Златин Тепсиев-Голди: Щяха да ме арестуват на „Армията“, защото виках „Само „Левски“
Златин Тепсиев е роден през 1960 г. Има висше икономическо образование. Той е първият президент на „Левски“ след промените от Десети ноември 1989 г. После дълги години е шеф на Националния фенклуб на „сините“. В момента работи в БДЖ.
–Г-н Тепсиев, какво се случва в любимия ви „Левски“?
-Честно казано, и аз не знам какво става. Прекалено много приказки се изговориха, а аз съм привърженик на действията.Ако става нещо – да става, а не да се обявява по десет пъти и накрая – нищо. В момента много малко хора знаят какво точно се случва в „Левски“. Там е еднамъгла. Всеки е чул нещо, всеки спекулира, всеки нещо на някой разказва, но дали е така пита втори, трети, пети и т.н. Винаги съм бил за едно стабилно ръководство, което да показва с делата си, че управлява най-големия клуб в България.
–Отдавна не съм ви виждал на стадиона…
-Вярно е, че ходя рядко, дори почти не ходя, да ви кажа. Разочарован съм, даже не искам да се връщам към миналите няколко сезона. Ядосвам се като се сетя. Имайки предвид какво беше преди не повече от 10 години. В адски много верни левскари е загубено изцяло желанието да ходят на „Герена“. Има явен отлив у публиката. Причините това да се случи са от всякакъв вид, но най-вече е тази несигурност и безидейност на хората в клуба, пък и у самия отбор. От колко години не сме видели мъжка игра на терена. За какво тези юнаци носят сините фланелки? Те знаят ли, че те са свещени? Падни, но падни с чест, публиката ни го оценява дори и при загуба, когато се раздаваш от първата до последната минута. Много тежко преживявам тези моменти на „Герена“. Ние сме „Левски“, не можем да разчитаме на надхитряне, на излъгване на съперника. Ние трябва да доминираме. Едно време като дете се ядосвах, когато ни вкараха дори един гол у дома. Предпочитах да бием с 2:0, а не с 4:1. А сега идва всеки, излиза ти, играе ти и си тръгва с точка или три. А от нашия треньорски щаб чуваме смешни изказвания: „Ами…, така стана. По-добри бяха от нас. Какво да направим? Те са и по-богати.“. Едва ли не това е нещо нормално. Е, кажете ми, може ли такова нещо? Ние до 1985 г. нямахме загуба на „Герена“. Неслучайно наричаха стадиона „Долината на глинените гърнета“. Тук отборите идваха предварително обречени, ако паднеха с по-малко от 4 гола се радваха. А сега всеки може да ни бие.
–Като че ли вече се роди цяло поколение левскари, което не е видяло „синя“ доминация у нас?
-Да, така е. 10-15-годишните хлапета израснаха под „диктата“ на „Лудогорец“. За мен е необяснимо поведението на ръководните фактори в клуба. Сега като успех се приема второто място и участието в Лига Европа. Това се обявява преди началото на сезона. Ами, извинявайте, но това си е чисто пораженство! Предварително вдигаме бялото знаме. Великите левскари, които вече не са сред нас, биха се обърнали в гробовете си, ако го чуят. Имали съперниците пари, имали играчи…(разпалва се). Какво от това? На терена парите ли играят? Аз си спомням много, много години, когато пак сме били без кой знае какви средства. Даже ние, феновете се е налагало да събираме пари за гориво на рейса. През 90-те години, ако си спомняте, имаше една икономическа доминация на Брокерите от Пловдив, после на „Мултигруп“ и ЦСКА, после на СИК и „Славия“. Да не би да сме имали пари тогава? Въпреки това винаги сме излизали с мисълта: „Излизаме и ги мачкаме“. Обаче винаги сме се борили за Първото място! С помощта на публиката и на духа у футболистите. Но вижте, то си идва и от ръководството това нещо. Едно време лафа преди вечно дерби през 70-те години на миналия век беше, когато разберяхме състава: „На вратата е Стайков, десен бек – Пламен Николов…Утепаахме ги! Край.“ То е симптоматично. Пораженството е най-лошото нещо като начин на разсъждение дори. Няма да забравя как веднъж Славолюб Муслин излезе преди мач с Врага и ги обяви за фаворити. Всички скочихме срещу сърбина: „Те са ни абонати, не може да са фаворити.“ Паднахме с 0:3. Тук, в тази игра, място за отстъпление няма. Огънеш ли се малко назад, вече си бегал. Да даваш повод за извинение – не е достойно.
