Калоян Караджинов е роден на 25 януари 1977 г. Юноша е на Локомотив (Сф). Ритал е още за Ком (Берковица), Надежда (Доброславци), Химик (Костинброд), Бенковски (Костинброд), Миньор (Бобов дол), Ботев (Пд), китайския Далиен и Торнадо (Безден) в областната група. В „А“ група има 137 мача и 17 гола. Караджинов вероятно е статистически един от най-успешните играчи, обличали националния екип. С него има 2 мача с 1 гол за едва 63 минути на терена. За „червено-черната“ агитка халфът е най-големият любимец. Феновете пеят с пълно гърло: „Един е Кайо, Кайо Караджинов“. Защото той е един от тях.
–Калояне, ти си рожба на Локомотив (София). През последния сезон беше на работа в „червено-черната“ ДЮШ. Защо те освободиха?
-Ще ви разкажа за какво става въпрос, без да скривам нищо. Първо бях треньор на една възраст, после ми дадоха да водя и друга. Отидохме с по-големите, 2004-и набор на лагер в Сандански. Там стана белята. Направиха постановка. Бях им забранил да излизат от стаите. Те обаче са прескачали през балкони, гаражи и т.н. Събрали се в една стая и на едно от момчетата му правят някаква постановка.
Накарали го да се
намаже със сол и лед
Детето получи трета степен изгаряне. Айде, оттам тръгнахме по болници, оправяха го. Четиримата, които направиха тая простотия, ги събрах в една стая и с една пръчка ги нашляпах по дупетата. Два-три пъти да съм ги ударил и това беше. Хлапетата се оплакали на родителите и оттам стигнало до ушите на Иван Василев. Извикаха ме и ми обявиха, че съм освободен. Сега съм безработен.
–Ти се върна да помогнеш на любимия клуб в най-тежката ситуация. През изминалия сезон, в който Локо спечели промоция за Югозападната „В“ група, съдейства много на отбора с опита си, като съвместяваше мачовете с треньорска работа в направилата рестарт детско-юношеска школа на клуба. Как ще коментираш това, че почти всички от онези момчета, извоювали промоцията, бяха освободени след края на сезона?
-Това си е преценка на ръководството. Сбъркаха според мен. При положение, че една година ходехме с момчетата в окръжната група, по села и паланки, и нито една стонинка не взимаш, да станеш първи и да те изхвърлят като ненужна вещ…Доста е обидно, признавам. 90 процента от нашия отбор го изритаха. Аз се върнах първо заради обичта към Локомотив и защото исках да помогна с каквото мога да се възроди школата и онзи несломим локомотивски дух. Локомотив не заслужава такава съдба.
–Ето, че и във Втора лига нещата не вървят…
-Почти на всеки домакински мач съм на стадиона. Това не е моят Локомотив, който трябва да е. Те, повечето момчета, не са и наши юноши. Не показват характера, с който сме закърмени в „Надежда“. Идват едва ли ненасила – под наем, за по няколко месеца…Един отбор, създаден от нулата, както ние тръгнахме от селската група, трябваше да бъде запазен. Сега се обявява, че искат да го направят. Дано. Сега, във Втора лига, трябва да се задържи ядрото. Знаеш, че на всеки тим му трябва много повече време за работа, за да може да искаш някакви резултати.
–Как ще коментираш фалита на Локомотив?Толкова сериозни ли бяха тези задължения към НАП на “Локомотив”?
-Говори се за над 1 милион лева, аз знам за друга цифра. Фактът е факт. Жалко и трагично е, че този славен клуб беше пратен на дъното.
–Кой е най-големият виновник, за да се стигне дотук?
–Николай Гигов! Съсипа клуба. За 23 години дори един терен не направи. Ако беше постъпил далновидно, щеше да бере плодовете от школата. Щяха да се родят новите Гъргоров и Пеев. Той не го направи.
–Как ще коментираш сълзите в очите на играчите и треньорите по време т.нар. награждаване с бронзовите медали?
