Евтаназията на една държава
Немските овчарки на Гранична полиция, станали ненужни поради преструктуриране, ще бъдат евтаназирани поетапно. Тихомълком държавата реши да изпраща най-добрите приятели на нашите полицаи на смърт заради липса на пари.
На 3 септември първата пратка от 25 кучета пристига в софийския изолатор за бездомни кучета в квартал Лозенец. 13 от кучетата са евтаназирани на мига. 12 са живи, но не се знае докога. В най-добрия случай им остават още 7 дни.
Тези кучета всъщност са гранични полицаи и това, което заслужават след изпълнение на своя дълг, е да имат достойни старини с минимална държавна пенсия. Точно този ресурс ли реши да спести тромавият и огромен бюрократичен апарат на МВР?
Друг въпрос е колко струва държавната субсидия по закупуване или развъждане и последващото обучение на едно такова куче.
И за онзи лекар, приготвил уж хуманната евтаназираща инжекция. На другарите на граничните полицаи. И ако трябва да вземем поне веднъж от западноевропейския пример, тези кучета в Германия са третирани като СЛУЖЕЩИ И ДОРИ ИМАТ НАГРАДИ И ЧИНОВЕ. Така че, господа управляващи, вие евтаназирахте редови бойци, служещи в защита на българската държавност и суверенитет! Поклон пред изпълнения дълг на 13 гранични полицаи от кучешки произход. И ако един ден и за тях изградят паметник- не са малко паметниците на граничари и техните кучета, загинали заедно в битка-този паметник би бил на глупостта, чуждопоклонничеството и арогантността към пагона на граничните полицаи, които пазят суверенитета на държавата и мирния делник на всеки един от нас.
А всъщност това не е случайно. Това е поредния удар под кръста за всеки, приел националната кауза като дълг, съдба и въпрос на чест. Удар към гранична полиция. Осигуряване на безпрепятствени канали за трафик на хора и дрога. С нашите управници нямаме нужда от външен враг. Врагът е в нашето легло, както се казваше в трафаретен американски трилър. И стачката на полицаите го показа. На границата на абсурда няма време да избираш между Европа и другото, между България и чуждите. Границата се защитава. Както я защити Граничният полицай Вълчо.
А вие, господа гранични полицаи, гответе се за смъртоносната инжекция във вашата вена. Защото е ваш ред! Идва ред да бъде евтаназирана гранична полиция, която явно е трън в нечии дебел задник, ояден от щедри субсидии на безнаказано раздаващите чужд закон и ред на българска територия чуждестранни неправителствени организацийки. Гответе се! Малко остана до края… Държавата се самоевтаназира.
И само като илюстрация, ето и какво казва д-р Петър Петров, началник на конна част към заставата в Златоград в далечната 1958 година: „Не сядахме да ядем, преди да сме нахранили конете. За запотен и преуморен кон наказваха с карцер. В конюшната свиреше радио, а комендантът на заставата казваше при проверка: Другарю генерал, на пода на конюшнята мога да постеля чаршаф и да легна! И романтичните имена на кобилите Кокиче и Олимпия. Те и кучетата бяха наши равноправни другари в службата и дълга!“
Почивайте в мир, момчета!
Таня ИВАНОВА
