Байерн искаше Георги Марков за заместник на Матеус, вкара гол на Англия, беше готов да се сбие с цялата пернишка агитка (ВИДЕО)
Една успешна кариера във футбола, един достоен живот – това направи Георги Марков. За своите 46 години момчето от македонския край остава в историята със своя непримирим дух, мъжкарско поведение и чепат характер.
Тези, които го познават най-добре, казват, че колкото е лош на терена, толкова е и добряк в живота.
Много са емблиматичните случки в кариерата му. Започна я като нападател, завърши я като защитник.
Роден е на 20 януари 1972 г. Възпитаник е на спортния интернат в Благоевград – една люпилня за таланти. Но пътят му във футбола никак не е лек и равен. Прави впечатление на специалистите с изявите си в третодивизионния Пирин (Гоце Делчев), откъдето през 1993 г. е привлечен в елитния Ботев (Пд). За три сезона при „канарчетата“ записва 65 мача и 9 гола. Борис Ангелов го взима в Локомотив (Сф) през лятото на 1996 г. Като централен нападател. Няма да забравя никога 16 август 1996 г., когато Марков беше един от най-добрите на терена в дербито срещу Левски, вкара гол и беше готов да се сбие с целия отбор на „сините“. Накрая Локото падна с 2:3, а главният съдия показа червен картон на Жоро. На излизане от терена нападателят се счепка с главния мениджър Андрей Желязков и Георги Цветков – Цупето…Не му пукаше, че цялата „синя“ агитка скочи срещу него.
По-късно през почти цялата му кариера тази слава на скандалджия щеше да го съпътства. През пролетта на 1997 г. старши треньорът на „червено-черните“ Гошо Петков преквалифицира тарана в централен защитник. И не бърка. Марков прави перфектен тандем в отбрана…с друг бивш нападател – сърбина Иван Радивоевич. Като бранител Жоро изиграва най-силните мачове в своята кариера.
Ето и как става преквалификацията: „Играл съм на почти всички постове в кариерата си. Къде се чувствах най-добре ли? Може би като централен защитник. На този пост изкарах най-много време. Иначе е вярно, че само вратар не съм бил (смее се). Започнах като централен нападател в Пирин (Гоце Делчев). От Ботев (Пловдив) ме харесаха и ме взеха. После през 1996 г. дойдох като нападател в Локомотив. Ама така се случи, че дни по-рано бях подписал предварителен договор с Левски. Нещо не се разбрахме в последния момент с президента на “сините” Томас Лафчис и преминах в “Надежда”. В дербито срещу Левски им вкарах гол, обаче получих и червен картон. Паднахме с 2:3, а на пистата се сдърпахме с Андрей Желязков. По-късно той беше заявил, че мен и на Вальо Найденов трябвало да ни извадят от футбола. После станахме приятели.
Гошо Петков ме „направи“ бранител. Спомням си, че преди гостуването ни в Монтана беше се контузил един от централните ни защитници. По неволя Гошо ме върна отзад. Бихме, а треньорът беше много доволен от играта ми. Така си иостанах от тоя ден отзад. Направих страхотен сезон. Мен всички столични клубове искаха да ме вземат като защитник, обаче играх само в Левски и Локомотив.“
Някои „капацитети“ му викаха „Рендето“. Но той не се обиждаше от този прякор.
„Не, изобщо не се сърдя. Даже се смеем с моите приятели. Още в Ботев така ми викаха някои от феновете. От Пловдив тръгна този прякор. Не мисля, че съм бил груб играч. Влизах много твърдо, но никога умищлено грубо. Нито един футболист не съм контузил тежко в кариерата си„, разказваше ми той.
С Левски два пъти триумфира като шампион на България, три пъти държи в ръцете си и Купата на страната. На „Герена“ са и най-големите му успехи (76 мача, 1 гол). Стига заслужено и до националния отбор (36 мача и 1 гол).
Звездният миг в кариерата му е голът, който вкара на Англия на 9 юни 1999 г. Тази европейска квалификация на „Народна армия“ се оказва и бенефис на Христо Стоичков с националната фланелка. Но да дадем думата на героя: „Всички детайли помня. Стадионът беше препълнен 2 часа преди началото. Невероятно атмосфера и много емоции! Помня, че пазих Роби Фаулър, много бързо, дребно и вредно футболистче (смее се). Мисля, че се справих със задачата си. А щом съм намерил време да изляза напред и даже гол да вкарам, сигурно съм я и преизпълнил.
Разбира се, че имах нареждания от селекционера Димитър Димитров – Херо, да се пускате в атака при статичните положения. Винаги излизах напред. Гостите поведоха с гол на Алън Шиърър в 16-ата минута. Секунди по-късно стана центриране, тогава инстинктивно се хвърлих инстинктивно и с глава прострелях вратаря на англичаните Дейвид Сиймън.
Дали съм се почувствал горд, че съм едва вторият българин, разписвал се във вратата на Англия след Георги Аспарухов в последните близо 50 години? Чак горд – не. Просто си свърших работата. Оказах се на правилното място и се получи. Е, приятно е чувството, няма какво да се лъжем.“ Това сподели Марков пред автора на тези редове.
Малко хора знаят, че момчето от Струмяни е бил само на крачка от трансфер в Байерн. „Съжалявам само за едно нещо в кариерата си – че не направих сериозна кариера в чужбина. Е, поиграх в Турция и Гърция, но се разминах с големи клубове. Байерн ме искаше за заместник на Лотар Матеус. Легендата тъкмо се беше отказал от футбола, и на баварците им трябваше либеро. Договорката беше да отида в Байерн за 6 месеца под наем. В последният момент обаче работата се разсъхна и аз си останах в София. След това пък имаше сериозна оферта от Англия. Уж пак всичко беше уредено, заминах даже за Острова. И пак “черна котка” ми мина пък и трансферът пропадна на финала на преговорите. Явно така ми е било писано„, споделя Марков.
Най-много мачове в елита той записа за Локомотив (Сф) – 206, вкара и 6 гола. Поигра малко в турския Трабзонспор и гръцкия Ерготелис. Завърши кариерата си на достолепна възраст – 39 години. През 2011-а Николай Гигов го назначи за изпълнителен директор на Локомотив. Беше фактор и в Ботев (Пд). За последно работеше в Септември (Сф).
Като шеф в „Надежда“ влезе в доста конфликти с най-различни хора и фактори във футбола ни. Емблематична ще остане разправията му със Стойчо Стоев (тогава треньор на Миньор). Но никога не се плашеше да изкаже мнение, да влезе в спор, никога не се скри като мишка (каквото поведение имат повечето ни т.нар.футболни хора), когато стане напечено.
Няма как да забравим как на 19 август 2012 г. беше посрещнат „на нож“ от агресивни фенове на Миньор. Нападнаха го в „ложата“ на „Стадиона на мира“. Но Жоро не се скри, а беше готов да се сбие с едва ли не цялата пернишка агитка.
Но вече го няма…Едно голямо сърце престана да бие…
Милен ДИМИТРОВ
https://youtu.be/1wQQ6wrVcSU
