Владимир Магерски от „Малки страсти“: Юноша съм на „Левски“, но съм фен на ЦСКА и Стоичков

0 0 0 0

декември 13, 2018

Сайтът “Витоша нюз”, съвместно с ръководството на БАМФ, дава старт на традиционна рубрика, в която ще даваме думата на ръководители, треньори, играчи и въобще хора, ангажирани с дейността на лигата в София. Този път наш гост е капитанът на „Малки страсти“ Владимир Магерски.

-Здравейте! Представете се накратко…
-Здравейте, казвам се Владимир Магерски, роден съм на 21 септември 1982 г. в град София съм и съм капитан на „Малки страсти“, един от добрите отбори по минифутбол в България.
Юноша съм на „Левски“, но рано футболната реалност в България ме отказа от развитие в този спорт, след казармата на практика.
-На кой треньор сте най-много задължен за футболното ви развитие?
-Задължен съм най-вече на Владо Делчев и Валери Начков.
-Кой е любимият ви български и чужд отбор?
-Вероятно ще ви се стори странно, но в България съм привърженик на ЦСКА, макар и да съм тренирал в „Левски“. Като юноша даже обичах да се шегувам, че съм за мъжете на ЦСКА и за юношите на „Левски“. Иначе симпатизирам на „Байерн“ (Мюнхен).
-Кои са любимите ви наши/чужди футболисти?
-Христо Стоичков. Харесвах много и Методи Деянов, но контузиите му попречиха да има по-добро футболно Като юноша харесвах много холандеца Марк Овермарс, защото и аз играех като крило, сега любимец ми е французинът Франк Рибери.
-На работата на кой ваш колега – футболен ръководител, се възхищавате и чии принципи следвате?
-В съвременният футбол свалям шапка на Пеп Гуардиола. Харесва ми философията му за играта, способността му да развива таланта, иноваторството му, смелостта в решенията му. Погледнато от гледна точка на минифутбола  – в „Малки страсти“ също се стремим да пресираме високо за разлика от повечето отбори, които предпочитат да играят по-прибрано и на контраатака. Но няма как да наложим такъв контрол над топката, защото спецификата изисква по-бързи разигравания, иначе се губи елементът на изненада.
-Коя беше историята, която ви мотивира да се захванете със страстта, наречена „минифутбол“.
-След като се отказах да се занимавам с футбол и започнах работа, любовта към играта нямаше как да изчезне. Започнаха да се организират все повече турнири по минифутбол, а това, че се справях добре, караше хората да ме търсят. На всеки спортист му е заложено да има желание да се състезава и минифутбола се превърна в начин на живот за мен, както и за много други момчета.
-Кога създадохте футболния отбор?
-„Малки страсти“ го има от 2009 г. Живея в столичния квартал „Стрелбище“ и с приятели започнахме да поритваме всеки вторник. След това се записахме на един турнир на „Ариана“, справихме се сравнително добре и от там ни стана навик. В началото участвахме на кратки турнири, докато не решихме да се запишеме в Английската Неделна лига под шапката на Българска асоциация по минифутбол.
-Кой беше първият ви успех?
-Спечелихме един турнир на балона в „Малинова долина“. Там нивото не беше кой знае колко високо, но тази титла си има сантиментална стойност, защото ни беше първата.
-Опишете кои са трофеите, спечелени от вашия отбор.
-Може да прозвучи нескромно, но не ги помня всичките и затова ще спомена тези, които имат най-голяма стойност… 4 пъти сме шампион в Английската Неделна лига, шампион на София и след това на България на „Каменица фенкупа“ за 2016 г., последният и все още действащ шампион сме на турнира на „Еврофутбол“ през същата 2016 г., шампион сме от последният зимен турнир на БАМФ и т.н.

В интерес на истината за мен най-голяма стойност имат титлите от Английската Неделна лига заради шампионатният принцип. В другите турнири има и голяма доза късмет, докато в един шампионат от 34 кръга, в който играеш срещу всеки по 2 пъти, няма как да си шампион, ако нямаш необходимите качества. Първият ми треньор – Стефан Аладжов, ми каза веднъж, че разликата между добрия и големия спортист е в постоянството, а постоянството е единственият обективен измерител за класа. И затова смятам, че в „Малки страсти“ се представяме повече от добре именно заради постоянството ни като отбор, колектив, единици и ниво на представяне.

В турнирите на елиминация едно невнимание, една грешка, независимо твоя или на длъжностно лице и може да ти коства всичко. Това им е чарът, разбира се, но ние винаги сме се чувствали добре в ситуации, в които можем да контролираме нещата – загубиш един мач и си взимаш поуки, защото идва следващият.

