Великият Стрелцов
Съветски министър го вкарва в каторга заради изнасилване
Те са сред най-големите в световния футбол. Животът им е по-интересен и фантастичен и от най-интересния трилър. Дели се на две противоположни половини, сякаш за да покаже, че и най-великите са като нас – славните години, последвани от тъжния упадък с личните проблеми, алкохолизма, контузиите и трагичния край. За тях са писани книги, създадени са филми. Най-голямото им признание обаче е неизмеримата любов на хората. “
След славата и трагедията на човека, наричан Радостта на народа, ви предлагаме трагедията на Едуард Стрелцов. Едуард Стрелцов е най-яркият талант в историята на съветския футбол. Книгата на живота му започва през 21.07.1937 г. На годинка и половина се затичва след една гумена топка. Проницателните съседи веднага разбират, че синът на София Фроловна ще стане футболист, и побързват да й го съобщят. Кариерата му започва блестящо. Първият секссимвол. На 16 г. дебютира в мъжкия отбор на Торпедо (Москва), става национал. Русокосият централен нападател бързо става любимец на нацията и идол на жените – първият сексимвол в съветския спорт. Десетки обожателки се тълпят пред апартамента му, следват го по петите. Той се движи в московския елит, познава се с ВИП персони, млад е, талантлив и животът е пред него. Кумирът обаче пада в калта след едно „активно мероприятие“. Партийни велможи го жертват с мотив „нарушаване на социалистическия морал“. На 25 май 1958 г. футболистите от „сборная“ са освободени от тренировъчния лагер в Тарасовка, за да отидат на проба в Москва – шият им костюми за световното в Швеция. После Едуард си уговаря среща при директора на един магазин на улица „Горки“ със заслужилите майстори на спорта от Спартак Михаил Огонков и Борис Татушин. Тръгват към вилата на летеца Едик Тарханов, където ги чакат три момичета. Има много алкохол и танци. Стрелцов завършва нощта в леглото с Мариана Л., а Огонков – с Тамара Т. На другия ден обаче Мариана подава жалба пред прокуратурата, че е била изнасилена. Същото прави и нейната дружка по отношение на Огонков. Отряд милиционери нахлува в лагера на „сборная“, „насилниците“ са откарани. На 27 май Тамара подава второ заявление, в което се отказва от предишните си показания. Огонков е освободен. На 30 май Мариана също пише, но с текст: „Моля да бъде прекратено углавното дело срещу Стрелцов, тъй като аз му прощавам.“ Заявлението е попълнено неправилно – терминът „прощавам“ практически потвърждава изнасилването. Това решава и съдбата на голмайстора. Според специалисти, ако Едик е бил приел офертата от Динамо, дошла от самия Лев Яшин, животът му е щял да се развие по коренно различен начин. Следствието се води чудовищно, по съветски, с пълно пренебрегване на закона и фактите. Феновете на Торпедо го спасяват от по-тежка присъда. Председателят на съда си изкарва акъла от ултрасите и Стрелцов е осъден не на 15 г., а на 12 г. („иначе щяха да направят всичко на пух и прах“). Каторга. От Бутирския затвор е изпратен по-късно в етапния пункт „Красная Пресня“, а оттам – в уранова мина в Сибир с благозвучното име Трудово-поправителен лагер „Вятлаг“. Според журналиста Генади Фьодоров зад жестокото наказание стои тогавашният министър на културата и член на политбюрото на ЦК на КПСС Екатерина Фурцева. Дамата била люто обидена на красавеца, който отказал да спи с дъщеря й. Влюбеното девойче било много нещастно от несподелената любов с футболиста. В тайгата Стрелцов е подложен на зверски мъчения и непосилен труд. Случва се да пие вода заедно с поповите лъжички вътре. Носят им вода, когато работи като товарач на жп линия – по две ведра на месец. Нямало река и заприщили един ручей. Веднъж им провървяло – издебнали каруцаря, който кара водата, и изпразват бъчвата. Запасяват се за дълго време… За изненада на всички обаче Едуард се завръща след 7-годишно отсъствие във футбола. И дори с Торпедо печели шампионската титла. Стрелцов е извикан отново в „сборная“, дори му разрешават да пътува в чужбина. Два пъти поред, пред 1967-а и 1968-а, е избран за футболист №1 на СССР. През 68-а е голмайстор на първенството с 21 попадения, а му връщат и званието „Заслужил майстор на спорта“. През 1971 г. прекратява кариерата си, след като получава контузия в ахилеса. Краят. В края на дните му, вече безсилни да помогнат на Едик след дългата и жестоко битка с рака, лекарите му препоръчват да пие червено вино, за да воюва с радиацията в организма си. За него този съвет е добре дошъл – той единствен знае (а не казва на лекарите и близките си) каква е истинската доза на полученото от него облъчване. Стрелцов поглъща солидна доза като затворник, работейки при вредни условия, а и после, две години преди да се обади болестта, участва в един футболен мач на ветерани в непосредствена близост до Чернобил… Радиацията в района е толкова силна, че войниците от охраната едва стоят на крака. И когато след двубоя съотборникът на звездата Якубик почва да мие обувките си, Стрелцов се опитва да го „утеши“: „Сега това вече няма да ти помогне, Андрей.“ Той обича чашката и никога не крие, че я обича. Пиенето не го блазни като лекарство. Той пие от необходимост – без удоволствие, а главата му учудващо дълго остава бистра. Пие най-често водка и коняк – къде може да се намери червено вино през пролетта на 1990 г. дори и за Стрелцов! Пуши по две кутии цигари на ден. И все повтаря: „От мен мирише на гроб, но като си пийна, гробовният дъх сякаш отслабва.“ Странен човек е Стрелцов. Една от любимите му истории е тази за магарето, което футболистите от отбора на „политотдел“ изпращали за водка в привързана към самара торба, където слагали пари. Едик не жали гърлото си, измъчвано от болезнени спазми, за да покаже на слушателите си какъв рев е надавало магарето пред магазина за напитки. Умира на 22 юли 1990 г., ден след като навършва 53 години.