви лъжа. Не гледам редовно наши мачове.
– Защо?
– За да не си развалям очите (смее се). Истината е, че се ядосвам като гледам състоянието на любимия ми отбор, пък и на другия гранд – ЦСКА. Никак не са розови нещата (въздиша).
– Успяхте ли сега да изгледате мач на „Левски“ на живо?
– Да, дербито с ЦСКА – София. Но останах разочарован. Гледах само половин час само и трябваше да си отида. Повече не издържах. За съжаление гледката не беше приятна – и на терена, и покрай него. Каква е тая публика се чудя? Те не гледаха мача, те се псуваха. Най-вулгарни думи чух от устата на деца. Как е възможно това? Едно 3-4-годишно хлапе скочило на гърба на баща си и върти шала, и крещи, и ругае като него…“Мамата да ви е.а.“ Ами то е страшно това, бе. Болно ми стана. А едно време и левскари, и цесекари гледахме вечното дерби едни до други. Играчите от двата тима също бяхме приятели. Да, вътре, на терена, си беше война. Избивахме се буквално. Обаче свърши мачът и излизахме прегърнати от игрището. После и заедно излизахме по заведенията, ходехме си взаимно на семейни празници. Никога не е имало омраза между нас. Бедни, но задружни. Имаше взаимно уважение.Друго ни беше и възпитанието. Защо е това сега по стадионите? Животът е толкова кратък. Няма време за отрицателни емоции. Не можеш ли вместо това да изпълниш всеки ден с радост, с удоволствие. Но вижте какво, и половин век комунизъм си оказа значението. Непоправими щети нанесе онзи строй на България, на българите, на тяхната душа. Има и нещо друго – аз не мога да си обясня отношението на треньорите, включително и този на Левски, към младите футболисти.
– Какво имате предвид?
– Не разбирам как може да пренебрегват своите рожби, българските момче, заради измислени и недоказани чужденци. Има и такива примери: пуска младежа титуляр, а на почивката още го вади, и вкарва в игра чужденец. Защо го прави? Може би не уважава неговите качества, защо не го цени? Но по този начин треньорът смачква самочувствието на таланта. Убива го буквално. Вместо да му даде едно доверие, самочувствие, че разчита на него, той го вади, убива го по-нататък като увереност.
– Значи се дразните от доминацията на чужденци, и то слаби, в нашите клубове?
– Не се дразня, защото тенденцията в световния футбол е такава. Но задължително тук трябва да идват само такива легионери, които са по-добри от нашите кадри. Иначе е безсмислено. И друго нещо – изграждането на един футболист започва от най-ранните години, още от детската градина. После идват улицата и училището. Ето там трябва да се наблегне. Но не се работи. Ние ставахме играчи на улицата. А сега какво виждаме? Компютри, електронни устройства, затлъстели деца…Конкретно за софийския футбол…За да имаме успехи на национално ниво Левски, ЦСКА, Славия и Локомотив трябва да са силни, да задават тона, както се казва.
– Специално на “Герена” каква е ситуацията?
– Болно ми е от някои работи, на които станах свидетел, но не искам да изпадам в конкретика. Но аз разполагам с подготвени треньори и мениджъри, които да дойдат и да работят в Левски. Веднага се сещам за един човек, който от Германия да пристигне с готова концепция за бъдещето на клуба. Този специалист няма да дойде заради пари, а само заради мен. Имам поглед и върху немските таланти. В момента там има едно 18-годишно момче, което е феномен. Той е превъзходен изпълнител на фаулове – 90 процента от шутовете му от статични положения са гол. 90 процента! Това го няма в целия свят. Ето такива футболисти са нужни като въздуха и водата на Левски.
– От колко години не бяхте си идвали в родината?
– Е, след промените – имам предвид 10 ноември 1989 г. и падането на комунизма, си идвам често. Опитвам се почти през 4-5 г. през топлите месеци да съм тук. Иначе преди това над 20 години не бях се връщал – от 1968 до 1988-1989-а. За последно бях тук през 2016-а.
– Все още ли ви разпознават хората по улиците?
– (Усмихва се). Останах приятно изненадан, че не са ме забравили. Младите не ме познават, което е нормално, хората от по-старите поколения ме спират – „О, г-н Абаджиев, как сте? Чували сме за вас, гледали сме ви.“. Е, приятно е, няма какво да се лъжем. Отседнах при моя приятел Стефан Гецов – Цеко, бивш играч на „Славия“, „Левски“ и „Академик“ (Сф). Кум съм му на него. Аз по-рано, като се връщах в София, се събирах с приятели в едно заведение в центъра. Голям запалянко – левскар и мой другар – Жоро Кюстендилеца, организираше сбирките. И си изкарвахме весело. Получавах топло отношение, уважение. Виждах, че левскарският дух все още е жив. Но вижте, отношенията между хората като цяло, както и между нас, футболистите, бяха по-човешки. Сега какво е? Дойде, изиграе мача, и си тръгва.
– Манталитетът на съвременните играчи много по-различен ли е от този на вашето поколение?
– Не може и дума да става за сравнение. Друго време е. Ние бяхме идеалисти, романтици. Бяхме близко до хората. Всички, които сега играят, са една стока. Те не са футболисти. Днеска са тук, утре – там, гледат повече кинти да изкарат. Ама такъв е животът…Какво да се прави.
– Вашето новогодишно пожелание за привържениците на Левски…
– Нека знаят едно: духът на Левски живее! Това почувствах аз тука, в България. Много хора съм срещал, много нещо. Пожелавам на левскарите да не се отказват, да държат знамето високо! Да приемат любимия Левски като една далечна звезда на небосклона, звезда, която никога не угасва! Ръководителите, служителите, треньорите, футболистите се сменят, отиват си, но Левски остава горе. Приятели, поддържайте левскарския дух жив все така!
Милен ДИМИТРОВ
