Бившият национал Николай Илиев: „Левски” няма потенциал за шампионска титла

Писна ми да си измиват ръцете с „четвъртите в света”

Николай Илиев е роден е на 31 март 1964 г. в София. Играе като защитник в „Левски” от 1983 до 1989 г. и през 1992–1993 г., „Болоня” ( Италия) от 1989 до 1991 г. (28 мача и 3 гола), „Херта” (Берлин, Германия) през сезон 1991/92 с 10 мача и 1 гол, „Рен” (Франция) през 1993 г. с 5 мача. Шампион на България през 1984, 1985, 1988 и 1993 г., носител на купата на страната през 1984 и 1986 г. Има 196 мача и 25 гола в „A“ група. За Левски е изиграл 40 мача и е вкарал 7 гола за купата и 19 мача с 2 гола в евротурнирите (6 мача и 2 гола за КЕШ, 9 мача за КНК и 4 мача за купата на УЕФА). За националния отбор е изиграл 53 мача и е вкарал 5 гола. Участник на СП-94 в САЩ (бронзов медалист). Футболист № 1 на България за 1987 г. Той е и първият български футболист в калчото. Бил е треньор в „Славия” и „Левски”. За последно беше член на УС на „Левски”.
– Г-н Илиев, „Левски” отново е там, където му е мястото – на върха на класирането в „А” група…Това се случи след две години пауза…
–Естествено, че се радвам, когато видя класирането. Няма как да е иначе, още повече като знаем колко мъки изтърпяха всички верни левскари пред последните години…Вижте, това, че „Левски” е лидер в А” група е прекрасно, но трябва да бъдем реалисти и да отчитаме фактите. Заслужено сме на първо място. С оглед показаното от футболистите и грешките, които допускат контурентите. Вярно е, че в последните мачове „Левски” играе добре. Това е обнадеждаващо.
–Очаквахте ли преди началото на сезона, че „сините” ще се изкачат отново на върха и ще бъдат дори реален претенден за шампионската титла?
-Честно казано, не съм очаквал такова нещо. А не знам и колко други хора, които разбират от футбол и същевременно обичат клуба, са очаквали след този кръг да сме на първо място с оглед цялата ситуа­ция преди започването на шампиона­та. Спомнете си огромните финансови проблеми и закъсня­лата селекция. Ръководството на клуба беше принудено да взима футболисти за по-малко пари, да не кажа безплатни. С малки заплати няма как да очакваме да вземем скъпи футболисти. Просто няма как да стане. Може само да се радва­ме и да стискаме палци да продължат така нещата. Признавам ви, че преди старта на шампионата лично аз бях поставил четири отбора сред фаворитите за титлата – „Лудогорец”, „Литекс”, „Берое” и „Черно море”. Левски” го нямаше изобщо сред тях. Радвам се, че момчетата ме опровергаха.
–Чия е най-голямата заслуга за този успех?
-Естествено, че е на старши треньора, на неговия щаб и на футболистите. На спортно-техническият екип, стоящ зад гърба на Стойчо Стоев. Не бива да подценяваме ролята и приноса на новото ръководство на клуба. Положението на „Герена” очевидно се стабилизира, вече не се говори само за заплати, за пари и т.н. Вече няма забавяне на плащания и това задължително дава отражение и на самите футболисти. Видими са и добрите резултати на терена. Лека-полека нещата в „Левски” потръгват. Прекрасно е, че сме на първо място, но футболистите трябва да останат на земята и да знаят, че в началото на всеки един шампионат е било поставяно като цел – титла и купа. Трябва да бъдем и реалисти въпреки всичко и леката еуфория, която обземе всички левскари.
–Как се справя Стойчо Стоев досега? Много хора искаха да си тръгне след загубения финал за Купата срещу „Черно море” през лятото…
-Поз­навам Стойчо още от времето като футболист, играли сме един срещу друг на времето. Наясно съм и с качествата му като треньор. Не ме изненада, че постигна успехи в Разград. В крайна сметка той показва качествата си и сега. Смятам, че Стойчо и в „Левски” има бъдеще.
–Реално какви са възможностите на „Левски”?
-Видно е, дори и за неспециалистите, че засега не сме готови за европейските турнири. Ще трябва, ако клубът има финансови възможности, да се вземат 4-5 футбо­листи на по-високо ниво, и то на опре­делени постове, за да може не само да се участва в Европа, но и да се пред­ставим достойно. В „Левски”, както винаги, целта трябва да бъде най-високата. Може някои хора и да ми се разсърдят, но трябва да кажа истината. А тя е, че в момента тимът просто няма потенциал, за да бъде шампион! Това е.
