Честваме годишнина от велика българска победа

Днес се навършват 97 години от последната от легендарните битки при Дойран, наречени Дойранска епопея!

През 1917 г. главнокомандващият ген. Жеков лично дохожда при Вазов, за да му възложи командването на Девета плевенска дивизия, разположена в долината на Вардар – от реката до Дойранското езеро. Това е най-важният участък от дългата българска позиция, намира се на достъпен за противника фронт – близко до Солун и жп линията. Вазов извършва подготвителна работа – запознава се с бойците, а по време на обиколките създава дълбока връзка между защитниците на позицията. Той веднага става народният генерал.

На 24-25 април и на 8-9 май 1917 г. той отблъсква английското нападение с контраатаки. Тези два успеха правят Вазов любимец на всички – началници и войници. Той е произведен в чин генерал. На 30 август дивизията му открива огън по време на друга атака. Той е навсякъде, посред бял ден отива на предна позиция, а офицери и войници не вярват на очите си – никой досега не го е правил. Всички го гледат слисани – той е в окопите – говори на войниците, седнал между тях.

Историята пожела да приключим Първата световна война с една блестяща военна победа именно при Дойран. Тук към 15 септември Антантата събра в ударен юмрук четири английски (22, 26, 27 и 28 ) дивизии, две гръцки (Серската и Критската) дивизии и една френска. Освен английската артилерия тук бяха струпани цялата гръцка тежка артилерия, десетина френски батареи, въздушна дивизия. Срещу тях противостоеше една-единствена българска дивизия – все същата 9-та плевенска. 34500 български мъже от Плевенския, Ловчанския, Троянския, Преславския и Битолския край. Между имената на загиналите по паметниците четем имената на хора от всички народности, живеещи в българската земя. На тях се падна да спечелят най-голямата военна победа в историята ни.

Наближават най-критичните месеци на войната. Вазов отива в София. Тогава България е в една от най-тежките ситуации, но Вазов уверява ген. Жеков, че дивизията му ще издържи докрай отбраната на позициите. Дойран, 16 септември 1918 г.- артилерията на противника започва да стреля. Ужасът от стрелбата е огромен – 350 хил. тежки снаряди и мини са пръснати на позицията на дивизията. Тогава започват да използват и газ срещу нашите войски, които стоят с часове с газови маски на лицето. Вазов казва: “Трябва да победим или да умрем – друг избор няма.”

Боят вече е в пълния си разгар. Отбранителният механизъм, подготвен от Вазов, действа прекрасно. След кървава борба на нож изгубените пунктове от главната позиция са завладени отново. Силният противник е омаломощен. Четирите атакуващи английски дивизии, както и гръцките, понасят огромни загуби и се оттеглят ужасени от полесражението.

Генерал Вазов признава, че никой не се е надявал на победа, съотношението на силите е било 1:7. Но всички българи решили, че неприятелят ще влезе в България само през труповете им. Готвейки се да умират, по стар български обичай войниците облекли чисти ризи, а офицерите парадните си мундири.

За щастие почти всички останали живи. От страшния артилерийски обстрел българските загуби били само 9 убити и 40 ранени. Затова когато в 5 часа сутринта на 18 септември англичаните атакуват, ги посреща унищожителен огън. Английската атака е удавена в кръв. Десет хиляди англичани са убити само в първия бой. Цял ден е нужен на англичаните да се опомнят. На 19 септември противникът атакува със същата упоритост. След 5-часова свирепа борба пак е отблъснат. Така големият Дойрански бой – единствен в нашата история по упоритостта на борбата и по изкуството на нашето командване, завършва успешно. Ген. Вазов влиза в историята като победител.

Утрото на 20 септември обаче не е добро – неуспели още да се нарадват на своето тържество над врага, българите получават заповед за отстъпление. И храбрите защитници на Дойран трябва да напуснат обляната с толкова кръв позиция. Вазов е съкрушен повече от всички. В момент, когато неговите полкове огласят още позицията със своето победно “Ура!”, големият българин не може да си представи по-голямо нещастие от това, че отстъпва толкова отбранявана позиция.

През 1935 г. генерал Вазов пристига в Лондон на среща на ветерани от войната. Той е посрещнат от домакините на гара Виктория със сведени в знак на почит и уважение знамена на всички съглашенски полкове, сражавали се при Дойран.

На проведения следвоенен конгрес майор Готлей го представя: “Ще дам думата на българския генерал Вазов. Той е от малкото чужди генерали, чието име фигурира в официалната ни история.” А зашо е така? – край Дойран са убити 70 000 души – англичани, французи и гърци. Българите дават само около 500 жертви. Т.е. 7 чужди дивизии са унищожени от 1 българска. В никоя война в цялата си история Англия не е имала толкова много убити войници наведнъж, признава известният неприятел на България политикът Лойд-Джордж.