Проф. Андрей Пантев: С Деня на независимостта показахме как Европа може да се съобразява с нас
В Деня на независимостта на България основното напомняне е, че когато виждаш, подобно на Съединението, един сплотен политически и национален народ, въпреки вътрешните различия, когато зад начинанието на държавата стоят 100 000 щика, тогава, независимо дали е международно регламентирано, или е решение на народа, Европа е принудена да се съобразява с общобългарските решения. Това коментира пред БГНЕС видният наш историк Андрей Пантев.Фактически и Съединението, и обявяването на независимостта са нарушение на международни договори и то подкрепяни с подписи на всички велики сили. Но когато се оказва, че каузата е справедлива, тогава се приема, че тя вече не може да бъде незаконна.
Обявяването на независимостта е последната решаваща стъпка на българския народ към суверенитет. Първата стъпка е Априлското въстание, втората – Освободителната война, следва Съединението, и Независимостта е последното българско усилие и воля към независимост, прогрес и европейска принадлежност. Но да не забравяме, че независимостта не гарантира правилно решение само за себе си. Защото независимо сме взели решението да започнем втората Междусъюзническа война, независимо сме се присъединили към Тристранния пакт и Третия райх. Така че няма гаранция, че едно решение, което е взето при пълна независимост, гарантира победа и още по-малко триумф. Въпросът е съобразяване с реалните, понякога сурови, дипломатически условия в Европа, както и усещането, че можем да защитим нещо вече декларирано. В това отношение можем да кажем, че въпреки че не е толкова добре изследван Денят на независимостта до голяма степен е брилянтно и окончателно утвърждаване на Съединението.
Дали днешният българин помни или не историческия факт – това е негов личен избор. Ако по-добре знаем как върви тази или онази стока на пазара, ние не можем вечно с книги и с лекции и тържествени зари да му внушим нещо, което той отхвърля или поне не иска да приеме. Така че има достатъчно книги и изследвания, и който се интересува и иска, може да реши сам дали си струва да се обърне към онова време, в което всички са загърбили, разбира се временно, своите не само партийни, но и личностни предпочитания, за да бъдат окончателно свалени фесовете от главите на българите. До тогава България формално беше васална на турския султан, ние бяхме подложени на всякакви санкции, ограничения и условия. С 1908 г. завършва делото на Априлското въстание.
В Деня на независимостта трябва да си дадем и сметка за нещо друго. Един от грандиозните обрати и дори метаморфози на съвременния политически свят, включително и в България е това да се хвалиш, че чужда партия те подкрепя. Навремето това се е случвало, но се е смятало за най-дискредитиращо явление.
Днес виждаме, че с това се хвалят. Така че пак казвам – независимостта не е самоцел и не е условие, гарантиращо непременно победа. Независимостта е по-угнетяваща, защото тогава, ако се случи крах, нещастие, неуспех и дори престъпление, вече знаеш, че от една страна са виновни другите, но не по-малко си виновен и самият ти, свързан с една или друга външна сила. Това е умение да носиш отговорност за собствените си действия.
