Използването на ГМО в храните и фуражите остава спорен въпрос в ЕС, тъй като Съюзът има сложни разрешителни процедури и правила в стандартите за отглеждането и търговията с ГМО продукти. От април 2015 година страните от ЕС имат право да забраняват отглеждането на ГМО на своя територия, но въпросът, който остана отворен тогава, беше дали националните правителства ще могат да налагат забрани и върху търговията с ГМО храни и фуражи.
На 28 октомври 2015 г. Европейският парламент отхвърли с огромно мнозинство предложението на Европейската комисия държавите членки да могат самостоятелно да забраняват вноса и продажбата на разрешените в ЕС генно модифицирани храни и фуражи на своя територия. Мотивите – това би било отстъпление от единния пазар и митническия съюз и противоречи на принципите за свободното движение на стоки. Също така поправката можело да се окаже неприложима и да доведе до повторното въвеждане на граничен контрол между страните от ЕС, които са „за“ и „против“ ГМО.
По този повод председателят на Комисията по околна среда Джовани Ла Виа (ЕНП,Италия), заяви: „Преобладаващото мнозинство в комисията не иска да застраши вътрешния пазар. За нас съществуващото законодателство следва да остане в сила, а държавите членки трябва да поемат своята отговорност и да вземат решение на ниво ЕС, вместо да въвеждат национални забрани. Това предложение е в противоречие с принципите на „по-добро регулиране“ и „прозрачност“, които новата Европейска комисия следва. След като прекарахме толкова много години в опити да премахнем вътрешните бариери, това предложение може да фрагментира вътрешния пазар и да доведе до връщане на граничния контрол, срещу който всички ние работихме толкова усилено.“
Какво е ГМО?
ГМО са генетично модифицирани организми. Това са организми, чийто генетичен материал е бил изменен изкуствено, за да му се придадат нови качества. Например, при растенията това може да бъде повишаване устойчивостта към болести, насекоми или засушаване, както и увеличаване добивите на културите.
Кои са основните ГМО култури?
Царевица, памук, соя, маслодайни култури, рапица, захарно цвекло. ГМ-храните могат да бъдат групирани в три категории:
Поле с рапица / България
1. Продукти, съдържащи ГМ-съставки (предимно трансгенна царевица и соя). Тези добавки се интегрират в хранителни продукти като структуриращи, подслаждащи, оцветяващи вещества, а също като вещества, повишаващи съдържанието на белтъка.
2. Продукти, получени от преработка на трансгенни суровини (например соева извара, соево мляко, чипс, царевични пръчици, доматена паста)
3. Трансгенни зеленчуци и плодове (вмъкване на гени от едно растение в друго )
4. Вече и животни, използвани за храна (вмъкване на гени от едно животно в друго )
През ноември 2015 г. Американската агенция за контрол на храните и лекарствата разреши отглеждането и продажбата на генно модифицирана сьомга. Тя расте два пъти по-бързо от естествения вид и става по-голяма, което означава по-ниска цена, повече консумация и по-големи печалби. Така рибата се превръща в първото генно модифицирано животно, одобрено за консумация от хора. ГМО рибата представлява атлантическа сьомга, инжектирана с хормон от кралска сьомга, за да расте по-бързо. Инженерите са в състояние да поддържат хормона активен през цялата година. Естественият вид сьомга има този хормон на растежа само в определен период от годината.
Разрешени ли са ГМО в ЕС?
ГМО могат да бъдат култивирани и продавани в ЕС, само ако властите на Съюза са дали съответното разрешение за това. Този процес включва научна оценка на риска.
До момента само един ГМО продукт е разрешен за отглеждане в рамките на ЕС – това е царевицата на Монсанто – MON 810. Разрешението е дадено през 1998 г., то вече изтича и се очаква неговото подновяване. През 2013 г. тази ГМО царевица е била отглеждана основно в Испания и в малки мащаби в Португалия, Чехия, Румъния и Словакия. В момента има осем молби за отглеждане на ГМО храни, които чакат одобрение, включително и за подновяване на разрешителното за царевицата MON 810.Досега 58 ГМО продукта са разрешени за консумация в храни и фуражи на територията на ЕС. Те включват царевица, памук, соя, рапица, захарно цвекло и маслодайни култури. Други 58 чакат за одобрение.
Консумират ли ГМО хората в ЕС?
