Евертон Джилио – Том: Играя с №33 заради Исус Христос! Когато ни извадиха от “А” група ми се скъса сърцето

Евертон Джилио – Том: Играя с №33 заради Исус Христос! Когато ни извадиха от “А” група ми се скъса сърцето

Вече 12 години по българските терени се подвизава бразилецът Евертон Фернандо Джилио Том. Точните думи са играе и се раздава изключително професионално. Опорният халф за първи път в България, заиграва в Локомотив (Пловдив), където се озовава благодарение на мениджъра на сънародника му Даксон да Силва.

В продължение на два сезона играе за пловдивските “железничари”, а първият му наш треньор е Ясен Петров. След отличното си представяне в Пловдив преминава в Миньор (Перник) при Стойчо Стоев, а по късно там работи и с Николай Тодоров – Кайзера.
Треньори, които като футболисти, са били ключови фигури на Локомотив (София). И по ирония на съдбата се озовава точно в клуба от „Надежда“.

В момента Том е капитан на столичното Локо и с неговият опит и лидерски качества „червено-черните“ ще се борят за завръщане в елита. Бразилецът, който има над 120 мача за Локомотив даде обширно интервю за “Витоша нюз”, в което говори за футболната си кариера, живота в Бразилия и по други интересни теми.

 

– Том, вече от 12 години си в България. Има ли разлика в нивото на футбола, от както дойде от родната Бразилия?
 – Определено има разлика. Всяка година нивото се подобрява и първенството става по-оспорвано. Лудогорец вдигна летвата, играе силно в Лига Европа и това кара и другите отбори да инвестират и да са конкуренти на тима от Разград. Но, за тяхно съжаление, не успяват, като Левски и ЦСКА трудно могат да ги изместят. Сега на подготовката в Турция, повечето отбори от България записаха победи над чужди тимове. И ние с Локомотив се представихме на ниво срещу класни европейски отбори… И това ме кара да мисля, че футбола в България се развива в положителна посока.

Досега забелязал ли си конфликт и вражда между български футболисти и чужденци?
– Да, има такива неща. Това не е само тук, навсякъде съществува. Проблемът е, че като дойде чужденец, той взима мястото на някой българин. Пък и повечето чужденци идват като „звезди“, без да са се доказали, и оттам тръгва проблема. Трябва да имаш уважение на всички, там, където играеш.

Малкият Евертон

– Любимец си на феновете на всичките ти български отбори. Как го постигаш?
– (Смее се). Може само да ме радва, ако наистина е така, както казваш. С постоянство и професионализъм съм го постигнал. Давам максимума на който съм способен и хората го оценяват. За което много се радвам.
– Децата те боготворят, според мен ти си техен идол...
– Да те обичат децата и да станеш техен любимец е нещо уникално и неповторимо. Това е нещо много много повече от парите. Ще дам и конкретен пример. Едно момче на 14 години  – Мартин Станчев, което тренираше в Локомотив и е фен на отбора, преди 2 години ми поиска автограф. Нямаше къде да му се разпиша и той си даде ръката. След това разбрах, че дълго време не я е мокрил, за да не се изтрие подписа. От неговите родители знам, че за него съм повече от Меси и Роналдо. Това ме кара да съм щастлив и всичко, което съм постигнал досега, си е заслужавало. В момента Мартин е вратар в школата на Септември и от сърце му пожелавам да стане един от най-добрите вратари в България.

 

– Защо си избра да носиш фланелка с номер 33?
– Аз съм католик и вярвам в Исус Христос! Всички знаем, че на 33 години Христос е разпънат на кръст и заради това избрах този номер.Само в Берое фланелката с любимия номер беше заета и бях принуден да играя с №70 на гърба.
– Неведнъж си споменавал, че се върна в Локомотив заради феновете, сега си вече и капитан. Тежи ли лентата?
– Да си капитан на такъв велик клуб е чест и голяма отговорност. Да, наистина се върнах заради феновете и ръководството в лицето на президента Иван Василев и човека, който много помага на клуба – Веско Стоянов.
– През 2014/2015 Локомотив направи страхотен сезон. Станахте трети, но накрая награждаването беше: “Медали и сълзи”. Как го преживя?
– Това може би беше най-силната ми година във футбола. Лично за мен този медал означава много, едно възнаграждение за силния сезон за мен и отбора! Това беше един невероятен колектив. Денят в който феновете ни наградиха, е един от най-тъжните в моята кариера. Видях как стари хора плачат като малки деца..направо да те заболи сърцето…(просълзява се).
– Едва ли искаш да си спомниш датата 25 май 2017 г., когато загубихте баража за влизане в елита срещу Бистрица в Пловдив, но все пак да те върна към тази страхотна драма с ужасен край. Защо се получи така?
– Може би след награждаването, за което стана дума по-рано, този ден е най-тъжният. Да загубиш в последните секунди си е нещастие…Никога няма да го забравя…

 

Сега направихте добра подготовка. Готов ли е Локомотив да влезе в Първа лига?
– Определено смятам, че сме готови. Ще направим всичко възможно да се преборим за завръщането в елита, къде смятам, че ни е мястото. Имаме добър отбор, отличен колектив, радваме се на всеотдайна подкрепа от страна на ръководство и феновете. С малко помощ от Господ, дано месец май сме на бараж. И там, в един мач, този път да сме победители… Това си пожелавам.