–Все пак не виждате ли някакви резерви?
-Шансове, разбира се, има. Самите футболисти видяха, че с огромно раздаване и много хъс се получават нещата. Плюс това, на своя страна те имат и великата ни публика. За мен феновете на „Левски” са №1 в България. Те буквално дават криле на едни, иначе, айде да не казвам посредствени, но средни като възможности играчи. Публиката ще ги вдигне и подкрепи в най-важните моменти. А това е едно огромно предимство пред останалите съперници.
–Ставаме свидетели на оспорвани мачове. Рядко „сините” бият с повече от един гол разлика…
-(Прекъсва ме). За съжаление етака и това не може да не ме притеснява. Бием с по 1:0, 2:1 и т.н. Доста проблеми изпитваме в завършващата фаза, в атаката куцат нещата. Дай Боже през зимната пауза да привлечем качествен нападател, защото така не може повече да продължава. Много хора са доволни от работата, вършена от отбора в дефанзивен план. Дори Стойчо Стоев си позволи да го обяви. Аз обаче имам свое виждане по въпроса. Проблемите са и в защита, защото когато целият отбор, се раздава в задни позиции, нещата вървят. Но когато един от халфовете забрави да се върне, или пък нападател закъснее, в отбраната ни зейват не дупки, а цели кратери. Тази тактика може и да върши работа срещу по-скромни съперници. Срещу отбори, които са по-агресивни в предни позиции обаче, тя не работи. Изпитваме проблеми, когато съперникът ни тръгне по-устремно напред.
-„Левски” взе „на пожар”, така да се каже, двама нападатели – Линел Китамбала и Умар Диаби. Спряват ли се те добре, според вас?
-За съжаление, не. Двамата ме разочароват много с изявите си. С нищо не доказват, че заслужават да носят свещената синя фланелка. Разбирам, че бяха взети набързо, без сериозно проучване, защото нямаше време. Китамбала и Диаби не са футболисти за „Левски”, няма какво да се лъжем. Мисля си даже, че треньорският щаб е прекалено търпелив даже към тях. Надали обаче търпението на Стоев и компания ще бъде вечно. Очаквам още след края на есенния полусезон дуото да бъде освободено. Обаче ми е ясно на мен защо се стигна и до тяхното привличане. Ключовата дума е „Финанси”…Или по-скоро липсата на такива…На този етап финансовото състояние на „Левски” не позволява да се взимат скъпи и класни футболисти.
–Атанас Курдов също дойде с големи надежди…До момента обаче той не оправдава очакванията.
-Страшно много ме е яд, че това симпатично момче така и не може да намери себе си на „Герена”. „Левски” е неговият дом, но той не се чувства спокойно там. Чудя се защо. Иначе Наско качествата си ги има. Добре помня колко добре се представяше той в „Славия”, в съвсем друга, далечна светлина беше при „белите”. Да, но „Левски” не е „Славия”. Аз не зная какво толкова го притеснява Курдов. По-скоро въпросът е психологически. Може би, ако вкара само един гол, и ще се „отпуши”. Играл съм рамо до рамо с баща му – Петьо. Добри приятели сме. Петьо беше изключително здрав и борбен нападател. Мъжкар и биткаджия. У Наско обаче не виждам бащиния хъс и раздаване на игрището. Ако ги прояви, ще успее. Дано да се вслуша в съветите ми.
–Вие самият бяхте отличен защитник и любимец на „синята” публика. Как ще коментирате представянето на сегашните ви „наследници” – Максим Карнер и Аймен Белаид?
-(Смее се). Аз съм играл в по-друго време. По-младите запалянковци сигурно дори не ме познават. Колкото до Карнер и Белаид…Вижте, аз не искам да поставям персонални оценки на когото и да било от „сините”. Аз обаче винаги съм бил откровен човек и съм казвал истината в очите, колкото и нелицеприятна да е тя за някои хора. Ще бъде пределно откровен и сега. Според мен половината от настоящия тим на „Левски” трябва да бъде подменен, ако искаме да имаме успехи. Нужни са попълнения не само в за­щита, но и напред, може би и в среда­та на терена, защото невинаги може да се играе със схема 4-2-3-1. По време на мач някой път се налага на два-три пъти да се смени тактиката.
–Нивото на „А” група какво е? Нрави ли ви се новият формат на първенството от 10 отбора?
