След дебати, промени в текста и протоколни хватки от миналия ден, с които се искаше забавяне на гласуването на декларация за признаване на геноцида над арменците, все пак 43-то Народно събрание прие текста. Промяната, която е направена е във формулировката – вместо „геноцид“ е записано „масово изтребление“ на арменци в Османската империя 1915-1922 г.
Всички народни представители от Патриотичния фронт гласуваха за решението за приемането на декларацията. Това решение има силата на закон и освен осъждането на престъплението срещу човечеството определя датата 24 април за ден на възпоменание на жертвите. След гласуването депутатите се изправиха на крака и отдадоха почит към паметта на жертвите с едноминутно мълчание. Цялата група на ДПС напусна показно пленарна зала.
Приемането на документ, в деня, в който се навършват 100 г. от геноцида на арменците, показва, че българските народни представители могат да се обединят зад каузи, от национално значение.
Геноцидът, извършен от Османската империя, е не само срещу арменците, а срещу всички християни на нейна територия. Масовото разоряване и избиване на мирно и невъоръжено българско население по време на Илинденско-Преображенското въстание през 1903 г., продължилото след това системно разоряване и избиване на българи в подвластните на Османската империя територии и поголовното етническо прочистване с оръжие, извършено от турската войска през 1913 г. в Източна и Западна Тракия и Мала Азия, е проява на геноцид спрямо българите. През периода 1903-1913 г. са избити над 100 000 българи цивилно население – мъже, жени и деца, а други близо милион са били принудени насилствено да оставят домовете си и цялото си имущество, за да потърсят спасение като бежанци в пределите на българската държава. Тези деяния на Османската империя са документирани с автентични исторически материали и безброй свидетелства на потърпевшите българи и на представителите на медиите от целия свят.