–Много тъжна ситуация. Може би последното, което трябваше да направи Гигов като член на Изпълкома, беше да награди своя отбор. Или поне да изпрати служител от БФС.
–Кой е първият ти треньор?
-Бате Начко Михайлов в началото. Но най-много време съм работил с Ивайло Георгиев. Изкарах всички възрасти, докато се стигна до казармата. Освободиха ни всички, макар че имаше и доста кадърни момчета. Вече бяхме в ерата „Гигов“. Нямаше как да се проби в мъжкия отбор.
–Колко гола най-много си вкарвал в един мач?
-На 14 септември 2007 г. в мач от 5-ия кръг на „А“ група бихме Черноморец (Бс) с 4:0. Аз вкарах и четирите гола.
–Почувства ли се герой тогава?
-Абе, какъв герой съм? Не само аз, а всичките ми съотборници са герои. Четирите гола са на целия отбор. Не е важно кой ги е вкарал. Вкарах ги случайно, така че не бива да се чувствам герой.
–Можеше повече участия да имаш в националния отбор…
-(Прекъсва ме) Това си е твое мнение, моето е по-различно. Марчо Дафчев напълно заслужаваше момчето, ама аз не. На онзи етап аз нямах място там. Кажи ми на кого на мястото щеше ме пусне Пената? В националния имаше по-силни футболисти от мен. Ето и Стилиян, и други. В Локото също имаше поне пет момчета, които са по-добри от мен.
–Дебютира при Христо Стоичков, а вкара и гол на Словакия на 15 ноември 2006 г. при загубата ни с 1:3…
-Да, просто ми върза играта. (Влиза на мястото на Телкийски в 61-ата минута. Разписва се в 80-ата – б.р.).
–Минаваш за луда глава. Интересува ли те мнението на околните?
-Изобщо не ме вълнува кой какво говори и какво си мисли. В съблекалнята не знам да има по-луд от мен. Само ще ти кажа, че се опитах да накарам целия отбор да си изрусим косите след първия мач с Фейенорд (2:2) на 14 септември 2006 г. за Купата на УЕФА и така да излезем за реванша в Ротердам, защото оня смешник, съдията (Браге Нандмоен, Норвегия – б.р.), ни бе скъсал нервите. Момчетата обаче не се съгласиха.
–Празнуваше головете си по доста екстравагантен начин – имитираше пикаещо куче. Защо реши така?
-Не забравяй, че през последните години вече не го правя (смее се). За съжаление съдиите вече не ми дават.
Казват ми, че
ще ме изгонят,
ако го направя още веднъж, защото било обида към съперника. Принудих се да се откажа. Иначе беше доста забавно и за феновете и за мен. Видях го за първи път на световното първенство в САЩ през 1994-а. Тогава го направи нигериецът Даниел Амокачи и ми хареса. Цял живот съм го правил – и в селската група, и в “Б” и не е имало никакъв проблем, но сега ме спряха и ме е малко яд. Няма смисъл да ми дават картони и да ме глобяват.
–С кого делеше една стая по лагерите?
-С Иван Пасков – Прасковата. Щом сме в една стаичка, значи е идиот и той.
–Какво правехте най-често по лагерите?
-Плющяхме карти. С Прасковата, ако седнем, сме непобедима двойка на белот, но когато играя срещу него, ме бие, гадината мръсна. Не че лъже, просто много карти му идват. Напоследък обаче го бия като маче о дирек.
–Кога ти е идвало да се откажеш от футбола?
-Първият път беше, когато ни обявиха за безперспективни в школата на Локото. Никой от останалите момчета не остана на терена, въпреки че имахме талант. Тогава в “Надежда” се изливаха много пари, нямаше как да стане да ни вземат.
–Как се разви после кариерата ти?
