Как край Дойран футболът спря войната

Футболът спира войните! Това не е заучено клише, а истина. Доказа го за пореден път и една любопитна случка от нашата история. Оръдията млъкват в името на спорта по време на една от най-жестоките фази, в разгара на Първата световна война.

За един от случаите е писано много – на 25 декември 1914 г.  на Западният фронт. Денят е известен в историята като Коледното примирие.

Преди три години се проведоха редица събития, с които беше отбелязана стогодишнината от футболната среща по време на Коледното примирие. Беше открит специален паметник, игра се възпоменателен футболен мач. УЕФА направи специален петминутен клип, в който звезди на съвременни футбол като Уейн Рууни, Филип Лам, Юго Льорис, Бастиан Швайнщайгер и Гарет Бейл четат писмата на войници от Първата световна война, в които се говори за събитието със едновековна давност. Участват и футболни легенди като Боби Чарлтън, Паул Брайтнер, Дидие Дешан и президентът на УЕФА Мишел Платини.

Но тук ще ви разкажем за една друга, неизвестна история…Главните герои са българските и британските войници.

Това става ясно от книгата на македонския историк Александър Стойчев “Дойран 1915-1918. Военните операции”. За куриозния случай разказваме с помощта на проф. Божидар Димитров, доскоро директор на НИМ. Известният историк и общественик ми предостави книгата, за да напиша тази статия. Двамата го направихме преди няколко години…Припомням историята, защото трябва да се знае…

Името “Дойран” е записано със златни букви в нашата военна история. През лятото на 1917 г. главнокомандващ британските сили в Македония е генерал Джордж Милн. Британският 12 корпус заема позиции от с. Сурлово до река Вардар. Милн няма намерение да бъде пасивен и организира постоянно ненадейни и демонстративни атаки срещу българските позиции. Тукашният фронт обаче се счита за маловажен за изхода на войната. Периодите на затишия без битки са чести. Най-добрите офицери са изпратени на фронтовете в Месопотамия, Египет и Франция с мотив да изпъкнат и растат в йерархията.

Вражеските сили правят същото. Получават се дори куриозни ситуации. Така например 10-а английска дивизия и 46-а турска дивизия, воюващи в Македония по долината на Струма през септември 1917 г., са прехвърлени в Мала Азия и повторно се изправят една срещу друга в Палестина през пролетта на 1918-а. Оперативната пауза на този участък продължава почти 16 месеца. Бойните действия имат локален и епизодичен характер, без особено влияние върху оперативно-тактическата обстановка. Това позволява и на двете страни да усъвършенстват своите позиции, което дава отражение върху характера на действията в заключителния етап на войната.

Голям проблем около Дойран е маларията. “Да се притежава мрежа против комари тук е толкова важно все едно да имаш пушка”, изтъква генерал Милн. В края на юни 1917 г. болните са 11 000, но до края на август цифрата нараства на 18 000. До 16 октомври 1917 г. маларията засяга 21 434 войници.

Главната задача на британското командване край Дойран през лятото на тази година е да повдигне морала на армията. Времето за почивка и възстановяване преминава в организиране на спортни състезания и дори…театрални представления.

Особено интересно било конното шоу на 27-а дивизия от 23 до 25 юли. С голям интерес то е посетено от представители на другите армии от Антантата на Македонския фронт, както и от медицински сестри от болниците в района. В последния ден сред публиката седи и върховният комендант на Антантата генерал Сарай.

Победител в гонката става щабът на 27-а дивизия в с. Чума махала, на 6 км от шосето за Серес. Няколко самолета обезпечават охраната на състезанието.

Подполковник Плейдел-Рилстън пък организира ловна дружинка. Основната причина за това е подаръкът, направен му от ловците в Англия. Колегите решават да му изпратят няколко ловни хрътки, но в крайна сметка не е осигурен транспорт за тях до фронта. Правят се неуспешни опити за доставка на хрътки и от Гибралтар, Индия, Египет и Кипър. Добре, че македонски селяни разрешават терзанията на подполковника и му продават 12 кучета за лов на лисици и зайци.

В условията на заразни болести, на монотонния фронтови живот и огромна скука спортът има голямо значение за повдигането на британските войски в Македония.

Освен в спортни надпревари, се правят и импровизирани театри. В района на 12-и корпус са изградени три театъра, два от тухли и един от дърво. Най-често е играна оперетата “Борис българина”. Любопитното е, че самите българи написват либретото и го оставят пред вражеските окопи, молейки британците да композират музиката за произведението!