-Кои са най-големите звезди на вашия тим?
-Трудно ми е да отговоря на този въпрос и да откроя някой, защото целият отбор сме качествени футболисти. Имаме трима национални състезатели по минифутбол, четирима по футзал (от около година няколко момчета от нас участват в Софийското градско първенство и в националното). Вратарят ни Ставри Стоянов е много силен на този формат, независимо, че никога не се е занимавал с организиран футбол. Цветелин Анжелов притежава може би най-опасния удар в цяла България  – играе и с двата крака. Светлозар Табаков чете играта прекрасно, бележи много като за защитник, национал по минифутбол. Николай Кънчев за последно беше надигран през 1996-а година, много спокоен. Атанас Христов е твърд и безкомпромисен, Здравко Николов е борбен, с плътен удар, Станислав Пищалов отново е с много силен удар и е настроението на отбора, Кирил Наумов (национал по футзал) е белия дроб на „Страстите“, Добата Михайлов (национал по минифутбол) е може би най-пъргавият по минифутболните терени в България, Росен Танев е боец, школуван в „Левски“, играл в „Лудогорец“, силен халф. В атака Алексей Степанов (национал по минифутбол и по футзал) ни осигурява контрол над топката, голове и много физическа мощ, Мони Борисов – изключително фин техник, прецизен удар. Теодор Тодоров е творец и когато има желание е кошмар за всеки защитник, уникален дрибъл. Божидар Горчев, човекът-гол, както и Христо Николов, който има много талант, прецизен удар и техника. В селекционно отношение смятам, че със Светлозар Табаков, защото с него сме от създаването и обсъждаме всичко свързано с отбора, сме свършили страхотна работа и имаме един прекрасен отбор и като единици, и като дълбочина.

-Кога сте се чувствали най-щастлив около терена?
-Ние играем за спомени. След години никой няма да ни помни или да се трогва от постиженията ни. Затова най-щастлив съм всеки път, когато се съберем с момчетата, дали ще е за по бира след мач, дали ще е на екскурзия от спечелен турнир, дали ще е на самият турнир, защото често се налага да пътуваме из България. За мен това са най-хубавите моменти – да бъда сред приятели!
-Кой мач с ваше участие като ръководител/футболист никога няма да забравите и защо?
-Никога няма да забравя финала на „Каменица Фенкупа“ в Пловдив, защото се контузих в групите на турнира (разкъсах аддуктор) и на финала се наложи да гледам отстрани, което доста по-тежко, тъй като на терена играта увлича и времето минава по-бързо. Отвън виждаш грешките, какво трябва да се промени, но същевременно не можеш да направиш почти нищо. Радвам се, че тогава всичко свърши благополучно за нас.
-Каква е следващата цел, която преследвате?
-Догодина се местим от Английската Неделна лига в Бизнес лигата на БАМФ. Амбициите са ни и там да преследваме титлата. Просто вече ни става много трудно да се събираме уикендите за мачове заради различни ангажименти на момчетата с футзал, голям терен, семейства. Целта ни остава една и съща – играем за спомени!
-От колко години сте част от семейството на БАМФ? Какво е мнението ви за организацията на първенствата, администрирани от БАМФ? Имате ли някакви препоръки към организаторите?
-Започваме 8-ма година в семейството на БАМФ. Организацията е на много добро ниво. Няма да споменавам думи като перфектно, защото винаги ще има база за подобрения. Аз съм един от хората, които често съм давал мнението си, дори без да са ми го искали, по въпроси, свързани с организацията и администрирането на лигите под шапката на БАМФ. За голяма радост Пламен Божидаров е широко скроен човек, който винаги е готов да изслуша и да направи най-доброто за развитието на минифутбола и отборите като цяло. Когато имаш идея, която е аргументирана подходящо, той винаги е готов да я изслуша и да изпробва. Тази година вторият полусезон в Английската Неделна лига беше проведен, като групата беше разделена на две осмици, които играха по два пъти помежду си. Това беше мое предложение, защото смятам, че водещите отбори нямат интерес да играят с много по-слаби от тях, както и по-слабите отбори нямат интерес да падат с двуцифрени резултати. Във всеки един шампионат най-големият бич за нивото и феновете са отборите, които не играят за нищо. И тази есен, благодарение на г-н Божидаров ние изиграхме 16 трудни мача, от които само спечелихме.
-На 25 януари 2019 г. ще се проведе церемонията по награждаването на „Футболист на годината“ на БАМФ. Кой мислите, че ще спечели и защо?
-Трудно ще е да кажа, защото нямам никаква идея какво се върти в главите на капитаните, които ще гласуват и от които зависи. Не сме професионалисти и всеки човек от нас има отношение в някаква окраска към почти всеки от номинираните. Ще бъде интересно, но при всички положения, който и да спечели, ще бъде заслужено. Стискам палци да е някой от нашият отбор, разбира се.
-За финал какво ще пожелаете на нашите читатели?
-Спортувайте колкото можете по-често! Спортът е здраве. А и покрай него се откриват уникални възможности – който е намерил приятел, намерил е съкровище.

Милен ДИМИТРОВ