Това животинско поведение от години гони истинските запалянковци от стадионите, гони нармалните хора, гони бащите, които искат да заведат синовете си на истински мач.
Истинският левскар не хвърля бомба по жена. Да не говорим, че бомбите изобщо нямат място на стадиона. Да отидеш на мач за да гледаш любимия отбор и да се върнеш умрял. Заради някой дебил, на когото му се мятат бомбички.
Имам много приятели запалянковци, свестни момчета, и от двата сектора. От годините, когато не пропускахме мач на Левски и пеехме до скъсване на гласните струни. Знаехме съставите наизуст, с резервите. Днес, когато погледна в празните, остъклени очи на някой петнадесет годишен безсловесен „фен“, виждам само пустота и пропиляно бъдеще.
Не, бомбаджии-негодници, не е героизъм да осакатиш и да ослепиш жена. Позор е. Не знаете значението на тази думи. Защото, вие с бомбите, не сте фенове, а сте оскотели примати, които заслужават само поправителен труд.
Отдавна футболът в Отечеството загуби харизмата си. А футболът е велика игра, която изгражда в младите българи ценни качества и умения. Дилърите откраднаха сектора от децата. Стадионът вече не е място за деца. И те няма да гледат своите Гунди и Котков.
Останаха срама и позора от побойте между дилъри в сектора, от купените и наредени мачове и фалшивите „агитки“ от наркоразпространители и жалки наркопотребители. Отдавна истинските запалянковци не ходят по стадионите, за да не гледат тази свинщина и простотия.
Какви агитки, какви фенове, бомбаджийте и дилърите са безпросветни скотове, които дори не могат да изброят имената на куцата африканска „селекция“ на терена?
Идва време да се изрине боклука от стадионите, да се върнат истинските запалянковци и да се сложи ред вкъщи.
*Заглавието е на редакцията