-Одисеята ми е дълга. После отидох за 3 месеца в Ком (Берковица). Помогнах им да се спасят. В Доброславци играх, като излязох от казармата, при Жоро Полицая. Ритах по селата, нагледах се на простотии – плюване, каране, скандали…Абе, селски истории. После спрях с футбола за 4 години. Викам си: край. Приключих. Ритах само в махалата събота и неделя на малки вратички. Смених попрището, за да изкарам някой лев. Пътувах до Дубай всяка седмица, за да вкарвам мобилни телефони. Малко нелегална история си беше. Гафче стана веднъж на връщане. От една пратка липсваха 5 телефона от тия малките „Мотороли”, дето са по 1000 долара. Аз ги бях скрил под седалката. Влязох в тоалетната и когато се върнах, телефончетата ги няма. Не разбрах кой ги е свил – стюардесите ли, кой ли. Скарах се с онова човече, за което бачках. Почнах на една газостанция и там ме срещна президентът на Бенковски (Костинброд) Краси Гачев. Попита ме дали искам да ритам от време на време и аз се навих. Почнахме да мачкаме всичко живо в “А” окръжна, защото ние се бяхме събрали все футболистчета и от Локо, и от Славия, и от Левски. Влязохме във “В” група. Краси ми вика: “Ела да пориташ. Ще ти плащам, ти само играй”. Спрях да работя, даваше ми заплатата, която взимах в газостанцията – 250 лв и по 50 на мач. Зарязах станцията, омръзна ми да се тровя с тая газ и да ми падат зъбите. Даваха ни по три кисели млека на ден.
–Тук явно се е появил и слухът, че си бил зидаро-мазач?
-Да, бе, доста смешна история. Тук, чрез теб искам да изясня веднъж завинаги истината. Никога не съм бил зидаро-мазач. На полусезоните – зимата и лятото, когато не ритахме в Костинброд, Краси Гачев ни взимаше да му помагаме на една къща целият отбор почти. Това е. За да си зидаро-мазач, се изискват доста качества. Има си майсторлък. Трябва да си майстор. А аз си бях хамалин. Носихме чувалите с цимент и си правихме чики-рики. Било ми е весело. Не зная откъде се появи по медиите тази приказка :”Караджинов- зидаро-мазачът”. Смея се, като го чуя. С Костинброд се изкачихме до „В“ група.
–После отиде в Бобовдол…
-Да,шест месеца играх в Миньор. Шеф беше Бирмата (Евлоги Станоев-б.р.). Представях се силно. Хора от Локо ме харесаха, след като с аматьорския национален тим завършихме първи в група с Италия (2:0), Русия (2:2) и Финландия (4:0) на европейските квалификации в Ботевград. Треньори ни бяха Иван Илиев и Валентин Лазаров.
Вкарах голове
на „жабарите“
и руснаците
Директорът на Локо (Сф) Иво Тонев даде за мен на Бирмата 3 бона и през зимата аз се върнах в любимия отбор. Винаги ще съм благодарен на бате Кольо Янкулов. Той ме препоръча и върна в „Надежда“. Всъщност първия път, когато ме върна, Ясен Петров беше треньор. Отпрати ме след 1-2 тренировки по време на зимната подготовка. Ние само тичахме тогава. Отхвърли ме с мотива, че „Не става. Краката му се схващат много бързо.“ Няма да забравя какво обяви на треньорите-разбирачи тогава бате Кольо: „Един ден Кайо ще е национал“, им каза. И излезе прав. Много ми се кефеше. На следващата година пак ме пробваха и одобриха. Никога няма да забравя дебюта си срещу Литекс на 26 февруари 2005 година. Стефан Грозданов ме пусна само защото Иво Тренчев си уреждаше трансфер в Китай, а на Юли Петков му стана лошо и цяла нощ повръщаше. Аз излязох, вкарах и така ми тръгна.
–Много рядко се случва футболист да измине така бързо пътя от окръжната група до националния отбор?
-(Смее се) Ами май сме само аз и Бисер Иванов – Легендата. Когато Стоичков ме повика за първи път, помислих, че е бъзик. Първо си помислих, че става въпрос за аматьорския национален.
