Завръщане у дома

Творби на български живописци от 30-те и 40-те години на ХХ в. отново в България

Станислава Николова

В посолството на Сърбия могат да бъдат разгледани картини на част от най-изявените представители на българския модернизъм. “Завръщането” е заглавието на изложбата, открита по повод националния празник на Сърбия. Уникалната сбирка съдържа произведения на известни автори от различни поколения – от 90-те години на ХІХ до 70-те години на ХХ в., сред които Борис Михайлов, Стефан Иванов, Асен Белковски, Елена Карамихайлова, Борис Денев, Николай Райнов, Сирак Скитник, Иван Ненов, Борис Елисеев, Бенчо Обрешков, Елиезер Алшех, Султана Суруджон, Давид Перец, Кирил Цонев, Никола Танев, Никола Маринов, Иван Петров, Рафаел Михайлов, Дечко Узунов, Борис Коцев, Николай Дюлгеров, Жорж Папазов, Генко Генков. “Интелектуалната дружба, приятелството и творческата взаимност между сръбски и български творци някога показва, че има неща като човешко и духовно поведение, които би трябвало да бъдат урок за политиците и държавниците при всички обществени и исторически промени. Гостуването на тази първокласна българска сбирка е рядък шанс за завръщане”, заяви на откриването Светлин Русев.
Изложбата е насочена към културно-познавателната история на изкуството ни. Показаните работи са престояли близо век в частни колекции на територията на бивша Югославия . Завръщането им в родината ни е осъщественно благодарение на основателката на фондация “Проф. Николай Райнов” Диана Райнова, внучка на писателя и художник Николай Райнов, както и на усилията на галериста Марко Игнатович. Началото на обмена между нашите и сръбските художници е през 1904 г., когато се създава първото международно художественно обединение на южнославянските художници “Лада”.
Последвалите войни довеждат през 20-те години на ХХ . до период на стегнация между България и кралството на сърби, хъравати и словенци, но общуването на художествено равнище между двете балкански страни не угасва напълно. В основата му са поетите авангардисти Гео Милев и Любомир Мицич. През 30-те години политическите отношения между България и Югославия се разведряват. Това е период, в който някои от най-утвърдените родни художници гостуват при комшиите, откривайки самостоятелни изложби или като учасници в съвместни такива, организирани от различни дружества. Размяната на гостувания и общи изяви продължава и до днес.
Много от произведенията на наши автори се съхраняват в културни институции и музеи на територията на Сърбия, други украсяват частни домове на колекционери в Белград, Загреб, Ниш, Чачак, и др.