– Ти доведе в Локомотив Педро Ферари и Шоко, това знак ли е, че се ориентираш към мениджърската професия?
 – Рано ми е още да мисля за тези неща. Аз съм футболист и мисля като такъв. Искам да помагам на Локомотив с каквото мога. Вече съм на почти 34 години и отлично разбирам, че кариерата на играч е до време. Трябва да се мисли и за бъдещето. Освен на Педро и Шоко помогнах за тансферите на бразилците Карбониери и Уесли Натан в Царско село, както и на Октавио в Берое. След като окача бутонките на пирона това е един от вариантите за моето развитие – смятам да изкарам мениджърски лиценз.
– Колко време още смяташ да играеш футбол?
– В момента се чувствам добре, не направих пълноценна подготовка заради лека контузия. Надявам се обаче да съм готов за първия ни мач от пролетния полусезон в неделя в Разград. Ако съм здрав и нямам травми, мога да играя още няколко години.
– Почти един месец си беше в Бразилия, каква е разликата в живота там?
– Различно е. Климатът е друг и начинът на живот дори. Вече съм много години в България и съм свикнал. Още ми е трудно да се адаптирам като се върна от 35 градуса жега на -10 студ в София. Определено много ми липсва семейството.
– Митко Илиев ли заслужаваше най-много да стане “Футболист на година”?
– Абсолютно заслужено спечели Митко. Двамата сме играли заедно в Локо (Пд) и Локо (Сф) и знам много добре неговите качества и се радвам, че точно това момче триумфира с ценния трофей.
Какво мислиш за нововъведението ВАР?
– Раздвоен съм в отношението си. Това е нещо, което помага резултата да бъде реален, но се губи магията на футбола. Много е неприятно да се радваш че си вкарал гол и после да бъде отменен.
– Ще се класира ли България на Европейското първенство?
– Трудно ще ви бъде, но ще стискам палци. Искам да гледам България на Европейското.
А сега и няколко по-лични въпроси…Защо вие, бразилците, харесвате по-пълнички и пищни жени?
– Хубава работа ама бразилска (Смее се)…В Бразилия харесваме такъв тип жени, а тук е точно обратното. В България също има красиви жени. Въпрос на вкус.

– Съществува ли расизъм в Бразилия?
– Да, има, във всяко едно отношение. Повечето бразилци са чернокожи или мулати, може би 55% от населението.
– Ти имаш двама братя, разкажи нещо за тях?
– И тримата много си приличаме, не само по външен вид, но и по характер. Винаги мога да разчитам на тях, както и те на мен. Те са ми най-добрите приятели.

Том и неговите братя

– Има ли нещо, което не ти допада у нас българите?
– Вие сте много по-различни в сравнение с бразилците. Най-вече по отношение на темперамента. Тук хората са по-студени и трудно приемат чужденците. Не казвам, че сте ксенофоби или расисти.
– Кой ти е любимият български футболист?
– Емил Гъргоров. За цялото време от както съм в България, Бадема е най-добрият футболист, с който съм играл заедно и срещу него.
– В световен мащаб имаш ли идол?
– Да. Роналдо ФЕНОМЕНА! От малък съм го гледал и това е футболиста, който въпреки сериозните контузии и двете години извън терена, на Световното 2002 в Япония направи фурор. За 7 мача вкара 8 гола и на финала отбеляза два гола на Германия. Засега никой не е постигал подобен рекорд. Роналдо Феномена е моят идол!

– Твоя син Жоао Лукас е на 4 години. Ориентира ли се детето вече към футбола?
– (Смее се) Е, рано е още да се каже…Да ти призна, Краси, Жоао много – много не си пада по футбола. Харесва плуването, а другото, което го влече, е музиката…Обича да свири на китара. Времето ще покаже, аз ще му помагам винаги и той сам ще си реши накъде да се насочи.
И накрая, за финал какво би казал на твоите приятели и фенове в България? – Радвам се, че хората ме уважават и обичат, за което им благодаря от сърце. А на нашите, на „червено-черните“ фенове – да подкрепят любимия Локомотив навсякъде и винаги!

Красимир МИТОВ