Борис Ангелов на 70: Стоичков никога не ми е създавал проблеми

Борис Ангелов е роден на 22 декември 1947 г. в Благоевград. Той е бивш футболист на „Пирин” (Блг), „Локомотив” (Сф) и „Академик” (Сф), играл и в австрийския „Алпине”. Бивш национал. Завършил е НСА и притежава лиценз Про. Работил е като треньор в Австрия – „Алпине” и „Аустрия” (Клагенфурт), „Академик” (Сф), „Светкавица” (Тщ), „Берое”, „Пирин” (ГД), „Сливен”, „Беласица” (Пч), ЛЕКС (Лч), „Локомотив” (Сф), „Пирин” (Блг), „Алки” (Кипър). Бивш селекционер на юношеския, младежкия и „А” националния отбор. Класира юношите на Световното първенство в СССР през 1985 г. За последно беше начело на „Чавдар” (Етрополе), който изведе до полуфинал за Купата на България. Пред главния редактор на „Витоша Нюз“ Ангелов даде едно от най-откровенните си интервюта. Днес той навършва 70 години. Да е жив и здрав!

–Г-н Ангелов, защо се насочихте като дете към футбола?
-Родом съм от Благоевград – люпилнята на толкова много таланти. Малко късно почнах с футбола – бях вече трети курс в техникума. Направих впечатление по време на едно ученическо първенство на треньора на юношеския тим на „Ботев” Гаевски. Той ме привлече при „орлетата”, които се подвизаваха в „Б” група. Мъжете ги водеше Чори Петров – старият левскар. Аз започнах първо като централен нападател, после ме върнаха като централен защитник. До казармата играх за „Ботев” (Блг). През последните 6 месеца на войниклъка ме бяха прехвърлили в Стара Загора. Тренирах с „Берое” при незабравимия Христо Младенов. Но играех официални мачове за благоевградчани, които пращаха специална кола , за да ме вземе. В Стара Загора като част от сделката за трансфера на Петър Жеков в ЦСКА бяха пристигнали Хараланов и Методи Бончев.

–Как се озовахте в столичния „Локомотив” през 1968 г?
-Ключова роля за трансфера изигра моят приятел Спиро Дебърски. Препоръча ме на старши треньора Георги Берков – Белия орел.  Имах щастието в „Надежда” да заваря също големи футболисти като Пецата Кирилов, Иво Георгиев, Токата Колев, Иван Деянов, Георги Христакиев и разбира се, Начко Михайлов и Кольо Котков, Бог да ги прости! После направиха обедението със „Славия”. Останах един сезон в ЖСК „Славия”. Есента ме приеха за студент във ВИФ, военните ми създадоха малко проблеми, понеже се водехме офицери към Трудови войски. Добромир Ташков прояви разбиране и ме пусна в „Академик”. Засякох се там с големите Иван Димитров и Иван Вуцов. Учех се. В тима бяха още Гошо Цветков, Мишо Гьонин и т.н. И разбира се, за мен треньор №1 – Данко Роев. Беше рядко ерудирана личност. Той ми даде най-много във футбола, от него най-много неща научих.
–От престоя при „студентите” кой е най-скъпият ви спомен?
-Е, това е може би победата над „Милан” с 4:3 в турнира на УЕФА през 1976 година. Завършихме предния сезон на трето място в “А” група. Първо в Европа отстранихме „Славия” (Прага) след 0:2 и 3:0.  На реванша много силно играха Альоша Димитров и Симеон Янков. Дойде ред на „Милан”. Като си помисля какви играчи бяха в Милан – Ривера, Капело, вратарят Албертози, Анкуилети, Бигон…
–Как се побеждава гранд като италианския?
-С добри футболисти и отличен треньор. Спомням си, че буквално ги смачкахме в София. При 4:2 на три пъти наши изпуснаха да вкарат чисти положения и Капело вкара втория си гол за крайното 4:3. Играх като либеро. Над всички бяха Тодор Паунов, който вкара два гола и Валери Спасов – Жаната. Правеше ги луди жабарите (смее се). Голям техничар. Мешаше „росонерите” и викаше: „И тебе, и тебе, и тебе…” Беше голяма радост след мача. Получихме по 80 лева за победата.
–С кого си разменихте фланелката тогава?
