Организират турнир в памет на футболния апостол Негриев

0 0 0 0

ноември 27, 2018

Спомням си го: солиден мъж, мургав, с гъста, посребрена коса, с мощна осанка и дрезгав от цигарите глас. Влизам в „кабинета“ му, на първия етаж в порутената сграда, бледа сянка на някогашно величие. В Ботунец. До гробищата.

Някога тук са се водили славни баскетболни битки, трибуните са се тресяли от хилядна възторжена публика…А сега…Сега е свърталище на призраци. И на замръзнали съвести…

Още от вратата на футболната стая едва не ме задушава цигарен дим, секциите по стените са отрупани с купи, статуетки, плакети…По стените на канцеларията висят медали, забодени на пирони, плакати, календари…В краката ми се търкалят футболни топки. Бюрото на шефа е претрупано с бумаги, папки, книги за най-популярната игра, наредби на БФС, правилници и т.н. И неизменния пепелник, почти препълнен вече.

На пръв поглед – безпорядък. И в този футболен хаос той е създал ред и своеобразен чар. Типично футболна атмосфера. Там той е Цар и Господар. Бате Негри…Така го знаеха всички – и малки и големи.

Влизам и той ме посреща с традиционното: „Здравей, как си? Какво става с футбола? Ще пиеш ли по едно кафе?“
Вечната цигара не слизаше от устата му. Беше човек, отдаден безрезервно на футбола. Един от последните мохикани на играта. Така го наричам. Такива хора вече няма. Или поне вече са на изчезване. Той се казваше Негрийчо Негриев и беше мой приятел.

Открил е за футбола десетки таланти, стотици негови възпитаници може да не са успели да станат професионални футболисти. Станали са обаче, благодарение на Негри, нещо по-важно – станали са ХОРА, станали са ЧОВЕЦИ. На това ги у научил той – ТЕХНИЯТ бате Негри. И това повтарят някогашните хлапета, сега вече зрели мъже: „Научи ни да бъдем ХОРА“. Е, питам се аз, какво по-голямо признание от това може да има за един треньор, за един възпитател?

Днес го изпратихме в последния му път. Бяхме 50-ина души. Ама от най-верните. Негови близки, приятели, десетки негови възпитаници от Кремиковци. Присъстваха и хора от „синята“ агитка – Соколето, Къци, Владо Гугутката, Боби, Фифи Перото…Та той беше един от тях. Един от сектор „Б“.

Отвори се дъждовен и мрачен ден. Докато гробарите го спускаха в гроба в Малашевци обаче дъждът спря. На гробищата стана някак тихо. Чуваше се само воят на кучетата. И отново ми стана тъжно. Ех, бате Негри…Няма да те забравим.

Междувременно се роди идеята за организиране на турнир в памет на Негриев, апостола от Кремиковци. Състезанието ще бъде за деца и юноши. Мисля, че това е една прекрасна инициатива, която ще радва Негри и в отвъдното. Защото той обичаше до полуда децата.

Милен ДИМИТРОВ

Негрийчо Негриев е роден на 3 септември 1952 г. Син е на популярния треньор в средата на миналия век Христо Негриев. Като дете и юноша е играл в Септември (Сф), ЦСКА и Левски. После се подвизава в столичния Академик. Прави кариера в аматьорския футбол, изявява се и в заводски отбори. След като окачва футболните обувки на пирона Нигриев се захваща с инфарктния треньорски занаят. Бил е скаут на Левски, треньор в Миньор (Бухово). Най-много години изкарва в любимия Кремиковци, където изпълнява функции от треньор, мениджър, до администратор и домакин на клуба.

Бате Негри в продължение на дълги години е неизменна част от агитката на Левски. Не пропуска домакински мач на „Герена“. А в продължение на близо три десетилетия –  70-те, 80-те и 90-те години на миналия век, е сред лидерите на „сините“ фенове. Незабравими остават гостуванията в провинцията на прословутия „син“ влак. Десетки автобуси с ултраси на Левски следват навсякъде из страната своите любимци. Негриев е отговорник за няколко от тези рейсове. Малко хора знаят, че с доброволен труд е участвал в ремонта и изграждането на възобновения стадион „Георги Аспарухов“ през 1999 г. С лични средства подпомага бригадите.

Стефан ПАВЛОВ, ВЕТЕРАН ОТ ЛЕВСКИ: Страхотен човек и левскар
Негри беше страхотен човек. Познавам го още от 1965 г. Непрекъснато беше близо до нас, до отбора. Не пропускаше мач на „Герена“. Винаги му давах пропуски. Непркъснато сме били заедно. Каквото му е трябвало, съм му помагал. Голям левскар. Жалко, че си отиде млад, но това е животът. Много честно и принципно момче. И работеше с хъс, с желание. Големи заслуги има за футбола. Откри и доста таланти.

