Мария Костадинова е начален учител в ДГ 27 в столичния район “Надежда”. Младата жена беше отличена на церемонията по раздаването на наградите “Най-добър млад учител”. С Мария разговаря главният редактор на „Витоша Нюз“ Милен ДИМИТРОВ.
– Честита награда! Какво е тя за вас – заслужено признание за положения труд, стимул за бъдещи успехи или…
– Много съм развълнувана и щастлива. Определено това е признание за целия труд, който съм положила през учебната година. Както и за моята работа през последните години, откакто се занимавам с това призвание, с тази професия.
– От колко години сте детски учител?
– От шест. Завърших образованието си в град Велико Търново. Всекидневният контакт с децата ме зарежда определено и все повече ме вдъхновява. Любовта към моите възпитаници ме мотивира много. Благодаря им. Обичам ги. Чувствам се полезна за тях.
– Кои са трудностите на учителското ежедневие?
– Определено има такива. Понякога даже ме плаши иновацията на децата. Това са различни поколения. Но ние като преподаватели трябва да бъдем гъвкави и да реагириме бързо на промените. Най-трудно е в първите групи, когато децата все още не са приобщени. Вече с времето, до четвърта група, изграждаме една среда и някак общи навици, като в едно семейство.
– Кои са най-големите разлики между вашето и сегашните поколения?
– О, големи са разликите. Усеща се, а вие и сам виждате. Например в поведението, в отстояването на собственото мнение, на Аз-а най-вече. Децата повече си позволяват да изразяват мненията си, противоречията си с по-възрастните. Но това има и положителен аспект, защото те се учат на индивидуалност и придобиват самочувствие. А в днешното време това е пътят.
– Имате ли си любимци в групата?
– В никакъв случай не го изразявам, но…Даже не бих казала любимци. Старая се да подхождам към всяко дете индивидуално.
– А проблемни деца има ли?
– Е, да, има такива. Но обикновено те са по – изявените деца, тези, които трудно се поддават.
– Как гледате на прокрадващата се все по-упорито идея за монтиране на видеокамери в детските градини?
– Не, не го приемам, в никакъв случай. Кажете ми в колко други професии се работи под наблюдение? Това е едно социално недоверие към учителя. Това е и една от причините младият учител да се отказва или изобщо да не започва.
-Бихте ли препоръчали на ваши млади колеги – студенти, да поемат по вашия път?
– Да, категорично. Стига да го усещат като призвание. Определено си заслужава.
