Валентин Заяков: Провалът на волейболистите в Берлин беше предизвестен

Валентин Заяков е сред най-популярните хора в българския спорт в последните 33 години. Известен спортен деятел, президент на Българската асоциацията по плажен волейбол, президент на Българската федерация по волейбол (1992-1999), член на съдийската комисия към Световната федерация по Вволейбол (FIVB), генерален секретар на Българския олипийски комитет (1995-1999). От няколко години е председател на Комисията по плажен футбол в БФС. Заяков винаги има интересно и оригинално мнение за случващото с в нашия волейбол. Най-щекотливата тема в момента безспорно е провалът на националите в олимпийската квалификация. В Берлин момчетата на селекционера Пламен Константинов записаха една победа – над Финландия с 3:1, и две поражения – от Русия и Франция с по 0:3.

-Г-н Заяков, как ще коментирате представянето на нашите национали на олимпийската квалификация в Берлин?
-Вижте, отпаднахме от борбата, няма да ходим на Олимпиадата в Рио де Женайро. Паднахме, но поне го направихме с достойнство. С този осакатен състав повече не можеше да се желае. Момчетата не можеха да надхвърлят себе си. Трябва да отчетем и това, че те не са играли кой знае колко дълго заедно. Липсваше им обиграност, синхрон в действията, затова и резултатът беше такъв. Нашата група беше изключително тежка. Да, руснаците бяха лишени от гиганта Дмитрий Мусерски, но пък имат други, които го заместиха, имат и много пълноценни смени. Колегата на Пламен Константинов – Владимир Алекно, разполага с цели три равностойни състава. Потенциалът на руския спорт е неограничен. Франция пък е №1 в света, така че там нямахме никакъв шанс да измъкнем нещо. Аз не зная дали нашите момчета дадоха всичко от себе си. Но не е този съставът, не е този…
-Негативно се отрази и отсъствието на водещи фигури, които не играха по различни причини…
-Ама, рабира се, че се отрази. Не само отсъствието на Цецо Соколов, но нямахме и титулярен разпределител. Андрей Жеков го нямаше. Липсата на Тошко Алексиев също оказа негативно отражение. Той е един голям боец, който дърпа, който тегли отбора. Не можехме да разчитаме и на болния Николай Пенчев. Въобще – дисбалансира се отборът. Гибона беше поставен в една екстремална ситуация да решава в движение някои неща.

-Бяхте ли оптимист преди турнира в Берлин?
-Да ви кажа честно – не. Може и да ми се разсърдят някои, когато го признавам това. Много тежка група, направо невъзможна за прескачане. Руснаците и французите са сред най-добрите в света. Въпреки, как да кажа, бихме могли да се опънем повече на Русия. Според мен пътят пред нас е да даваме повече шанс на по-младите състезатели. Сега предстои Световно първенство. И то у дома, предстои и нов цикъл олимпийски квалификации. Владо Николов в петък изигра последния си мач с националната фланелка. Време е да отгледаме нови звезди

-Не ви ли се стори, че подценихме финландците на старта на квалификацията?
-Не, защо мислите така? Тази дума “подценяване” не съм я обичал винаги. Не може да подхождаш лежерно към никого, още повече в една олимпийска квалификация, в която всички се бият със зъби и нокти. За всеки гейм и за всяка точка се биеш. Освен това, когато си в една такава въртележка, и имаш загубен гейм от Финландия, може да се окаже фатално. Финландците обаче не са никак лош тим. Даже са ни побеждавали в недалечното минало.

-Сборная не беше ли по силите ни? Все пак и те имаха кадрови проблеми.
-В техния тим имаше доста ветерани, открояваше се 40-годишният Сергей Тетюхин. Направи ли ви обаче впечатление, че той беше най-добрият срещу нас? При нас Владо Николов на колко години е?