Иван МИЛКОВ, футболист на Левски (Чепинци): Бате Негри ни възпита
Поклон пред светлата памет на г-н Негриев. Той ни възпита. Приюти ни преди години, когато се махнахме от Левски, от ЦСКА, от Славия, различни момчета. Той ни прие под крилото си. Изкарах 8 години с него. Когато напуснах „Герена“, бате Негри беше човекът, който ми подаде ръка. Много голям човек. Много. Държеше много на дисциплината. Умееше да сплотява отбора като едно семейство. Не се играеше за пари, а заради него. За бате Негри и за чест. Няма вече такива хора като него. Имаше една фраза, която съм запомнил: „Бате Негри се е родил в първи коридор, и като такъв ще умре.“ И наистина така стори (вълнува се). Много са спомените…На лагер в Приморско ни предстоеше мач срещу Марек (Дупница). Сгазихме режима. Излизаме за дискотека, но той ни сгащи. И ни чете конско. Абе, хубави моменти.

Станислав МИЛЧЕВ, президент на Кремиковци: С цялата си душа и сърце работеше за децата и за футбола
Уникален човек беше бате Негри. С цялото си сърце, с цялата си душа работеше за децата и за футбола. И то безкористно. Без да иска и да търси изгода или каквото и да било с користна цел. Обичаше да работи с децата, с младежите. Та той им беше като баща. Отгледа ги ей от такива хлапета. Целта му беше тези деца да излязат и да имат уважение към хората, да се превърнат в човеци. Да им се даде правилния път в живота. Това е велика мисия. Той я изпълни. В продължение на 12 години работихме заедно в Кремиковци. Цялата организация в клуба си я правехме сами, вадехме са пари от джоба. Никой с нищо не ни помагаше. Негриев се бореше със зъби и нокти за доброто на децата. Без да изкара нищо за себе си. А такива хора вече са рядкост в нашия футбол, за съжаление. Вече ги няма. На една пенсия живееше и я даваше. Вече беше тежко болен, трудно се придвижваше, не можеше да кара колата си. И въпреки това идваше на стадиона. Само и само да се направи нещо. Беше и бохем, обичаше живота. Такъв искам и да го запомнят хората. Да не го забравят.

Саша МАДИЧ, президент на сръбския Задругар (Пирот): Велик човек, приятел…Беше ми като баща
Познавам г-н Негриев от 10 години. Приятели бяхме. Постоянно играехме контроли с Кремиковци. Те ни гостуваха, ние идвахме в София. Дойдох, за да го изпратя в последния му път, защото Негри беше велик човек. От него запомних следните думи: „Няма значение дали е ден, дали е нощ, аз съм за теб, Саша, винаги на разположение.“ Винаги беше готов да се притече на помощ, да окаже съдействие. Няма да забравя неговата постъпка. Вече се бореше със страшната болест, не беше добре. Предстоеше визита на Кремиковци в Пирот. Каза ми: „Саша, не мога да пътувам, но само заради теб ще дойда и за никого друг.“ И дойде. И играхме мач. Как да го забравиш това? Няма начин. Ценя го и го уважавам, все едно е мой роден баща или по-голям брат.

Пламен ГОРАНОВ, футболист на Кремиковци: Научи ни как да бъдем човеци
Бате Негри беше изключително интересна личност. Много добър човек. Постоянно ни помагаше. И ни учеше първо да бъдем хора, а после – футболисти. Държеше много на дисциплината, на уважението. Научихме доста неща от него. Изгради ни като хора. Ще го запомня с това, че никога не се отказваше, колкото и невъзможна да изглежда дадената ситуация. Такъв характер беше – несломим. Нищо не го спираше. Бях ученик в 7-и клас, когато отидох при него. Научи ме на толкова важни неща за живота. Най-вече как да бъда човек, за което ще му бъда благодарен до края на живота си. Жалко, че няма повече хора като него. Отиде си един голям човек. Трагедия е, че доста хора не влагат сърцето си в това, което правят. А без сърце – няма как да стане. Бате Негри даваше всичко за нас. ние бяхме като негови синове. Успяваше да ни мотивира, караше ни буквално да се сбием на терена заради него, независимо срещу какъв съперник излизахме. Беше строг. Държеше да имаме добри оценки в училище и да нямаме отсъствия. Имало е ситуации, в които е казвал: „Ако ми влачите двойки, спирам ви от тренировки“. И ние треперехме.