Кралство Йордания – оазис в пустинята и в геополитическия хаос

Йордания е държава в Близкия изток. Граничи със Сирия на север, с Ирак на североизток, със Саудитска Арабия на изток и юг, и с Израел и Западния бряг на запад. Заедно с Израел има граници по брега на залива Акаба и на Мъртво море.

Йордания е учредителен член на Арабската лига, СТО, МВФ, Международния наказателен съд, ООН и др.

Страната има най-много свободни търговски споразумения в сравнение с другите страни от региона

Страната е прозападно ориентирана и поддържа близки взаимоотношения с Обединеното кралство Великобритания и САЩ

Йордания става основен съюзник на НАТО през 1996 г.

Заедно с Египет, Йордания са единствените страни, които поддържат дипломатически взаимоотношения с Израел

Йордания е дуалистична монархия. Владетелят разполага с цялата изпълнителна власт, законодателната е споделена с парламента.

Да прекараш уикенд в арабска държава не е много привлекателно за средностатистическия млад българин – имайки предвид всички наслагани предразсъдъци по отношение на арабските и мюсюлманските страни, разликите в културно, езиково и кулинарно отношение. Но пък си заслужава от гледна точка на разширяване на мирогледа, лично обогатяване и, разбира се, да чуеш думи от типа на: „Хората навсякъде са добри, политиците са тези, които правят лоши неща”, да се попечеш на Мъртво море с традиционната кална маска, да видиш как хората живеят – в столицата Аман, в различните градове, в многото и огромни бежански лагери с милиони жители – от Ирак, Палестина, Афганистан, а сега и Сирия, да разбереш, че всъщност голяма част от населението е християнско и живее съвместно с мюсюлманите, да видиш сигурността в държава, в която има полицай буквално на всеки километър, да видиш слоевете различни епохи и най-общо казано – да усетиш духа в една от земите, смятана за люлка на цивилизацията ни…

Тръгваме от София през Букурещ за Аман – разбира се още по време на трансфера на летището в Букурещ почваме да викаме аман, аман – от простотия и липса на култура сред служителите там. На връщане отново на букурещкото летище Анри Коанда имаме проблем – поредната проверяваща неуравновесена какичка се заяжда този път с ръчния багаж и изхвърля на поразия всичко, което й се стори съмнително … или пък си го харесва. Разбира се, същите тези неща минаха безпроблемно на скенера на полу-военизираното летище в Аман… В сравнение с цялостната обстановка на летището в Аман, това в София, както и на куп други европейски летища, включително и Истанбул, служителите на Анри Коанда имат действително най-нисък стандарт на отношение, зачитане на права на пътника и личността и уважение и т.н. За разлика от самия превозвач – румънската компания ТАРОМ – с добро обслужване и изпълнение на услугите – както от София до Букурещ, така и в още по-голяма степен от румънската столица до йорданската – Аман.

Летището в Аман

Посрещането в хотела също беше запомнящо се – още преди рецепцията се минава скенер като на летище, след това в хотела имаше двама дежурни полицая, а рецепциониста провери паспортите ни чрез връзка с полицията (още на летището ни питаха къде ще отседнем) и след 5 минути нещата бяха готови и едно пиколо, което не видях нито преди това, нито повече след това поде чантите към асансьора. Горе в стаята попита всичко ли е наред и почти роболепно се изниза с лице към нас и подобаваща чупка – толкова бързо, без дори да позволи да си помислим за бакшиш. Но дотук с приятните изживявания в хотела – точно 15 минути след настаняването (в 04:30 ч.) се почука настоятелно на вратата и една жена говореше нещо и чак след 15 минути разбрахме, че просто иска да й помогнем с багажа и асансьора – много интересно защо беше избрала точно нашата врата за това. На другия ден докато бяхме на закуска, чантите ни бяха усърдно пребъркани – за всеки случай, както се казва…

През първият ден с нашите любезни домакини отидохме на плаж на Мъртво море – в една от най-добре организираните туристически зони с хотели от най-висока международна величина. Опитахме и традиционната кална маска с кал от морето, което веднага прочиства, ободрява и витализира тялото и душата. Въпреки че според местното поверие точно там са се намирали прокълнатите градове Содом и Гомор и през мястото трябва да се преминава „транзит”. Това и правим – след слънчевия следобед, съчетан с шиш-вечеря на брега, се отправяме обратно към Аман и нощните задръствания – сякаш всеки е изязъл с колата си по неособено широките централни булеварди. Столичани очевидно използват нощната прохлада за живот – посещение на многобройните кафета, ресторанти и … сладкарници, към които според домакините се стича огромната част от хаотично и непредсказуемо каращи коли. И всичко това с традиционното застъпващо, високо и напевно говорене – тези хора изглежда винаги имат какво да си кажат по възможно най-емоционалния начин, а за какво говорят и какви тези защитават – историята ни мълчи в недоумение, не-съмнявайки се по никакъв начин, че всеки път е доста важно.

През втория ден – събота, което съвпадаше и с втория ден от традиционния уикенд – там почивните дни са петък и събота, а неделя е начало на работната седмица, ние обиколихме Аман, Джераш – новия и стария град, както и Аджлун. Най-впечатляващо определено беше стария град на Джераш с величествените си останки от няколко епохи – византийска, римска, османска … описвайки златната епоха за града, основан от войниците на Александър Македонски през ІV в. пр.н.е. е през ІІ и ІІІ век. Римските руини включват триумфална арка, форум с необикновена овална форма, стадион, монументален фонтан, топла и студена баня и безброй храмове. Широка улица от колони води към най-разкошния монумент на града: храма на Артемида – богинята покровителка на Джераш, който все още се извисява над градския център, а близо до форума и е и храма на Зевс.

След отново обилна порция от популярните турски кафета и разхладителни напитки, дойде време и за шопинг-тура за сувенири, приключил с учудващо евтини за стандарта на самите йорданци цени – магнити за по 1 JOD, куп картички за същата цена, евтина козметика от Мъртво море и подарък от домакините към нас – бутилки с истински пясък и изписани нашите имена на тях (традиционно арт изкуство за страната, наречено Bottle sand).

Така неусетно в премеждия, забързаност и приятни изживявания нашето приключение в Йордания приключи, с противоречиви чувства, но все пак положителните впечатления бяха много повече от негативните.

Екип на Витоша Нюз