Нова трагедия разтърси българския футбол! Само ден след смъртта на Русия ангел на Левски Павел Панов, Онази с косата сграбчи и Георги Марков.
Само преди месец – на 20 януари, бившият национал на България и настоящ спортен директор на Септември (София) навърши 46 години.
Точно 3 години по-рано, през февруари, Марков получи инфаркт на лагера на Локомотив (София) в турския курорт Анталия. Тогава Георги беше изпълнителен директор на “червено-черните”.
За драмата около кончината на уникалния мъжкар и отличен ръководител разказаха близки пред “Витоша Нюз”. Марков е присъствал на мача на Септември срещу Етър (3:3), бил е в отлично настроение, шегувал се е дори. Какво става обаче после. Отборът се прибира в София. В неделя момчетата на Николай Митов са били пуснати в почивка, вчера са имали тренировка. От спортния директор – ни вест, ни кост. нещо крайно необичайно за него е да не се обажда на колегите си при възникнал какъвто и да е проблем. В продължение на два дни изпълнителният директор на клуба Кристиян Добрев го търси усилено по телефона. Жоро не отговаря…
Притеснен нещо да не се е случило, днес по обед Кичо отива лично до вилата на колегата си в Бояна. Намира го там вече мъртъв…Може и от два дни да е стоял така…Може да се е мъчил, без помощ, без възможност да се обади…Кой знае? Това са фактите. Тъжните факти.
За онзи черен ден в Турция, когато получи първата криза, не искам да си спомням. Тогава беше опериран по спешност часове, след като рита в мачле с приятели в Анталия.
“Спомням си почти всичко. Чак пък най-лошото да се е разминало? Не знам дали животът ми е бил заплашен. Струва ми се, че в България медиите малко преувеличиха нещата. Не съм припадал нито за секунда, в съзнание си бях през цялото време. Всичко стана, след като ритахме в едно мачле ние – от спортно-техническия щаб на Локомотив, срещу персонала на хотела. Свърши мача, взех си един душ, а след това ме заболяха гърдите. Имаше една тъпа болка, но продължи няколко часа.
Викам си: „Сега пък какво стана?”. Точно в същата вечер трябваше да ходим на ресторант с Гошо Гинчев и с една приятелска компания. Направиха ми сърдечен масаж, който обаче не облекчи ситуацията. Дразненето в гърдите придължи. След като в продължение на 4 часа не ми мина, се обадих на Гошо Гинчев. Той ме попита: „Айде, няма ли да идваш?” Аз му отвърнах: „Абе, каква вечеря, идвай да ме караш до болницата.“
После, в клиниката лекарите му правят стенограма на сърцето. Не знаят от какво продължава това дразнене. „Направиха ми ЕКГ, всичко ми беше нормално, кръвно, това-онова… Показателите ми не даваха някакви отклонения. „Всичко ти е перфектно. Дай да те сложим обаче на система”, ми каза докторът. И след направените ми кръвни изследвания излезе, че имам висок холестерол, разказа тогава коравият защитник.
– Не съм получил инфаркт, както бяха първоначалните притеснителни новини. Какъв инфаркт! Няма нищо такова. Направиха ми после интервенция, не мога даже да я нарека и операция. През крака и вената. Нямам разрези и шевове. Интервенцията продължи 20 минути. В болницата стоях само два дни. Ако е нещо много сериозно, щяха ли да ме пуснат толкова бързо? Пръскат нещо като вещество и го гледат на камерата. Оказа се, че съм получил стесняване на сърдечната клапа. Имало е леко запушване, направиха ми стент.“
Той тогава благодари на всички, които бяха с него през цялото време в Турция. И на Георги Иванов – Гонзо, и на Чавдар Цветков, и на Кристиян Добрев, и на Николай Гигов… Гошо Петков и Станислав Генчев от Славия също бяха при мен, кинезитерапевтът ни Мики Дердерян…
Лекарите му предписаха само един месец почивка. Казват му, че трябва да се лиши от някои храни. Да спре алкохола, цигарите, кафето, мазните неща, газираното.
„С една дума – ставам пълен въздържател (смее се). А и не трябва да летя със самолет. Пътувах с автобус от Анталия до Истанбул, а оттам ме чакаха с кола и така се върнах в София“, обясни Марков. – Вече се чувствам добре. Все едно нищо не се е случило. Е, не мога да кажа, че не се стреснах, де. Светна ми червената лампичка, така да се каже. Може би в този забързан начин на живот, в това тежко време, не ни остава време да си кажем малко „Стоп” и „По-спокойно”. Стресът е голям навсякъде, така е и при нас. Дадох си сметка обаче, че здравето е най-важното нещо. Нямаш ли го, за какво са ти пари?“
И пак тръгна по тези пусти мачове, вечно го тресеше треската, наречена „футбол“. След разпада на неговото Локо и престой в Ботев (Пд) стана и директор на новака в Първа лига Септември.
Питах го: „Защо го правиш? Гледай си здравето, бе, човек!“. А той ми отвърна: „За какво да лежа у дома, от какво да почивам? Нито съм стар, нито болен. Не ми трябва отпуск по болест, защото съм в добра кондиция. Даже съм отслабнал – 3-4 килограма може би. Ходих при може би най-добрият специалист по моя „въпрос” у нас – Иво Петров. Погледна изследванията. Добри бяха. Виж, аз си дадох сметка колко кратък е човешкия живот. Да, неприятно е, признавам. Дано не се случва на никой. Не му го пожелавам. Аз по принцип съм въздържател – не пуша и не пия. И аз не знам, честно казано, откъде дойдоха проблемите…
Може би дойдоха оттам, че покрай коледните и новогодишните празници тогава (през февруари 2015-а) бях се позанемарил. Знаете как е, от масата не се става (смее се). Не бях мърдал дълго време и това си оказа значението. После пък карах само на вафли. Пиех много кола. Май стресът обаче ми оказа най-голямо влияние. На нервна почва е май всичко. Промених си режима, но не знам как да си пазя нервите. Аз съм емоционален човек, по-избухлив. Влагам повече емоции. Трудно ми е да не се ядосвам. Аз съм си такъв, познавате ме – горя, ядосвам се, избухвам. Обещах си обаче вътрешно вече да бъда по-спокоен, няма да се ядосваме за всичко, я. Има и по-важни неща от футбола.“
Има, Жоро, има, приятелю, но…
И теб без време те отнесе Онази с косата…Жалко, много жалко, че си отиде толкова млад, а можеше да дадеш още на българския футбол.
Кой беше Георги Славев Марков? Роден е през 1972 г. в село Ощава, област Благоевград. Започва да играе футбол в школата на Пирин (Гоце Делчев). В началото на кариерата си играе като нападател, но впоследствие е преквалифициран на защитник. Бил е част от отборите на Ботев (Пловдив), Локомотив (София), Левски, турския Трабзонспор и гръцкия Ерготелис. Има повече от 300 мача в елита. За националния отбор на България записва 36 мача и 1 гол. Разписа се във вратата на Англия при равенството 1:1 на “Българска армия” в последния мач на Христо Стоичков с националната фланелка.
Марков е двукратен шампион с Левски през 2001 и 2002 година, трикратен носител на купата – 2002, 2003 и 2005 година.
За мен той завинаги ще остане Смелото сърце на нашия футбол.
Почивай в мир, Гошо! Винаги ще те помним.
Екипът на “Витоша Нюз” изказва най-искрените си съболезнования на семейството и близките на големия мъжкар и футболист…
Милен ДИМИТРОВ