-А, не е имало такива работи (смее се). Кой ще ти даде? Нали имахме само един цифт екипи, домакинът на отбора ни беше забранил да си разменяме фланелките. Много куриозна случка мога да ви кажа от реванша в Милано. Излизаме на терена. Почва мачът. Вече към 5-ата минута някъде съдията Линемайер (Австрия) спря играта и се затича към Юлиян Иванов. Оказа се, че в бързината момчето си е забравило фланелката в хотела и излезе с друга с № 14. Ние нямахме резервна с неговия номер. Реферът беше категоричен, че ще прекрати мача, като ще даде рапорт да бъдем дисквалифицирани. Добре че беше лекарят на отбора ни Стоян Костадинов. Той извади лейкопласт и закри единицата от №14. Така Иванов продължи с № 4. Добър мач направихме, но домакините до 29-ата минута ни водеха вече с 2:0. Отмениха чист гол на Илия Чалев заради измислена засада. На другия ден вестник „Ил джорнале нуово” пишеше: “Горките футболисти от София. Ако съдията не им бе отменил скандално гол и не подпираше домакините, “Милан” щеше да бъде елиминиран.” В първенството също се представяхме силно. Даже веднъж за малко се разминахме с шампионската титла. Ако бяхме били ЦСКА, взимахме златото, но завършихме 1:1.
–Разкажете малко за Данко Роев…
-Много мога да ви разказвам. Бяхме семейни приятели, освен всичко друго. Бате Данко беше изключително принципен човек. Много държеше на дисциплината. Имаше страхотен нюх да открива млади таланти. Беше начело на олимпийския, на младежкия национален отбор, на „Локо” (Сф)…Много съм задължен и на Стоян Орманджиев. С Пашата бяхме заедно в австрийския „Алпине” през 1978 г. Там бяхме леко инкогнито двамата. Като командировани ни водеха. Втородизивионен отбор, но с традиции беше „Алпине”, от там легендата Шахнер отиде в „Аустрия” (Виена). Спонсор ни беше завод за стомана. На Христо Младенов също така дължа много.
–Как продължи кариерата ви след престоя в Австрия?
-След кратък период в ДЮШ на „Академик” ме направиха методист към БФС. Под ръководството на Тодор Капралов – Бебо, обикаляхме 4-5 души из цялата страна. През 1984 г. получих покана от първия секретар на Окръжния комитет на БКП в Търговище и поех „Светкавица”.  След едногодишен престой там ме поканиха до водя няколко юношески национални отбори – родени 1965, 1966, 1967 и 1968 г.
–Под ваше ръководство се класираме на Световното първенство за юноши до 20 години в бившия СССР през 1985 г. Всички от този изключително силен отбор направиха успешни кариери…
-Да, така беше. Е, това е, както казват хората, „Да имаш котило”. На всеки пост имах по двама класни футболисти.  Даже имаше и 2-3 по-малки на възраст като Илиян Киряков, Радко Калайджиев и Емо Костадинов. Богатство за всеки треньор. В халфовата линия с по-дефанзивни задачи беше едно момче от Русе – Пламен Петков. С по-офанзивни пък бях натоварил Ивайло Киров и Любослав Пенев. Напред пусках Петьо Михтарски, Костадинов и Краси Балъков. Имаш колкото искаш играчи. В предварителната група бихме Тунис с 2:0 и завършихме 1:1 с Колубмия и Унгария. Бяхме с равни показатели с колумбийците, но след жребий завършихме на първо място в групата. Специално на това първенство в СССР можехме и до титлата даже да стигнем.
–Кой ви спря по пътя към медалите?
-Е, кой може? Един съдия ни спря. Отряза ни главите на четвъртфинала срещу Испания (1:2). Отмениха ни кристално чист гол заради измислена засада. То де факто си стана автогол. Една върната от центъра топка, вратарят на испанците я пропусна. Топката мина покрай Михтарски, а той лежеше на тревата, дори не я пипна. Петьо се подхлъзна и вратарят се подведе по неговото движение. Топката спря в мрежата. Съдията, който ни закопа, беше швейцарец. Те смениха и реферите в навечерието на мача. Изплашиха се от нас. Трябваше да ни свири руснак, обаче туриха швейцарец на негово място. Това малко хора го знаят. И друго нещо ще ви кажа. Знаете ли кой изигра основна роля в „брадвата” срещу България?
–Не. Кой?
-Съпругата на Сеп Блатер. Тя беше шеф на техническия комитет на първенството. Една костенурка. Жалко, защото заслужавахме да играем поне финал. С този отбор спечелих по-късно турнира в Тулон, на другата година загубих финала след дузпи. 11-ата или 12-ата дузпа…Мариус Уруков не я вкара. В Ереван ни липсваше и Христо Стоичков. Ицо тогава изтърпяваше наказанието, наложено му заради скандалния финал за Купата срещу „Левски” на 19 юни 1985 г.
–Кога забелязахте таланта на Камата?
-Иван Танев от Стара Загора ми беше помощник. Той ми го препоръча. Обади ми се и каза: „Знаеш ли, в Харманли има едно момче. Ела да го гледаш”. И така стана с Ицо (въздиша). И до днес се уважаваме. Иначе в „А” националния тим той дебютира под ръководството на Младенов.