-На 38.
-И пак беше на високо ниво. Ами тогава? В спорта или го можеш, или не го можеш. Това е истината. Те са професионалисти и играчи. Руският отбор има доста пълноценни смени. Пламен е ограничено момчето в това отношение – няма кого да пусне. Млади таланти имаме, така е. Но те нямат опит, не са обгорели в битките. Не бива да се хвърлят и да изгорят съвсем.

-Кого от нашия тим бихте откроили?
-Владо Николов. Това е едно изключително момче, съвестен и абсолютен професионалист е. Той може да послужи на всичките си колеги относно това как на тези години можеш да спазваш строг режим и да се подържаш във форма. Не достигат обаче само неговите усилия. Ники Пенчев много ни липсваше. Аз съм и малко разочарован от някои.

-Кого визирате?
-Разпределителят малко куцаше. При този висок състав, който имаме, вместо да ги разгъва и да опитва разнообразие в атаките, да играе първа топка в началото, в центъра, се получи нещо съвсем различно. Все играеше с Владо Николов, все с него. Защо? Съперниците познават Владо като зениците на очите си, няма как да бъдат изненадани. Отстъпвахме и в останалите елементи. Блокадата този път повече ми допадна, въпреки че не беше толкова ефективна, колкото ми се искаше. Мирослав Градинаров ме разочарова. Не е този, който очаквах да бъде. Беше доста несигурен, не му и вървеше. Нещо става, не мога да кажа какво е, но…Безкрайно съм разочарован от Георги Братоев. Ники Николов изобщо не се появи. Къде е Ники? Къде е? Много грешки направи, ама много…Толкова си могат момчетата в края на краищата. Много е важен опитът и синхронът в отбора. Концепцията на Пламен беше една, изведнъж му се наложи да променя в движение цялата си схема. Това е изключително трудно и то на такава тежка олимпийска квалификация. Представете си, ако се бяхме паднали в другата група, където щяхме да бъдем в “менгемето” на Полша, Германия и Сърбия. Сигурно последни щяхме да завършим. Спомняте си, че сърбите ни биха два пъти в контроли по празниците.

-Според вас Пламен Константинов направи ли някакви грешки от тактическо естество?
-Не, не мисля. Тактически правилно той построи играта, но просто нямаше хора. Това е положението. И Господ да си, при този орязан и осакатен състав нямаше какво повече да можеш да постигнеш. Четирима човека ги няма, как да играеш?
Мъка ми е, защото аз вярвам в момчетата. Когато изведнъж те нападнат тези болести, тези контузии, малко трудно, братче, можеш да се бориш. Трябва да бъдем и реалисти, все пак.

-Трагедия ли е това, че не успяхме да извоюваме визи за Рио де Жанейро?
-Недейте да мислите така. Категорично не е трагедия! Напълно логичен е неуспехът с оглед ситуацията. Не трябва да се драматизират нещата. Не е толкова фатално, че не сме се класирали за олимпийските игри.

-Може би негативно повлия и създалата се в последната година истерия в обществото около нашите национали?
-Прав сте. Така е. Очакванията към момчетата са прекалено големи. Хайде да не се връщаме в историята, има много подобни случаи. Нека сега да не се главозамайват чак толкова. Истерията я правите вие, журналистите. Не искам да ви обиждам, но прекалено много надухме фанфарите. Самият Пламен Константинов направи изказване в този дух, което му прави чест. Каза, че трябва да бъдем здраво стъпили на земята. С една дума: “Не ни надувайте балоните!” В крайна сметка волейболистите пък и са си го заслужили това огромно внимание. Нацията ни има нужда от малко радост в тези усилни времена. Те го направиха – направиха нацията ни щастлива. Но няма какво да се лъжем националният тим е само представителното, привлекателното лице на нашия волейбол. Замислете се обаче какво идва отдолу?