Повечето от разрешените ГМО продукти на територията на ЕС са фуражи, използвани за изхранване на селскостопанските животни, но някои храни, внасяни в ЕС, също може да съдържат ГМО. Системата за етикетиране на храните на ЕС задължава компаниите да посочват дали храната или фуража, произвеждани от тях, съдържат ГМО. Изискването е в сила, когато съдържанието на ГМО е най-малко 0,9%. Фирмите имат възможност да отбелязват на етикетите и фуражите, че те не съдържат ГМО.
ГМО в България
Официалната позиция е, че България предприема само опити за генно-модифицирана царевица, рекламирани от американските компании у нас още пез 2000 г. Но според изследванията десетки храни и добавки, влагани в хранителни продукти в България, съдържат ГМО. Те са изредени в документ, разпространен до Районните здравни инспекции в страната.
„28-те Районни здравни инспекции извършват контрол на пазара в България, като досега проверките са показали наличието на следните ГМ продукти на българския пазар: царевично брашно – българско производство и внос, пуканки – внос, соево брашно – внос, всички колбаси (със съставки от ГМ соеви зърна) – българско производство, соеви изолати и гранулати – внос”, се казва в документа от началото на миналата година. Тези продукти са разрешени за консумация в ЕС, въпреки че съдържат ГМО.
Достъп до информацията за култивирането на ГМ растения от официалните източници обаче е почти невъзможно да се получи, а без такава цялата продукция в България е под съмнение.
Стряскащи данни има и в проучванията на Националната лаборатория за контрол на генетично-модифицирани храни към Столичната РИОКОЗ, която провежда редица изследвания за процентното съдържание на ГМО в различни продукти, предлагани в търговската мрежа, съдържащи соя, царевица или ориз от 2004 г. до днес.
Въпреки че някои от пробите са показали, че надвишават допустимата от закона граница на 0.9% съдържание на ГМО, това не е било отбелязано на етикетите. 61 от изследваните 125 продукта са съдържали ГМО, а 19 от тях – над 2% ГМО, т.е това са 15.2% от изследваните продукти. Между тези проби са соева кайма, царевичен хляб и брашно, корнфлейкс, кюфтета, кебапчета, бисквити и вафли, колбаси, соево брашно. През 2009 г. например процентът на българските производители с превишено съдържание на ГМО спрямо чуждите вносители е 64%, докато през 2005-2008 г. е бил 30%. Оказва се, че без да имаме представа, редовно се храним с модифицирана царевица, соя, рапица и ориз. Причината е, че те се съдържат като спомагателни продукти – нишесте, в стотици пакетирани храни в магазина.
„Опасност се крие във всяка опаковка, на която пише царевично или соево нишесте. А тях ги има почти във всичко и на практика храните в магазините ни са тъпкани с ГМО”, обяснява диетолога Огнян Симеонов.
По информация на Министерство на земеделието издадените разрешения за ГМ царевицата през 1999 са за 130 000 дка и всяка година до днес се подновяват с почти същите параметри. Разрешението се дава при условие, че продукцията се изнася от страната. Но много от производителите не знаят за това условие и я дават на своите животни или продават на заводи за нишесте и други царевични продукти.
Освен това продукцията се дава за фураж на животните и по този начин попада под формата най-различни продукти на трапезата на всеки българин. Поради свободното опрашване от насекомите, веднъж засети, генномодифицираните растения бързо се разпространяват по цялата околна територия без контрол.
В Европа, както вече и у нас, производителите са задължени да съобщават на етикетите са наличие на ГМО. Те обаче най-често го правят само ако продуктът се продава директно, но не и ако съдържа нишесте или друга добавка от изкуствен продукт.
„Най-страшното е, че в голяма степен ГМО е и хлябът, който се продава и консумира от почти всеки българин, тъй като е основна храна за нас”,обяснява Симеонов. Хлябът и пшеничните продукти наистина неизменно присъстват във всекидневното ни хранене. Скорошно изследване обаче кара да погледнем на хляба по съвсем друг начин. Оказва се, че съвременният хляб и хлебни продукти, които се предлагат в магазините в доста богат асортимент, не само не носят полза, но и дори могат да нанесат вреди.
„Съвременният хляб е „сбирток“ от некачествено брашно от ГМО пшеница, химически подобрители, консерванти, коварни Е-та за хубав фасон, емулгатори, амилази, протеази, ксиланази. Изобщо в тях може да се намери цялата Менделеева таблица, за която, разбира се, не е написано върху етикета им и която ние доброволно всеки ден поемаме в организма си.Затова много хора ходят с тъмни кръгове под очите, имат лоша кожа, коса и нокти, напълняват, подпухват, задържат течности и се оплакват от алергии”, категоричен е диетологът.