–Стоичков е по-особен характер. Създавал ли ви е проблеми?
-Не, никога не съм имал ядове с него. Беше изключително съвестен и дисциплиниран. Страхотно момче. Никога не съм бил диктатор, но съм владеел съблекалнята. Търпелив човек съм, но повече проблеми съм имал например с Николай Петров и Орлин Орлинов, отколкото с доказани звезди от силните предишни поколения. Това е може би парадоксално. Тези двамата, и такива като тях, могат да си съсипат целия труд.
–През 1985 и 1987 г. се класираме за две Световни първенства. Десетилетия наред оттогава сме в някаква черна дупка. Кога отново ще пробием?
-Може би, защото го няма котилото, за това пропускаме големите турнири. Не че няма таланти. Раждат се. Обаче не им даваме шанс. Преди имаше и армайски групи, и студентски първенства и какво ли не. Е, има и други фактори, които ни спират. Младите вече имат повече изкушения. Обаче искат от малки и парите, и жените, и колите. Мисля си, че преди всичко опира и до качествата.
–Одобрявате ли правилото за задължително титулярно място на млад играч на 21 години в „А” група?
-Да, одобрявам го. Щом треньорите са обременени и натискани от своите шефове да взимат точки и т.н., а не да дават шанс на талантите. Доста треньори изгоряха. От какво има да се плашат? От какво? Навремето Иво Киров играеше на 16 години в „А” група в „Шумен”. На Стоичков на 19 си беше завършен футболист. Примерите са безброй.
–През 1988 г. вие заварихте един разбит психически отбор след краха срещу Шотландия в последната европейска квалификация на 11 ноември 1987 г…
-Не беше разбит. Голямо нещастие за Христо Младенов. Тъкмо бях приел да му стана помощник – трети, след Христо Бонев и Иван Кючуков. Бях начело на младежкия ни тим. През зимата си взех отпуска и отидох на Витоша на ски. Там нааучих, че ме канят да сменя Младенов. Отначало им отказах. Водихме дълъг разговор, докато ме убедят. Едва ли не ми поставиха ултиматум да поема селекционерския пост. В стаята ми бяха Орманджиев, Младенов, Апостол Чачевски, Янко Динков, Олег Базилевич – когото направиха консултант след престоя му в „Славия”. Дебютирах на контрола в Доха срещу Катар на 21 януари 1988 г. Бихме с 3:2, тогава Стоичков вкара първия си гол за “А” отбора.
–Защо не записахте успехи начело на отбора? А иначе тръгнахте перфектно – бихте Холандия в Ротердам с 2:1. Броени дни по-късно „лалетата” станаха европейски шампиони…
-Имах огромни проблеми с контузии на основни играчи. Извън стоя бяха капитанът Гошо Димитров, Гиби Искренов, Наско Сираков. За щастие вкарах всички младоци, които ни донесоха толкова много радост през 1994 г. Осем души играха и в Америка. Иначе з победата на 24 май 1988 г. в Ротердам мога да говоря дълго. Заместник-председателят на БФС Славчо Тепавичаров се беше уплашил преди мача и се опита да пророкува: “Тия ще ни отнесат с 5:0”. Обаче опровергахме прогнозите и спечелихме с 2:1. Спомням си, че Любо Пенев вкара много хубав гол с глава на вратаря Хийле.
–Спомням си, че и малко шанс не ви достигна в световните квалификации за Италия 1990. Започнахме обаче с фалстарт срещу Румъния – 1:3…
–Имах проблеми с контузии. При 1:1 играта ни вървеше. Стоичков обаче пропусна на два пъти от чисти позиици. При втория гол на румънците в 79-ата минута имаше 10-метрова засада. Съдийството ни уби! Третия им гол всъщност беше автогол на Гошо Йорданов. Ламята отклони с коляно едно центиране и стана 1:3. Малшанс…
-В решителния мач трябваше да бием Дания в София…
-Вместо това паднахме с 0:2 на 26 април 1989 г. В навечерието на мача Любо Пенев счупи кост. Трифон Иванов пък изтърпяваше наказание заради червен картон от Копенхаген (1:1). Централна двойка защитници ми бяха Запрян Раков и Павката Дочев. В хода на мача се контузиха и вратарят Илия Вълов и Аян Садъков.  Повиках след дълго отсъствие Пламен Гетов от Португалия. На Пацо обаче не му тръгна играта, не му тръгнаха фауловете…Датчаните ни вкараха голове в 41-ата чрез Флеминг Поулсен и в 90-ата минута (Бриан Лаудруп), което говори за липсата на опит при нас. Отлетяха ни мечтите за класиране на Мондиала. Три седмици по-късно ни предстоеше гостуване в Букурещ.  От БФС ме освободиха. Заложиха на ретьорски тандем – Димитър Пенев и колегата му от “Етър” Георги Василев.