-Легендата Димитър Златанов направи интересно изказване наскоро. Каза, че със сина му Христо и с Матей Казийски в състава националите щели да бъдат винаги в тройката на света. Как ще го коментирате?
-Не съм съгласен с това. Категорично! Първо, на колко години е синът на Златанов? На 39. Второ, кога е играл с нашите национали. Е, тогава как можеш да говориш по този начин “със сина ми и Казийски”? Чакай малко. Да, Христо е изключителен волейболист, игра успешно дълги години в едно от най-тежките първенства в света – италианското. Игра и за “скуадра адзура”. Но не може баща му така да говори. То не, че не може, в България всичко е възможно, но не бива. И без Матей и Христо пак сме в тройката. Защо трябва Златанов да е барометър за нашето представяне? Той изобщо не е играл с този национален тим, както и с другите момчета. Как да стане това нещо? Между другото Димитър Златанов ме засегна и мен в едно свое интервю.

-Какво имате предвид?
– Беше по повод на това, че са идвали със съпругата си при мен, когато аз бях шеф на федерацията, за да вкарваме сина му в националната селекция. Извинявайте много, но аз като президент никога не съм се намесвал в концепцията на треньора. Не съм му влияел никога относно това кого да повика. Нормално ли е това? Нли вие, журналистите, винаги призовавате да не се бъркат в работата на селекционера? По мое време беше така. Сега как е, аз не зная. Никога не съм се месил. Не мога да отида при Богдан Кючуков и да му кажа:
“Богдане, изкарай тоя и вкарай сина на Митко Златанов!”
Нали се сещате, че това няма как да стане. Искам чрез вас да задам и един въпрос на Златанов – старши.

-Да, кажете…
-Искам да го попитам защо не пое тежкото бреме за олимпийската квалификация за Барселона 1992 г? Когато го поканих лично да дойде да поеме отбора в една изключително деликатна ситуация, той ми отказа. Защо не пое тима и не вкара сина си вътре? Пък после, когато отборът тръгна, отиде на Европейско и на Олимпиада, тогава Златанов отново се появи сред кандидатите за поста. След това викаше: ”Дайте да вкараме сина ми” Е, как да стане? Не е ли малко некоректно. Значи ти отказваш да станеш селекционер в тежък момент за всички и да помогнеш, а после, когато нещата потръгнат, се появяваш. Тогава се наложи аз да ходя да се моля на шефа на португалската волейболна федерация да освобождавам Георги Василев. И платихме една тлъста неустойка, защото Гочето имаше действащ договор с португалците. Има факти. Така не бива да се говори. Не сме му обърнали внимание, Заяков виновен…Как ще съм виновен аз?

-Можехме ли да постигнем нещо повече, ако в отбора бяха Радостин Стойчев и Матей Казийски?
-Темата “Казийски” вече е изчерпана. Забравете я. Обаче, вижте, за мен Радостин Стойчев разби отбора. Радо Стойчев е един мегаломан с огромно его. Помисли се за голямата работа, опита се да манипулира федерацията. А си го спомням навремето как се присламчи към Матей Казийски в Славия. После, когато уреждаха трансфера на Матей в Русия, Радо се молеше на Иван Сеферинов да го пусне като преводач на момчето. Уж да не бил сам в чуждата страна. Стойчев не трябваше да въвлича и състезателите в своите игри. Беше много грозно да разбива колектива по този начин. Едно е да си успешен клубен треньор, а друго е да не си постигнал нищо като национален. Да нямаш никакви успехи. И на какво отгоре има такова самочуствие? Тази мегаломания го уби. Той забрави бързо-бързо две неща: Първо: държавата му поднесе на тепсия Световната лига. И втора: Радо се прояви като интригант в случая с Казийски и Жеков. Как да го уважават хората?

-Можем ли да направим паралел между отказите на големи фигури в нашия спорт – Димитър Бербатов, Матей Казийски и Григор Димитров, да играят за България?
-Не можем да се сърдим на тези таланти. Друг е въпросът от морална гледна точка. Националният отбор е над всички. Но, колега, искам да ти задам един въпрос: “Нали знаеш какво означава думата “его”? Когато егото работи, никой никой не е в състояние да го пребори, братко мой. Повярвай на батко ти Вальо. Как ще пречупиш егото им на тези тримата, които изброихме по-горе? Колкото успяхме да сторим това с Ицо Стоичков.