Изследване на френски лекари пък доказа, че хлябът от ГМ пшеница е виновник за възникването на една от болестите на века – постоянната умора. Плашещо голям брой хора по света се оплакват от симптоми на постоянна умора, каквато преди е нямало. Според изследователите сортовете пшеница от новите поколения се отличават със съдържание нагенномодифициран белтък, който става причина за хроничната умора и за натрупването на излишни килограми. А спасение няма, тъй като естествените семена вече почти не се намират и почти цялата отглеждана продукция е модифицирана. Някои експерти по земеделие дори твърдят, че природните сортове пшеница, царевица, соя и дори ориз вече са изгубени и целият свят е залят от ГМО. На това обаче световнике компании за семена категорично опонират и обясняват, че много малък процент от земеделските площи са с такива продукти.
„Свидетели сме на биологично замърсяване без еквивалент в цялата история на човечеството. Генетичното замърсяване е нещо коренно различно от химическото, което заради глупостта си допуснахме последните 50 години. Химикалите не се размножават сами. Дори и огромното замърсяване с химикали с времето намалява. Докато при ДНК е точно обратното. ДНК се размножава сама. Това е фаталното. Веднъж пуснато ДНК замърсяване, връщане назад няма“, обяснява Андрю Кимбрел, изпълнителен директор наЦентъра за безопасност на храните в САЩ. „Рибата яде генномодифицирана храна, после вие ядете рибата. Логично идват въпросите доколко ГМО е изменило рибата, доколко рибата ще измени и вас, в рибата има ли останки от видоизменена ДНК? Няма резултати от експерименти какво би се получило в такива случаи“, обяснява Андрю Кимбрел.
След дългогодишни експерименти върху зърнени култури в момента близо 1/3 от земеделските площи в света вече са засети с биотехнологични култури. Данните са от последните проучвания наМеждународната служба за агробиотехнологични приложения.Първенец е САЩ, където 59% от соята, царевицата, памука, рапицата са ГМО. Аржентина и Китай следват тези цифри по петите. Въпреки това отвъд океана не съществува закон, който да кара производителите да уточняват на етикета дали използваните продукти са ГМО или не.
Учените посочват следните основни рискове от консумиране на ГМ-храни:
Понижаване на имунитета, вероятност от остри нарушения във функционирането на организма, такива като алергични реакции и метаболитни разстройства. За хроничната умора стана въпрос по-горе. Но влиянието на новите белтъци, които произвеждат вградените в ГМО гени, на практика е неизследвано и неизвестно. Преди човекът никога не ги е консумирал и затова не е ясно доколко те са алергени. Но около 25% от всички патогенни белтъци, активно използвани за получаване на ГМ-растения, имат изразени алергични свойства.
Съдейки по липсата на публикации в рецензираната научна литература, клинични изпитания на ГМ-храни върху хора никога не са се провеждали. Повечето опити да бъде установена безопасността им са косвени.
Различни са нарушенията в здравословното състояние, които възникват в резултат на появата в генетично модифицираните организми на нови, непланирани белтъци или токсични за човека продукти на метаболизма. Тези нарушения могат да се появят поради множествения ефект от белтъците на ГМО: при получаване на ГМО в лабораториите е невъзможно да се предвиди, в кой именно участък на генома ще се вгради новия ген и колко негови копия ще се окажат в организъма-получател. Никой не е успял да докаже, че едни и същи копия на един и същи ген работят еднакво. Те могат да експресират белтъка, могат да не го експресират, могат да го експресират по-слабо или по-активно, поради срив в метаболизма ГМО могат да синтезират непредсказуеми токсични за човека вещества. Вече съществуват убедителни доказателства за нарушаване на стабилността на генома на растението при вграждане в него на чужд ген. Всичко това може да послужи за причина на промяна в химичния състав на ГМО и за възникване в него на неочаквани, в това число токсични свойства. Негативното въздействие върху здравето може също така да се прояви поради наличие във вградения фрагмент на ДНК на „технологичен боклук“, включващ и вирусни промотори, предимно 35SH промотор, както и бактериални терминатори.
