Отиде си Любка Рондова
Почина голямата българска певица Любка Рондова. Тя си отиде от този свят на 79 години.
Славеят на македонската песен има уникална съдба. “На никого не пожелавам моята биография. Баща ми бил гръцки партизанин и замина емигрант в Австралия… Тодор Живков ми бил връчил орден „Стара планина”…За „академик Рондова ли”, както почнаха да ме взеха на подбив завистниците заради една обикновена грамота, връчена ми от Българската академия на науките… А аз съм едно обикновено момиче от с. Шестово, Костурско.“
„Искам да умра в България. Зная, че не мога да легна до гробовете на най-близките си роднини. Единият гроб е в Югославия, другият – в Гърция. Но все пак още съм жива, докато Бог реши.
Нито званията, нито ордените правят човека. Прави те човек това, което оставяш след себе си. Важна е дирята, която остава след теб. Бих се зарадвала на усмивката на внучка ми, на приятелите ми. Радвам се на всеки ден, когато видя слънце отвън. Казвам: “Благодаря ти, слънце, че сме заедно”. Какво по-хубаво от това? Сега листата се ронят, все едно си взимат сбогом. Те трябва да отстъпят място на следващите. Радвам се, че още не съм паднала от клона, че събирам песни и ги записвам„, казва певицата в две от последните си интервюта.
Рондова е родена в костурското село Шестово, Егейска Македония на 24 август 1936 година. Тя живее в Полша и Чехия. Завършва славянска филология в Прага. През 1960 г. семейството й се завръща в България.
Тя постъпва в най-стария в България ансамбъл за народни песни и танци „Гоце Делчев“. В него остава 30 години, като дълго време е солистка и лице на ансамбъла.
През 1980 г. Рондова прави първите си записи в Българското радио, а след това и в „Балкантон“.
За приноса ѝ към развитието и популяризирането на българската култура на 22 май 2002 година Любка Рондова е удостоена с орден „Стара планина“. Тя е носител и на орден „Кирил и Методий“ II степен и златен медал „Петко Войвода“.
Екипът на „Витоша нюз“ изказва искрените си съболезнования пред семейството и близките на голямата певица. Поклон пред светлата й памет…