–Интересни са и срещите ви с ексцентрични президенти като един Пауло Денучи и Георги Аврамов например…
-Да, италианецът ми беше шеф в „Пирин” (Гоце Делчев). След Денучи клубът беше поет от небезизвестните братя Прокопови. После пое „Сливен”. Под Сините камъни останах само 3-4 месеца. Поканиха ме в Петрич. Доволен съм от престоя в „Беласица”. Оттам взех с мен в Ловеч Димчо Беляков. Георги Аврамов беше спонсор на ЛЕКС. Два месеца само ни плащаше, после в продължение на година сме стояли без заплати. Гошо Антонов му викаше на Жоро Лекса: „Шефе, стига с тия кораби и ролсройси..Дай някой лев, че сме умрели от глад” (смее се). Щяхме да изпаднем от „А” група. И добре, че на полусезона дойде Вальо Михов, та успяхме да се спасим. От последно място завършихме осми или девети. 24 точки спечелихме през пролетта, биехме всички наред. Особено се гордея с една победа в Бургас над „Нефтохимик”. После плака Димитър Димитров – Херо. Бихме с 2:1 след страхотно изпълнение на Беляков. Той засече с плонж топката в горния десен ъгъл на вратата. Понеже беше валял дъж и теренът беше мокър, Димчо се плъзна до флагчето на корнера и в първия миг не разбра, че е вкарал гол (смее се). Остави другото, обаче Вальо Михов беше обещал преди мача двойна премия, а нямахме и една стотинка. Говорехме: „Не обещавай, бе, човек! Откъде ще вземеш парите?”. Обаче Вальо – не, та не.
–В „Локо” (Сф) също не записахте кой знае колко добри резултати?
-Да. Яд ме е особено много за провала в евротурнирите. Първо отстранихме „Нефтчи” (Баку) след рекордна победа с 6:0, но ни спря „Рапид” (Букурещ). Биха ни два пъти с по 1:0 румънците. Там ни вкараха в последната минута, а в София тоя тъпак Игор Шелист, вратарят ни, изрита една топка точно на крака на румънеца. Онзи (Бутою – б.р.) му я вкара от центъра… Гигата (Николай Гигов – б.р.) го изяде в съблекалнята. А в първенството имах само една загуба – от „Левски” с фалшива дузпа в последната минута с 2:3. Даде я Янински, и после го извадиха от съдийството. Ники Тодоров – Кайзера падна за дузпата. Мен Гигов ме освободи още в 4-ия кръг след един мач с “Локо” (Пд), който завърши 0:0. 4 греди ударихме тогава. Гигов мина покрай мен и само ми каза: Освободен си”. За какво бе, човек? Той често си правеше врътките с пловдивчани. Кокретно в моя случай , после разбра, каква била работата. Сложи Чико Дерменджиев на мое място. С цел да си оправи лиценза за оръжие. Понеже Динко бил близък роднина на жената на бившия премиер Жан Виденов…
–Защо дълго време през първите години на новия век бяхте извън професията у нас?
-Има си причини за това „забвение”. Най-важната от тях се казва „Иван Вуцов”. Не забрявайте, че му викаха Сивия кардинал. По времето, когато Иван Славков – Батето, беше начело на БФС, човекът в сянка, който дърпаше конците, беше именно Вуцата. Той не ме харесва още от времето, когато играехме заедно в „Академик” (Сф). Загуби титулярното си място. Мислеше, че е заради мен. Отгогава имаше неприязън и към треньора Данко Роев. Така и не му прости. Бате Данко остана леко в миманса, а не получи заслуженото признание. Не се правя на жертва, но е така. Иван Вуцов спря развитието на доста треньори. С това спирам да говоря по темата.
–От вашите възпитаници много поеха по вашия път. Кой е най-добрият треньор от тях?
-Не зная дали не тръгнаха направо от дълбоката вода. Малко от един път потеглиха. А трябваше да изкачват етап по етап. Аз тръгнах от най-малките – от децата, и стигнах до върха на пирамидата – националния отбор. Напоследък съм впечатлен от резултатите на Светослав Тодоров. Това момче има бъдеще.
–Поддържате контакти с Христо Стоичков. Според вас, той има ли намерение да се завърне към треньорството?
-На този етап мисля, че не. Добре му е като тв коментатор.
–Вярно ли е, че от добрите футболисти рядко стават добри треньори?
-Не, това не мога да го възприема. Не мисля, че е вярно. И друго клише искам да опровергая – че нямаме добри треньори. Не, имаме такива, но просто те работят в направо невъзможни условия.

Милен ДИМИТРОВ