Патогенната микрофлора на човека придобива устойчивост към антибиотици. Досега при получаване на ГМО се използват маркерни гени на устойчивостта към антибиотиците, които могат да преминат в микрофлората на червата. Това беше показано в редица експерименти. Здравето се влошава, поради натрупване на хербициди в човешкия организм. Повечето трансгенни растения не загиват при използване на селскостопански химикали и могат да ги акумулират. Има данни, че захарното цвекло е устойчиво към хербицид глифозат, то трупа неговите токсични метаболити.
Така постъпването на необходими вещества в организма се ограничава. В основата на съвременните изследвания за безопасността на ГМО стои концепцията за „съществена еквивалентност“, според която ГМ-храни са безопасни, както и техните традиционни аналози. Следователно, задължително се прави само композиционно сравнение между ГМ-продукт и неговия аналог. Но, по мнение на независими специалисти, не може точно да се докаже например, дали съставът на обикновените соеви зърна и на ГМ-аналозите са еквивалентни или не. При сравнение на различни публикувани научни данни се вижда, че някои показатели, най-вече съдържанието на фитоестрогени, значително се различават.
Всяко вмъкване на чужд ген в организма е мутация. Тя може да предизвика в генома нежелателни последици, като днес никой не знае със сигурност до какво могат да доведат. Но при измененията, вкарвани със чуждия ген в еволюционно нагласения геном, е невъзможно да не се предположи вероятността от възникване на токсични, алергенни, канцерогенни и мутагенни вещества. Затова независимите специалисти не изключват в бъдеще възможността от възникване на негативни ефекти, свързани с тези вещества, върху здравето на човека, консумирал ГМО.
Някои примери за идентифицирани рискове от ГМО продукти:
За производството на хранителната добавка триптофан в САЩ в края на 80-те години на ХХ век бе създадена ГМО-бактерия. Обаче заедно с обичайния триптофан, по неизяснени до край причини, тя почна да изработва етилен-бис-триптофан. Това съединение стана причина за тежки неразположения (мускулни болки, спазми на дихателните пътища) при стотици и за смъртта на 37 човека.
Според резултатите от изследвания, проведени в Университетите в Урбино(Италия) през 2002 година, при мишките, хранени с ГМ-соя, се наблюдават промени в черния дроб и нарушавания на неговите функции.
През 1998 година професор Арпад Пущай отУниверситета на Абърдийн, Шотландия, изследвайки плъхове, които 9 месеца били хранени с генно- модифицирани картофи, установи негативни изменения в състоянието на слизестата ципа на червата, частична атрофия на черния дроб и изменение на тимуса, а също така промени в относителното тегло на вътрешните органи в сравнение с контролните плъхове.
Тези резултати предизвикаха оживена полемика, която бе публикувана на сайта наИнформационната мрежа за биосигурност и консултантска служба за индустриално развитие на ООН (BINAS News, 1999 г.). Последва и публикация на меморандум в подкрепа на Пущай, който се базираше върху експертната оценка на неговите резултати, съставена от още 20 учени, освен авторите на меморандума. По-късно в научната литература се появиха резултати от изследвания, проведени върху културата на клетките на кръвта на човека и колоректален карцином, потвърждаващи изводите на Пущай.
Според изследвания на британски учени, проведени в рамките на държавен проект „Оценка на риска, свързан с използването на ГМО в хранителните продукти на човека“, обнародвани през 2002 година, ГМО имат свойството да се задържат в организма на човека и в резултат на така наречения „хоризонтален пренос“ да се вграждат в генетичния апарат на микроорганизмите на червата. Преди това подобна възможност се отричаше.
Според данни на Института за хранене към Академията на медицинските науки на Русия от 1998 година, при плъховете, получавали генно-модифицирани картофи на компанията Монсанто, както през един месец, така и през шест месеца на експеримента, се наблюдава статистически достоверно намаляване на теглото, анемия и дистрофични промени на чернодробните клетки. Според вътрешния доклад на Монсанто, огласен през юни 2005 година, при подопитните плъхове хранени с ГМ-царевица от новия сорт MON 863, възникват промени в кръвоносната и имунната системи (Toxicology Report Summary. Monsanto, USA, 2002.).
Каква е причината за научните спорове?