–През зимата на 2008 г. отиде в китайския Далиен. С добро ли ще запомниш престоя в най-многолюдната държава?
-Виж, тогава всичко стана толкова бързо, че и из не разбрах как точно. Обаче ме прецака една сръбска мениджърка – Катерина Паунич. Тя беше допуснала в контракта ми да влезе клауза, според която, ако играя в дубъла, заплатата ми ще бъде, примерно не 3000, а 100 долара. Колкото изкарва един китайски студент. И аз бях наивен. Дори не прочетох договора, признавам си. Подписах, той беше на китайски и на английски. Аз можех да си го преведа, обаче те бързаха, бързаха. Щрак, щрак. И така стана. Отидох в Китай на едни условия, а се оказа, че заплатата ми е надолу не 3, а поне 30 пъти. В Далиен изкарах 9 месеца, да съм играл 5-6 мача само. Уволниха треньора ни Ратко Достанич още на първия месец и оттам-нататък всичко тръгна на лошо. Бях в Китай заедно с Чилика (Георги Чиликов – б.р.). В тима имаше и други чужденци – ганаец, хърватин и бразилец. Нивото на местния футбол беше като нашата „А“ група. Най-трудно ми беше да свикна с манталитета на китайците, с огромните разстояния, с пренаселеността. Когато се разхождах по улиците, имах чувството, че отвсякъде изникват хора. Много трудно е да се опише това чувство. Особено е. Нито сантиметър нямаш свободен. Шокиращо беше. Не сме били изцяло на лагерна обстановка, каквото е може би мнението у нас. Да сме били около 20 дни в едни стари казарми по време на подготовката и това е. Иначе после няма проблеми.
–Как се озова после в Ботев (Пд)?
-Обади ми се Боби Димитров (спортен директор – б.р.) и ме покани. „Как си? Какво става? Ела да ни помогнеш да се спасим“ и така…Обещах му. Доволен съм от престоя в клуба. Момчетата бяха страхотни. Иначе тоя Христолов е същият измамник като Гигов. Какво да го коментирам?
–В Сандански също се замеси в скандал през ноември 2008 г…
-Вихрен се бореше за оцеляване. Нещо домакините направиха едни простотии и затова. Някакво лице от пейката на Вихрен навлезе на терена и ми удари една глава. Оттам тръгна цялата работа.
–Втората ти насилствена раздяла с Локомотив беше през октомври 2011 г. след загуба на „Герена“ с 0:4…Двамата с Марчо Дафчев бяхте набедени, че тровите атмосферата в съблекалнята…
-Глупости на търкалета! Много обидно ми стана тогава, честно. Истината беше, че Гигов го направи, защото си търсеше начин как да си „измие ръцета“ с нас. Беше свършил парите, не ни беше плащал от дълго време. С Марчо постоянно мрънкахме, останалите си траеха като мижитурки. И Гигов само търсеше повод да ни изгони. През втория ми престой в Локомотив за цели две години съм взел цифром и словом само една заплата!
–Не си ли потърси после правата?
-Е, водих дело и го спечелих. Преди шест месеца излезе решението.
Гигов
ми дължи
84 000 лева
Какви ли не простои правиха с неговия адвокат, обаче накрая истината излезе наяве. Присъдиха ми тези пари, ама като вече Гигата го няма, като клубът го няма, аз тези пари дали някога ще ги видя, как мислиш?
-На 90 минути бяхте и от шампионската титла през 2007 г. Какво се случи в онзи прословут мач срещу Левски (3:5) в „Надежда“? Защо загубихте?