-Не виждам сериозно качество в нашата „А” група. Ставаме свидетели на скучни мачове, дори малкият ми внук Никълъс ще заспи, докато ги гледа. Липсват изявените индивидуалности в отборите, срещите са слаборезултатни, рядко се вкарват повече от два гола на мач. След като липсва качество, как можем да очакваме достойно представяне на международната сцена? Няма как да стане. Какво ще правим ние в Европа? Ако можем да говорим за някакво достойнство, то е, че първенството е по-интересно от предишни сезони. Какво имам предвид? Най-вече това, че всеки отбор може да бие всеки. Учудвам се, че скъпият „Лудогорец” изпадна в такава „дупка”, ако мога така да се изразя. При това с всичките си милиони, с всичките тези скъпоплатени чужденци, с нашите национали, с организацията, с която разполагат в Разград. И въпреки това буксуват в първенството. За мен е необяснимо.
–Кой е фаворит за спечелване на шампионската титла?
-„Лудогорец” все още е №1. Не виждам кой друг може да прекъсне тяхната хегемония. Дай Боже „Левски” да го стори. Дано през месец май догодина да имаме шанса да се поздравяваме за златните медали. В момента не виждам нито стил, нито игра от „Лудогорец”, въпреки че там се инвестираха милиони за селекция. Надявам се „Левски” да продължи във възходяща линия. Най-важно е клубът да се стабилизира, нещата отиват към оправяне. Наясно сме, че без финансови възможности се получават много проблеми и отборът не върви. Ето преди няколко месеца се смени ръководството и явно това да­ва резултат.
–Отчитате ли като положителен факт това, че в любимия ви тим вече дават повече шанс на младите футболисти, на талантите от собствената ДЮШ?
-Радвам се за това. Но в същото време си давам и ясната сметка, че това се прави най-вече заради липсата на финанси в клуба. Съмнявам се, че ако треньорите разполагаха със стабилен бюджет за селекция, щяха да прибягват до услугите на толкова много младоци. Това подмладяване, на което ставаме свидетели през последните два сезона, се прави по принуда. То не е желано в пълна степен от шефове и треньори на „Герена”. Обаче има и нещо друго, което отчитам. Това е фактът, че повечето от младоците за съжаление все още не са готови за мъжкия футбол. Трябва да се прояви търпение към тях и да се оставят да израстнат на спокойствие. Въпреки че на „Герена” няма кой да ти го осигури, тук се искат и винаги така е било, само медали и купи. Второто място за „Левски” е провал, все едно сме последни. Отново подчертавам, че най-силното оръжие на отбора е публиката. Не се изхвърлям в това, което казвам. Трябва нашите фенове да продължат с търпението си и да ни подкрепят безрезервно до края на сезона. Това, че сега сме на първо място, все още не значи, че сме станали шампиони.
– Какви бяха причините да подадете оставка в УС на „Левски” преди време?
– Оставка подава човек, който смята, че е сгрешил. Аз не бях съгласен с вземането на еднолични решения относно спортно-техническата част. Управителният съвет не функционираше така, както би трябвало. За една година нито един път не седнахме на една маса. Много пъти настоявах за това, но все ми се казваше след този мач, след онзи… Вместо да се видят проблемите, да се дадат идеи, да се вземат решения. След като загубихме титлата срещу „Славия”, нещата се обърнаха с главата надолу. Започнаха непрестанни промени, размествания. Допускаха се грешки след грешки.
–Как ще коментирате поредният провал на националния отбор в поредните квалификации?
-Очакван провал, очаквани резултати. Само това ще кажа. Конкретни виновници няма как да търся, това не ми е работа. За пореден път се доказа, че няма как да искаме футболисти, които не играят в клубните си отбори, да се представят добре в националния. Има е нещо друго, което пречи. Един от двата колоса на родния футбол – ЦСКА, беше запратен във „В” група. Отдавна казвам и винаги ще твърдя, че без силен „Левски” и силен ЦСКА няма да имаме и силен национален отбор. Това е абсолютно задължително условие, за да имаме и успехи. Историята го е доказала многократно.
-Кой е най-големият виновник за нерадостната съдба на ЦСКА?
-Не мога да кажа. Категоричен съм обаче, че ЦСКА липсва на целия български футбол. Аз не мога да си го представя без вечното дерби. В този сблъсък съм оставил сърцето и душата си, дал съм си здравето, ако щете. Има много виновници за случилото се с „армайците”. Струва ми се обаче, че публиката на ЦСКА ги търси там, където не са. Едва ли БФС и конкретно Борислав Михайлов са най-големите грешници. Нека феновете се огледа и ще ги види в хората, които в продължение на толкова години съсипваха клуба. Все още не им е потърсена отговорност обаче.
–Много упреци се изсипват върху така наречените „четвърти в света”. Вие също сте част от онова златно поколение на българския футбол, донесло ни толкова радостни мигове в САЩ през 1994 г. Наскоро Боби Михайлов пък навърши 10 години начело на БФС.