Практически всички изследвания за безопасността на ГМО се финансират от корпорациите(Монсанто, Байер и др.) Основавайки се именно на такива изследвания, лобистите на ГМО твърдят, че ГМ-храните са безопасни за човека. Това обаче не внушава доверие в независимите експерти и в обществеността поради очевидната предубеденост на тези изследвания. Корпорациите и техните разработчици предпочитат да тестват ГМ-храните, провеждайки незадълбочени кратковременни изпитания върху животните. И колкото и да е странно, но много често, основавайки се именно на тях, отговорни организации и длъжностни лица взимат важни решения. В САЩ с доказателства за безопасността на ГМО почти изцяло са заети от корпорациите-разработчици, а различните ведомства само изучават предоставените им документи, без да са задължени да провеждат собствени допълнителни изследвания.
Според специалисти обаче, изследвания относно последствията от консумация на ГМО-храни, проведени върху десетина плъхове, мишки или зайци в рамките на няколко месеца, не могат да се смятат за достатъчни.
Впрочем, дори резултатите от такива опити не са еднозначни. Първото предмаркетингово изследване за безопасността за човешкото здраве на ГМ-растение беше проведено в САЩ през 1994 година върху ГМ-домат и то послужи за основание да бъдат разрешени не само продажбите му в магазините, но и за „облекчени“ проверки на следващите ГМ-култури. Тези „положителни“ резултати бяха подложени на критика от страна на много независими специалисти. Освен многобройни обвинения по повод методиката на провеждане на изпитанията и получените резултати, това изследване има и друг „дефект“ – в рамките на две седмици след неговото провеждане, 7 от 40 подопитни плъха умират и причина за смъртта им е неизвестна.
В материалите на едно от малкото на брой формално независими изследвания за ГМ-картофи с помощта на подопитни животни, проведено от Институт за хранене към Академията на медицинските науки на Русия за корпорациятаМонсанто, се твърди, че различия в показателите при животните от контролната и от подопитната групи, консумирали ГМ-картофи, не били установени. Но по думите на бившия експерт от Министерството на природни ресурси на РФ Александър Баранов, при проучване на представените от корпорацията данни, експертите от комисията към министерството открили, че негативни промени в здравето на подопитните животни все пак са наблюдавани. Ръководейки се включително и от този факт, комисията не издава разрешение за търговия с тези сортове на ГМ-картофи.
Един от последните случаи на доказване на вредата от ГМО-храните е от края на миналата година. На 25-ти ноември 2015 г. Върховният съд на Париж обвиниМарк Фелус, бивш председател на френската Комисия за биомолекулярно инженерство, във „фалшификация“ и „използването на фалшификация“ в съдебния процес за клевета, спечелен от професор Жил-Ерик Сералини.Комисията е разрешила консумацията на множество генетично модифицирани култури.
Екипът на Сералини заключи, че хранените с ГМО храна плъхове страдат от сериозни заболявания – в това число и тумори. Според вътрешен източникФелус е използвал или копирал подписа на учен без неговото позволение, за да дискредитира изводите от направената от Сералини преоценка на проучванията на Монсанто – екипът на Сералини съобщи, че е намерил токсични следи в необработените данни от изследванията, които самото Монсанто е направило върху плъхове, хранени с генетично модифицирана царевица.
Професор Жил-Ерик Сералини
Това е втората съдебна победа за екипа на професора, след като на 6-ти ноември 2015 г. той спечели дело за клевета по повод статия на френското списание„Мариан“, която определи неговото проучване като „научна измама“.Дългосрочното изследване на Сералини бе публикувано отново в Науки за околната среда: Европа, след като списанието Хранителна и химична токсикология го премахна под натиска на определени лобита. Според някои източници бивш служител на Монсанто е заемал поста на редактор в разделаБиотехнология на списанието за токсикология. Проучването на Сералини бе отхвърлено едва след сериозна пиар офанзива от страна на Монсанто и биотехнологичната индустрия. Това демонстрира и колко далеч индустрията е готова да стигне, за да дискредитира всяко самостоятелно изследване, което противоречи на нейната собствена версия на науката.
Тестването върху животни е само първата стъпка, а не алтернатива за изследвания върху човека. Ако не се наблюдават вреди, причинени от ГМ-култура на животни, резултатите трябва да бъдат потвърдени с изследвания върху хора-доброволци с помощта на „сляп“ плацебо-контролиран метод на изпитания, подобно на тези, които се провеждат с лекарства.
Такива изследвания трябва да бъдат по-продължителни. Още повече, че много хора страдат от алергии, заболявания на стомашно-чревния тракт, и за тях консумирането на ГМ-храни може да има най-нежелателни последици. Съществува очевидна необходимост от усъвършенстване на концепцията за биологично тестване, преди всичко за откриване на ефекта след дългосрочно въздействие.