–Просто отборът ни беше пробит отвътре. Сигурен съм. Пръст в тази работа има и протежето на г-н Гигов. За Гошо Марков говоря. Доста обвинения относоха тогава и сърбите при нас, но според мен, те не можеха да повлияят чак толкова. Урош, Дарко и Саша не са виновни. Имаше доста странни обстоятелства около това дерби. Преди мача Стефан Грозданов съобщи на Пасков, че няма да е титуляр. Ако е влязъл в игра, щял да играе напред, а не като защитник. Много се изненадах от това треньорско решение. Така и не разбрах защо. И Малин Орачев не го пуснаха. Марчо пък го изкара десен външен халф. А дотогава играехме в схема 3-5-2, а точно срещу Левски Грозданов ни нареди в 4-4-2. А до този момент никога не бяхме играли в тази схема. Марков отзад си играе нещо, навежда се….Абе, съмнителна работа…Какво да ти говоря?
–След поражението имаше ли разправии във вашата съблекалня?
-Аз бях толкова бесен, че си взех багажа и по най-бързия начин се махнах от стадиона. Разочарованието на всички беше огромно. Ако бяхме били Левски, ставахме шампиони. Жалко.
–Разби ли се духът във вашия отбор?
-Да се отрови атмосферата чак – не, но вече не беше същото. Няма какво да се лъжем. Когато има съмнения…Вече не беше същото.
–Коя е най-тежката ти контузия?
-Скъсани кръстни връзки. Стъпих накриво и усуках коляното. Не играх 6 месеца.
–Колко пропуснати дузпи имаш?
-Имам такива. В Локото съм бил само два пъти дузпа и двете ги пропуснах. Едната с Литекс и другата с Черноморец.
–На кои треньори си най-много задължен?
-На Ивайло Георгиев и на Начко Михайлов. На Росен Крумов също. Той беше начело на тима от Костинброд.
–Защо толкова мразиш Левски?
-Не ги мразя! Аз и ЦСКА не обичам много. Постоянно са толерирани от съдиите. Самите играчи постоянно се държат нагло, провокират те. А и в блока имам много комшии – лумпенизирани левскари, които постоянно ме бъзикат.
–Знам, че преди си бил неизменна част от агитката на Локомотив?
-Абсолютно! Ходех навсякъде с отбора. Що провинциални стадиони съм обиколил като фен…Викал съм, бил съм се за любимото Локо. На 20 ноември 1994 г. Левски ни биха 8:0 на “В.Левски”. Бях с едно приятелче и червено-черното шалче на трибуните.
Цял мач
ме дразниха
едни говеда
При 5:0 дадоха дузпа за “сините”, но я изпуснаха. Тогава скочих и изревах: “Айде, викайте, бе, говеда, майка ви да е.а!”. Наобиколиха ме 20-ина души – ритници, шамари… Добре, че ме спасиха двама полицаи.
–Кои са любимите ти футболисти?
-Андреа Пирло. Навремето бях луд по Диего Марадона. За мен той е най-великият. От българите харесвам Данчо Лечков и Киро Метков.
–Колко деца искаш да имаш?
-Виж, не съм по сметките – колко, кога, в колко чеса точно, на коя дата. Не съм мислил по въпроса. Моята дъщеричка Моника сега е на 10 години. Пък е не съм питал жена ми Силвана (смее се).
–Какво ще правиш, след като спреш с футбола?
-Ами аз още играя – в Торнадо (Безден). Като стане, ще видим. Шегувам се, разбира се. Спрял съм с истинския футбол. Сега ритам ей така, за здраве. На 40 съм, за кога да играя. Аз не мисля за утре, живея ден за ден, вярваш ли ми? Това е много напред във времето.
–Футболната кариера е кратка…
-Да, така е, после – лошо. Не съм спестил обаче досега нито 1 лев от футбола.
-Ти не беше от най-големите режимлии, но пък блестеше на терена…
-Е, да, де, но аз много късно почнах с пороците ( смее се). Виж, аз до 25-26 години нито пиех, нито пушех. Като дойдох в Локото, бях като ангелче. В Костинброд получих контузия и не можех да ритам няколко месеца. Тогава, в този период, запалих и първата цигара. Активно пуша от 14 години.
МИЛЕН ДИМИТРОВ