–Каква е оценката ви за тръгналите си от „Левски“ Георги Иванов и Стойчо Стоев?
-Не искам да им давам оценка, но липсваха резултати. По принцип се наслушахме на противоречиви изказвания. От единият се казва едно, а от вторият – друго. Нямаше координирани изявления пред медиите. Този разнобой влияе страшно много не само на нашата левскарска общност, но и на футболистите. Съперниците ни също черпят дивиденти. Каквото и да става вътре в клуба, вУС и т.н., то трябва да си остава вътре, а не да бъде изнасяно от „кухнята“. И трябва по-малко да се говори, а не да се занимава публиката едва ли не с битовизми. Гонзо даде много мъжкарство и хъс, каквито даваше и на терена. Не е ясно обаче дали имаше дотатъчно компетентност. Не казвам, че не разбира, даже сигурно много разбира. Просто прекалено наблягаше на мъжкарството. Искам да кажа нещо и по отношение на усмихнатия треньор (визира Ст.Стоев – б.р.). Загубихме всички важни мачове. Определено ме дразнеше поведението му след загуба. Абе, трябва по-сериозен да бъдеш, какво се хилиш? Всички сме бесни, хабим нерви и т.н. и в същото време чуваме (имитира Стоев): „Емииии, така се е случило…Не знам си какво е станало.“ В тези мигове най-малко имам нужда от такива „усмихнати“ изказвания и хумористично поведение. Да, Стойчо сигурно е страшно добър и лъчезарен човек, но ме дразнеше. Когато си на бойното поле и броиш жертвите, както се казва, не можеш да се лигавиш.
–Имаше гръмки обещания от страна на шефовете на клуба, че ще бъдат налагани предимно собствени юноши и няма да се взимат недоказани чужденци. Вместо това обаче на няколко пъти станахме свидетели на обратното…
-Е, това е демагогия. На тези чужденци аз даже не мога и имената да им запомня. Разбирам да бяха с нещо да бяха по-добри от нашите деца, а то…Водим ги от някъде, доказват се като пълни недоразумения, а после им изплащаме и огромни неустойки. Ето, сега сме взели някакъв перуанец, десен бек. Е, кажете ми, толкова ли нямаме поне две момчета от школата, които да играят на този пост? Нима няма кадърни играчи в Силистра или Берковица, примерно, та ще влачим разни от Нигерия, Танганайка и Кения? Тези легионери даже не знаят какво означава „Левски“. Навремето ги водехме първите чужденци първо на среща с фенклуба, обяснявахме им надълго и нашироко. Ако трябва и по-рязко го правехме. И имаше резултат, да ви кажа (смее се).
–Следите ли какво става в лагера на ЦСКА?
-Не злорадствам. Не че им съчуствам, но разбирам тяхното разделение. Мисля го от наша гледна точка и си представям какво щеше да се случи, ако ние бяхме изпаднали в това положение. Опитвам се да си представя какво бих избрал на тяхно място и не ми е много лесно. Разбирам и единият лагер, и другият. Първите искат успехи веднага, а останалите искат да преминат пътя към Голгота, така да се каже. Същият път извървяха в „Локо“ (Сф), както и „Глазгоу Рейнджърс“. На шотландците по 35 000 души им ходеха на мачовете в Четвърта дивизия.
-Вие сте първият демократично избран президент на „Левски“. През 1991 г. за кратко се създаде почти същата ситуация, както сега е в ЦСКА. Изведнъж цъфнаха два „Левски“ – вашият и този на Томас Лафчис „Левски“ 1914“. Как ви изстласка Лафчис навремето? Спомням си, че той беше първият човек, който публично обяви премия за победа на „Левски” над финала за Купата на България над „Ботев” през 1991 г.
-Прав сте. Точно така беше. Бяхме конкуренти с него. Аз изобщо не го познавах лично до този момент. Заминах за финала с автобуса, с феновете. Много ме обичаха хората, имаха ми доверие. В спора за президентския пост фенклубът категорично застана на моя и оспорваше легитимността на Томас Лафчис. Насрочени бяха едни избори в сградата на „Съюза на слепите” на улица „Парчевич”. Тогава дойдоха барети да пазят Томето от гнева на ултрасите. Появиха се два клуба. Те регистрираха тогава „Левски” 1914”, а нашият се казваше просто „Левски”. Оказа се, че никога нашият любим клуб не е бил регистриран. От 1937 г. до 1991 г. сме били нелигитимни един вид. С идването на 9 септември 1944 г. клубът е заличен на практика. Всичко е било една юридическа вандалщина. Ние изпреварихме хората на Лафчис с нашата регистрация, те се появиха после като контрапункт. Но аз реших да се оттегля, защото покрай мен имаше доста хора, които искаха слава, публичност. Като Пешо Кучето например, който патентова клубната емблема и после дълги години се съдеше с Батков. Съдебната сага продължи прекалено много. Емблемата не може да принадлежи на един човек или на група от хора. Аз не исках да има боричкания, да всявам разнобой между левскарите. Моментално се оттеглих. Заявих, че „Левски“ не е бакалница или бензиностанция, за да бъде бизнес субект. После се оказа, че ходът ми е бил правилен. При Лафчис тимът тръгна, дори и в безпарични времена сме били кандидати за титлата.