През 2002 година в САЩ и в скандинавските страни бе направен сравнителен анализ относно честотата на заболявания, свързани с качеството на хранителните продукти. Населението в сравняваните страни е с достатъчно висок стандарт на живот, почти еднакви потребителски кошници, съпоставими медицински услуги.Оказва се, че със сериозното навлизане на ГМО на пазара на САЩ в течение на няколко години бяха регистрирани до 3-5 пъти повече хранителни заболявания, отколкото в Швеция. Единствената съществена разлика в качеството на хранене е в активното консумиране на ГМ-храни от населението на САЩ и тяхната липса в менюто на шведите.
По всяка вероятност, трябва да се съгласим с мнението, че данните за рисковете, които носят ГМ-храните за здравето на човека (това се отнася и за много безалкохолни напитки), са все още недостатъчни и тревожни, а въпросите и разсъжденията пък са много повече. Очевидно, че мащабните изследвания трябва да са независими и трябва да се провеждат преди пускане на ГМО на пазарите. Оценка за мутагенни и канцерогенни последици от постоянното консумиране на ГМ-храни изисква многогодишни наблюдения с прилагане на детайлни генетични и токсикологични прегледи на тествания организъм през различни етапи от неговото развитие.
Към това мнение се придържат много специалисти. Още през 1998 година международната организация „Лекари и учени за отговорно прилагане на науката и технологиите“ (Physiсians and Scientists for Responsible Application of Science and Technology) прие декларация, в която се говори за необходимостта от обявяване на световен мораториум върху освобождаване в околната среда на ГМО и пускането на пазара храни от тях до тогава, докато не бъдат натрупани знания достатъчни за отговор на въпрос, дали е оправдана експлоатацията на тази технология и доколко тя е безвредна за човека и околната среда. Декларацията беше широко разпространена във вид на отворено писмо с апел към световните правителства да спрат използването на ГМО, тъй като те „носят заплаха и не способстват за екологично устойчиво използване на ресурсите“.
Най-големият производител на семена и ГМО култури в света е американската корпорация Monsanto.
В началото на септември м.г. Унгария предприе смела и шокираща акция срещу биотехнологичния гигант Monsanto, като унищожи 1000 акра генетичномодифицирана царевица – такава, за която е установено, че е отглеждана с генетично модифицирани семена, обяви . За разлика от много страни от Европейския съюз, в Унгария генетично модифицираните (ГМ) семена са забранени. “За почти хиляда акра царевица бе установено, че са били смесени с генетично модифицирани семена, и те са били унищожени из цяла Унгария“, обясни унгарският заместник-държавен секретар при Министерството на развитието на селските райони Лайош Богняр. Той успокои обществеността, че поленът от ГМО царевицата не е разпространен около насажденията.
Ще завършим този материал с думите на журналиста Иво Христов от неговото интервю за Memoria в края на миналата година:
„Монсанто вече проби на въжделения европейски пазар, „с любезното съдействие” на ЕК. През април Брюксел прехвърли на националните правителства компетентността да решат дали допускат ГМО на своя пазар и в своята почва. Два дни по-късно, преди собственото й решение да бъде промулгирано, ЕК разреши вноса и търговията със 17 ГМО (фуражна царевица, рапица, соя), 11 от които произвеждани от „Монсанто”, другите от американската компания „Дюпон” и немските BASF и„Байер”. Така забраната за ГМО вече бе пробита. ТПТИ(Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции между ЕС и САЩ) ще я официализира и разшири. Една от опорните точки на лобистите на ТПТИ е, че ГМО не е предмет на договора. Това е така, защото ГМО ще влязат под прикритието на общите принципи и клаузи на свободната търговия, без да бъдат изрично упоменавани.
ТПТИ ще разруши и основния принцип на европейската потребителска защита: този на предпазливостта. Сиреч една стока се допуска на пазара, когато е доказано безвредна. В САЩ принципът е обратният: една стока не се допуска до пазара, само когато е доказано вредна. Така рискът ляга върху потребителите. Превръщат ни в опитни зайчета.“
Вече 3,5 милиона души подписаха Европейската инициатива срещу ТПТИ в онлайн петицията, разпространена и в България чрез сдружението „Солидарна България“. Имате възможност да се присъедините и вие, като я подпишете в дясната вертикална лента на нашия сайт – или още сега в този линк – STOP TTIP!
*Материалът е обобщение от публикации в международната и българската преса от екипа на Memoria de futuro