-Тук искам да изясня нещо изключително важно. Досега не съм го казвал, но не мога повече да си мълча. Често чувам „четвъртите в света това”, „четвъртите в света онова”. Съсипали футбола и не знам си какво. Какви ли не обиди все по адрес на „четвъртите в света”. Критиците обаче забравят, че в управлението на българския футбол не са всички момчета от така наречената Пенева чета. Колко души са там? Само четирима. Е, кажете ми, справелдиво ли е негативите да се хвърлят върху всички нас тогава? Мисля, че не. Писна ми! Освен въпросните четирима имаше още 18 души, които не са в БФС по една или друга причина. Не съм виновен аз за тоталната съсипия във футбола ни, не съм виновен аз за това, че не можем толкова години вече да се класираме за голям международен форум. Не съм виновен за корупцията, за „черното тото”, за уредените мачове. От предимство и гордост, този епитет „четвъртите в света”, се нагнети с негативна окраска.
–Казахте негативи. Необходими ли са спешни промени в нашия футбол и по-точно по върховете му?
-Задължително е да бъде извършена промяна. Дори и на децата е ясно какво се случва. Така повече не може да продължава, разберете…Ако така чакаме, сигурно още 100 години няма да се класираме на Световно или Европейско първенство. Ясно е, че промени и то спешни трябва да има. Трябва в БФС да се назначат отговорни хора, хора с морал и съзнание, които да отиват на работа в ранни зори и да стоят до късен мрак, а не такива, които се появяват към 12,00 – 13,00 по обяд и се чудят да отидат или не на работа. Из дебрите на футболната централа е пълно с всякакви търтеи, има и такива, които хал хабер си нямат от футбол, но си стоят на топличко там. Окопали са се и не пускат кокала. Извънреден конгрес е задължителен! Смяната на системата вече не търпи отлагане. Не може повече да се търпи това безобразие. Ние отдавна сме стигнали дъното, но вече и надолу копаем. На нас, хората, които обичаме футбола, ни е болно, и то много, но в любимата ни игра има хорица, на които не им пука. Но няма кой да ги бутне.
–Вие бяхте първият българин в италианската Серия „А”. Там отново има едно наше момче – Ивайло Чочев. Как се представя той в „Палермо”?
-Много се радвам на успехите на Ивайло. Следя изявите му, той много израстна през последната една година в Сицилия. Чочев показа, че на него може да се разчита. Успя да се утвърди в едно от топ 4 първенствата в света. Стискам му палци да продължава в същия дух. Очаквам той да израстне още и да играе още по-силно в „Палермо”, а защо не и в по-силен тим.
–Един бивш левскар – Антонио Вутов, също премина в тим от калчото – Удинезе”, но играеше само за примаверата и беше преотстъпен през лятото на „Козенца”. Защо Тони не успя да се наложи на „Фриули”?
-Антонио е много талантливо момче. Притежава огромни качества. Струва ми се обаче, че му беше още рано да отиде в „Удинезе”. Шефовете на „Левски” прибързаха с неговата продажба, но какво да се прави…Със сигурност за продажбата му повлия и финансовата криза на „Герена”. С трансфера на Вутов тогавашният собственик Тодор Батков върза бюджета на тима. Разбирам го напълно. Сега на Антонио не му остава нищо друго, освен да докаже себе си в една по-спокойна обстановка. В „Козенца” той ще може да играе редовно, да бъде титуляр, а това неминуемо ще помогне за израстването му. Трябва сам да си извоюва завръщането на „Фриули”.
–Вие срещу каква трансферна сума ви отидохте в „Болоня” през 1989 г?
-1,5 милиона долара или по тогавашния курс – над 6 милиона лева. Бях 19-годишен, когато имаше интерес към мен от „Ливърпул”. По същото време, когато бях се разбрал с „Болоня”, пристигнаха оферти от „Дженоа”, „Олимпик” (Марсилия) и „Рома”.
–Завършил сте прочутата треньорска школа в Коверчано, Италия. Работихте като асистент в „Славия” и „Левски”. Защо не продължихте в тази професия?
-Заради здравословни проблеми. Веднага след като завърших школата, се появиха проблемите със сърцето. Лекарите ми препоръчаха да бъда по-далеч от стреса.
–Вие с какво се занимавате в момента? Имате ли амбиции за завръщане във футбола?
-Почивам си активно, така да се каже. Радвам се на семейството. Преди, когато бях футболист, все по лагери, по мачове, нямаш време за най-близките. Сега гледам да наваксвам (смее се). Иначе мисля, че с опита, който имам, все още мога да бъда полезен във футбола.

Милен ДИМИТРОВ