–Смятате ли, че ако вие бяхте поели властта през 1991 г. пътят на любимия ви клуб щеше да бъде различен?
-Може би. Тогава ние не срещнахме разбиране и от БФС. Димитър Ларгов беше председател, по това време всички клубове бяха не акционерни дружества, а сдружения с идеална цел. Бате Митко ми казваше: „Златине, това е абсурд”. Само 4 години по-късно приеха, че всички трябва задължително да станат АД-а. Каква беше моята презумция? Чрез офшорка купувам Врага, не ги обичам и решавам да ги преименувам. Така, както комунистите ни сменяха на нас името – от „Динамо”, през „Левски-Спартак”, та до „Витоша”. Не ги заличавам, правя си кодош с тях. Е, тва не исках да стане отново с „Левски”. Някой да ни вземе и да ни направи за мезе.
–Защо избягвате да наричате ЦСКА с истинското му име?
-О, те си имат 16 имена всъщност. Не зная кое е истинското. И то те сами са си ги давали. Нашето не случайно е дадено. На 24 май 1914 г. в 10 часа сутринта след манифестацията в чест на светите братя Кирил и Методий. Първата причина е, че Левски е национален герой и трябва да се вдигне духът след Междусъюзническата война. И втора причина е, че Апостола е първият известен наш спортист в най-новата ни история. Съчетава се националната кауза със спорта. На чорбарите някой им е внушил, че са от отбора с четири букви ЦДНВ, така ги наричам аз. Те имат 13 имена. Препоръчвам им да си сменят сегашното и да станат нормален клуб. Първото тревожно нещо е, че в името ПФК ЦСКА АД има 7 съгласни и 2 гласни. Какво следва? 7:2 – много ясно, те никога няма да го забравят. Трябва да си махнат петолъчката, което е символ откъде идват – от болшевиките.
–Не беше ли извършено покушение към „Левски“ с обединието с милиционерския „Спартак“ през 1969 г? По този начин не се ли приши изкуствено тимът на ДС с „Отбора на народа“?
-Може и така да се каже. Нямам нищо против играчите и треньорите, които дойдоха от „Спартак“ тогава, но това да ни свързват с милицията, с репресивните органи на тази държава…Ние си скандирахме обаче: „Само „Левски“, без „Спартак“. Изживявахме тежко това насилствено обединение. За първи път на нашия стадион се чу прословутото: „Левски” – оле, нищо общо с МВР!”Това нещо сме го правили още 1973 г. Винаги левскарската публика е била абсолютна опозиция. Нямаше друго място в България, където можеше да видиш да се изгаря червено знаме. И милиционерите нищо да не могат да направят. И искахме промяна на режима точно чрез „Левски”. Без да го осъзнаваме политически, а просто интуитивно. Ние си бяхме бунтари срещу системата. Никога няма да забравя погрома 7:2 на 17 ноември 1968 г. Уникалното не беше резултатът, а това, че ги бихме по този начин. Пражка пролет, едно друго…Именно тогава комунистите направи и вторият опит да закрият „Левски”. Абсолютно! Първата гавра беше изгонването ни от собствения ни стадион, който е построен с пари на левскари, и на който стои бюста на Апостола.
–Милицията правеше ли ви проблеми, когато „сините“ носеха странното име „Витоша“?
-О, разбира се. Помня един мач на „Народна армия“ през 1985 г., когато ги бихме с 2:1. Бях във „Б“ сектор, седми-осми ред. Щяха да ме арестуват, просто за секунди ме спасиха приятели. Милиционерите скочиха, защото сме скандирали „Левски! Левски“. Останах прав, продължих да скандирам по-дълго време. Дойдоха при мен и ми изкрещяха: „Няма такъв отбор! Сядай долу!“. Почнах да им викам: „Не, има и винаги ще има само един отбор!“ Кумът ми стана заедно с мен. Едвам се откопчих. Тогава зверски биха агитката. С палки ни налагаха.