Поданиците на кралицата Елизабет II (разбира се) организират и турнир по футбол между отделните отряди. Игрището се намира в близост до…нашите позиции, току пред дулата на оръдията.

Докато родоначалниците на най-популярната игра ритали топката и си вкарвали голове, българите зяпат мачовете и дори и не си и помислят да ги обстрелват. С чести викове дори окуражават единия или другия отбор. Правят се и залози за победа в нашия лагер. Родната артилерия обаче мълчала – един рядък пример за толерантност и доблест по време на война.

Единствените изключения се правят само в случаите, когато двубоят се превърне в кърваво меле от биещи се футболисти.

Караниците между играчите след някоя спорна ситуация на терена понякога били доста разгорещени. Тогава българите изстрелват предупредителни гранати във въздуха, докато положението не се успокои. В един случай даже изпращаме специален пратеник с писмо до налагащите се английски играчи със заръката: “Не се бийте, не се карайте! Това е само спорт! Футболът е разрешен, но не и боят”.

Освен пословичната храброст, проявена от защитниците на Дойранската позиция, отбраната се отличава с майсторство в изграждането, умело водене на боя нощем, ефективно използване на огъня, тясно взаимодействие, твърдо и непрекъснато управление. Тя е неоценим опит, който развива българската тактика на отбранителния бой, и причина за национална гордост.

Неслучайно през 1936 г., както пише сам генерал Вазов, британският легион на ветераните от Първата световна война оказва особено внимание при посещението му в Лондон, а непосредственият му противник генерал-фелдмаршал Милн заявява: „Аз дойдох с удоволствие да го посрещна и чувствам голямо уважение към българските воини, тъй като те, както и англичаните, бяха не само храбри, но и джентълмени“.  Иначе когато трябва можем да бием лошо.

„Местността пред „Борис“ нашите войници я нарекоха Долината на смъртта. Тя прилича на дълбок кладенец и който влезе в него, рискува да бъде пребит, дори с камъни отгоре,”, пише кореспондентът на “Таймс”

Дойранската епопея
Дойранска епопея е събирателно название на пет отбранителни сражения, които българската армия води срещу настъпващите сили на Антантата през позиционния период на южния фронт.

След като българското настъпление през 1915 година е спряно по заповед на германското командване на сръбско-гръцката граница армията ни минава към отбрана и при Дойран създава силна отбранителна позиция. В началото на август 1916 г. три френски колониални дивизии и една английска с 45 000 души личен състав и 400 оръдия предприемат настъпление срещу Втора пехотна тракийска дивизия. Настъплението започва на 9 август с ураганен артилерийски огън срещу позициите на 27 чепински и 9 пловдивски полк. Последвалите четири атаки – на 10, 15, 16 и 18 август – са отблъснати от Втора дивизия, подкрепена от части на Девета пехотна плевенска дивизия. Съглашенските войски са принудени да отстъпят на изходните си позиции с над 3 200 души загуби, като чепинци губят 1 106, а пловдивчани 250 души.

През 1917 година Втора пехотна е заменена от Девета дивизия, под командването на полковник Владимир Вазов, която тук записва една от най-блестящите страници в българската военна история.

На 9 и 10 февруари съглашенците атакуват позициите на 33 свищовски и  34 троянски полк на височината Борис. Троянци с решителна контраатака отблъсват противника. Настъплението е подновено на 21 февруари, но е отблъснато от дивизионната артилерия.

Нови атаки срещу Дойранската позиция последват през нощта на 24 срещу 25 април, на 27 април и на 8 май – всичките отблъснати от Девета плевенска дивизия, макар и цената на големи загуби – около 2 000 души, 900 от които умрели от болести и рани. Съглашенските загуби са над 12 000 убити, ранени и пленени. Полковник Вазов е произведен в чин генерал-майор.

На 16 септември 1918 частите на Антантата започват ново масирано настъпление. Срещу защитаващата я една българска дивизия с 30 000 души са хвърлени 4 английски и 2 гръцки дивизии с числен състав над 75 000 души, под командването на генерал Джордж Милн. В резултат на двудневните ожесточени боеве Съглашението губи 11 673 убити и ранени и 547 пленени срещу 1 736 убити и 1 000 ранени българи. Цели английски полкове оставят костите си в подножието на върховете Дуб и Кала тепе.