-Според мен не му прави чест на Григор да откаже участие в София заради новата си любовница и да се пече по плажовете на Австралия…Не му прави чест и да не се яви на церемонията за “Спортист на България”, на която беше и “коронясан” за №1…
-Това е друг въпрос.Аз не зная там каква е закачката. Не бива да го обвиняваме, защото не сме дълбоко в отношенията междуГришо и ръководството на националния тим. Не знаем какво е станало между него и капитана на тима. Що се отнася до тази Никол Шерцингер, ли беше…Не съм човекът, който ще се рови в мръсното бельо на хората.
Тази тема е опасна. Да, голямото шоу е това, така е. Вас това ви интересува. Но аз не мога да го приема. Не мога да се бъркам в личния живот на Димитров. Но пак ти казвам: моралът го задължава да не отказва на България. Нали Гришо афишира навсякъде по света, че е българин. Щом е така, да го докаже, бе. Преодоляваш всичко, забравяш всичко и играеш за родината. Няма да забравя двама великани във волейбола – Васко Симов и Митко Каров, които не си говореха изобщо извън терена, но излизаха на игрището и бяха като хали. Бяха неудържими. Има такива примери и във футбола – отношенията между Балъков и Стоичков, например.

-Вие сте от постоянните критици на инженер Данчо Лазаров. Кога ще спрат разправиите във волейболната федерация?
-Ще се оправят, когато се смени ръководството. Нашият народ има едно много умна приказка: “Рибата се вмирисва откъм главата”. И във волейбола е така. Ако мога да се изразя по-образно, в момента Данчо Лазаров е като един цирей върху тялото на българския волейбол. Когато той се отстрани, тогава ще се оправи и волейболът. Аз съм директен човек и обичам да казвам нещата с истинските им имена.

–Каква рецепта предлагате?
-Не мога да предлагам нищо, защото не обичам да давам акъл, без да ми го искат. При всички случаи не може и не трябва да се прави преврат – все пак живеем в демокрация. Трябва да се организира законно, подчертавам, законно Общо събрание на Българска федерация по волейбол, на което реалните клубове, отново подчертавам – реалните, а не разни фантоми, да гласуват и да изберат нов президент на централата. От там трябва де се почне на всяка цена. Всичко друго са алабализми. Този нов президент (да се надявам, че ще има такъв) трябва да излезе с ясна програма, начертана за 8 години напред, тоест два олимпийски цикъла. В тази програма трябва задължително да има три главни акцента: 1. Развитие на детско-юношеските школи. 2. Организиране на студентско първенство. 3. Подготовка на треньорски кадри. В момента не се прави нищо. Школите тънат в мизерия, отблъскваме децата едва ли не насила от спорта. Студентското първенство не съществува от 6 години. Няма градско първенство. Дори столичните клубове живуркат. Те останаха и толкова малко – “Левски”, “Локомотив”, ЦСКА, Славия, Септември и това е. Ами, къде е Академик? Няма го на картата. И “Левски” заряза децата. Нека засегнем и темата за треньорите – една много болна тема. Истината е, че кадри просто няма. Не се работи. Имитират се някакви треньорски курсове, колкото за парлама. Те са проформа. Не се ползва потенциалът на най-добрите – НСА. В катедра “Волейбол” в академията е едно светило като професор Димитър Михайлов. Той е отчаян и пред отказване. Не му се занимава, като вижда каква каша е във волейбола. И не на последно място – финансирането във федерацията задължително трябва да е прозрачно. Да няма скрито-покрито, да няма “на ти-дай ми”. Шуробаджанащината убива спорта, руши всичко.

-Вие също дълго време бяхте шеф на волейбола…
-Близо 8 години бях начело на БФВ – от януари 1992-а до май 1999-а. Проверяваха ме сто пъти, но не ми откриха никакви злоупотреби и липси. Нито един лев няма откраднат по мое време. Това се доказа с документи.

МИЛЕН ДИМИТРОВ