–Част от левскарите все още твърдят, че клубът е създаден не на 24 май 1914 г., а поне три години по-рано. Вашето мнение какво е?
-Не го вярвам това. Кръстникът ни Борис Василев – Боркиша е бил прекалено млад през 1911 г. Отраснах между „Витошка” и „Аспарух”. Говорил съм с възрастни хора, които знаеха къде е Втора мъжка гимназия, познаваха основателите на „Левски”, бяха свидетели на раждането му. Никакъв сигнал не съм чул, че раждането се е случило през 1911 г. Тогава просто са имали желание, но са били деца. Според мен по-късно, през 30-те години се получава тази „фалшификация“. Има и едно клубно знаме, на което е извезана по-старата година. Тя е във връзка с борбата със „Славия“ по отношение на това кой е по-старият клуб. Гордея се, че сме създадени именно през 1914 г. Не е случайно. Това става във време, когато цари огромно униние в народа след поражението в Междусъюзническата война, загубата на Македония и Одринска Тракия. Регистрирани са десетки случаи на самоубийства на българи. Отчаянието е жестоко.
–На 30 юни се навършиха 45 години от гибелта на Георги Аспарухов и Никола Котков. Къде ви завари трагичната вест през 1971 г.?
-Спомням си като днес този ден. Играех си на балкона. По едно време се приближи вуйчо ми, който изобщо не се интересуваше от футбол и (просълзява се) ми каза: „Знаеш ли какво е станало? Гунди е загинал.“ Аз му се изсмях. Помислих, че си прави лоша шега. После разбрах, че е истина. Не отидох на погребението, бях твърде малък. Познавам добре Лита (вдовицата на Аспарухов – б.р.). Гордея се, че през 2001 г. помогнах да поставим морената на Витиня.
–Вярвате ли във версията, че пръст в гибелта на Гунди и Котков има и ДС?
-Не. Не виждам и смисъл да го правят. Просто защото и двамата, и по-специално Гунди, след смъртта си стана стана истински идол на народа. Тогава се превърна в този символ на левскарството заради който след погребението, а и по-късно бяха изселвани и преследвани хора.
–Един от вашите предшественици на поста шеф на националния фенклуб – Мишо Цветков, извърши един позорен акт. Той продаде преди дерби с ЦСКА през април 2000 г. 2-3000 билета от квотата на „Левски“ на „червените“ ултраси. Заради това си деяние Мешо беше наречен „Синия поп Кръстьо“.
-Има доста неясни моменти, неизяснени обстоятелства около този случай. Мишо си е жив и здрав, но не съм го виждал отдавна. Струва ми се, че тогава беше окалян прекалено. Да, той е сбъркал, увлякъл се е, но не вярвам да го е сторил с изцяло користна цел. До известна степен от глупост и наивност. Провел е и нерегламентирани контакти с цесекари. Не е трябвало да му се предоставят ценни книжа, каквито на практика са билетите. Не го оневинявам, но не може да бъде обрисуван като престъпник и тотален предател.
–Какво е мнението ви за използването на феновете за политически натиск?
-Абсолютно против съм. Има такава тактика. „Левски“ е една идея, която обединява хора от най-различни съсловия, религия и дори раси. И към нас, през годините, докато съм бил председател на фенклуба, е имало опити за натиск от политически сили. Смело мога да заявя обаче, че никога не съм го допускал.
Радва се на завръщането на Люпко и Жужо
Стойчо Стоев беше сменен от легендата Люпко Петрович. Златин Тепсиев се надява ветеранът да се справи с огромната отговорност. „Люпко го познавам добре. Притежава опит. Странно ми звучат обаче някои негови изказвания. Те ми приличат на оправдание. „Нямаме играчи. Не ми се взима това, онова. Никой не иска да идва при нас“ и тем подобни. Не може да се говори така. Да, отстъплението ни на трансферния пазар е факт, но аз така бих го казал: „Всеки иска да играе в „Левски“, но ние ще изберем най-добрите.“ Така се вдъхва увереност не само на обществеността, но и на самия отбор. Защото това го четат и играчите, заяви Голди. Андрей Желязков също се върна на „Герена“…Жужо се е доказал като професионалист в годините. Той обича по-малко приказките и повече делата. Преди 20 и повече години той направи страшно успешни трансфери в и извън „Левски“. Спомняте си колко футболисти продаде в Германия и Турция. С тях на практика се издържаше и клубът. Надявам се и сега престоят му да е успешен.“
Милен ДИМИТРОВ
