„Липсва ни“ – най-често чувам от хората с мазоли. Не от отрудените си ръце, а по лактите и задниците си от столовете и масите на кварталните кафенета.
Прозорецът, от който го търсят, е телевизорът. Екранът на компютъра. Дисплеят на телефона. Все по-трудно могат да го открият там. Сядам при тях, вдигам наздравици. И ги наблюдавам с тънка усмивка.
Колкото пъти съм се опитвал да им продумам за Вдъхновението, реагират по шопски: „Не знам кака е, ама не е така.“
Сякаш Вдъхновението им е като жирафа: „Те такова животно нема!“
Вдъхновение видях на дрон-събития в неделя и в изложбата на „едно колело“. Млади хора – и по възраст, но най-вече по дух, осъществяват мечти. Събират приятели. създават общности.
А нали всеки е толкова голям, колкото са големи мечтите му? И живо…Вдъхновението!
Христо ЙОРДАНОВ, издател на „Софийски вестник“
Снимка: Станислава НИКОЛОВА
