Легендата Оле Ейнар Бьорндален: Къркам 2 месеца и пак съм във форма

Осемкратният олимпийски шампион и най-титулуван спортист в историята на зимните олимпийски игри Оле Ейнар Бьорндален е символ на тренировъчната култура. Норвежкият биатлонист твърди, че никога не е взимал пауза в подготовката си повече от шест дни. Самият той живее в грамаден дом на колела, за да може всеки ден да тренира. Единственият алкохол, до който се докосва, са водката и конякът. С тях си изплаквал гърлото, за да убие бактериите, твърди той. Но когато тренировките се превърнат в основа на живота ти, какво се случва, ако внезапно се наложи да не го правиш повече?
– Най-тежко ми беше с умствената нагласа – призна Бьорндален пред норвежкия тв канал NRK.
Психологично изпитание
Това лято Оле Ейнар беше толкова болен, че хранеше опасения за участието си в световното първенство у дома. Най-големият му страх обаче бе не дали ще участва в Холменколен, а невъзможността да тренира.
– Беше ужасно, просто непоносимо – разказва Бьорндален за принудителната пауза. – В такъв момент чувстваш, че нямаш шансове да изкараш сезона. Преминаваш в глуха защита дотогава, докато организмът не започне да проявява положителна реакция.
Суперзвездата в биатлона признава, че този дълъг период на боледуване се превърнал за него в психологично изпитание.
– При първите тестове пулсът ми беше с 25 удара по-ускорен от обичайния. Нужни ми бяха от половин до два месеца, за да стигна нивото, където трябваше да бъда – описва Бьорндален лятната си физическа форма. – Онзи, който е къркал в продължение на два месеца, е в същата лоша форма като мен. Минаваше седмица след седмица и аз бях убеден, че световното първенство ще се проведе без мен. След като поднових тренировките обаче, проведох много добра подготовка, с което запазих шансовете си.
С нож, опрян в гърлото
На 22 ноември 41-годишният биатлонист стартира в своя 23-ти сезон за купата. Класира се 11-и в масовия старт в Шушен, като след гонката заяви, че е уморен. След време за него не е трудно да признае, че през лятото, когато започнали проблемите, можело да постъпи другояче.
– През първия период на болестта мислехме, че е нещо друго, и лечението бе неправилно. Аз тренирах с болки, като имунната система бе напълно излязла от строя. До такава степен, че успях напълно да се възстановя едва през есента.
Въпреки това сега за ветерана всичко изглежда доста по-светло – съдейки по тестовете, организмът реагира добре на натоварване. „Сякаш опряха нож в гърлото ми – коментира Оле Ейнар. – Просто бях принуден да тренирам и да правя онова, в което вярвам. Така постигах постоянно подобрение.“
Той не крие, че използва изгубеното лято като мотивация – да извлече и най-незначителното, нужно за успеха.
– В момента движещото в мен е желанието да съумея да се пързалям бързо след случилото се. Световният шампионат – това са 10 дни, когато трябва да си във форма. Никой не го интересува дали си боледувал, или не. Най-важният миг са тези десет дни. Така че ще бъде интересно. През март трябва да стигна максимума – останалото няма значение.
Тренировъчен център на колела
Възможно е преживяното през лятото да сочи една от причините защо Бьорндален е един от най-изтъкнатите олимпийци: тренировките му носят огромна радост и заради това е готов да жертва много от себе си.
Преди олимпийските игри в Сочи Бьорндален се прибра в дом на колела, за да се подготви по най-добрия начин за турнира. Това обаче се оказа недостатъчно. През този сезон той се засели в специално проектиран автобус фургон, в който са създадени оптимални условия за тренировки и възстановяване.
– Осмелявам се да твърдя, че за нищо на света не бих спечелил в Сочи, ако не бях вложил средства в този фургон. Направих мъдър избор заради възстановяването след натоварванията и смятам, че това беше определящият вектор. Така мога постоянно да се подготвям на качествено ниво, което помага да държа високо летвата.
Радостта от тренировката
41-годишният биатлонист не се съмнява, че кариерата му върху ските наближава своя край. Радостта обаче не изчезва.
– Ако организмът не ме предаде, бих се занимавал с биатлон до края на живота си – усмихва се Бьорндален. – Не мога да кажа, че биатлонът е по-добър след това, което се случи с мен. Но е завладяващо да се занимавам със спорт и да се развивам като спортист. Разбира се, има и други интересни неща, но на мен ми харесва да се занимавам именно с това и именно в това съм добър. Всеки ден се събуждам в 7 ч. сутринта, хапвам набързо и скачам върху ските. Дори сега е все така завладяващо, както и преди 25 г.
Според мнозина домашното световно би бил великолепен финал на една блестяща кариера. Бьорндален обаче не си губи времето да мисли за бъдещето.
– Преди няколко години доста размишлявах с какво ще се занимавам, след като приключа кариерата си. А сега реших вече да не се хабя да мисля. Ще се радвам на всяка гонка, проведена тази зима. Все още съм така мотивиран, както и преди 20 години. Чакам с нетърпение старта.