Александър Дудов – Рицарят със сърцето от желязо

Александър Дудов – Рицарят със сърцето от желязо

„Витоша нюз“ стартира нова интересна рубрика – „Забравените герои“. Първи гост в нея е емблематичният футболист на Локомотив (София) Александър Дудов.

За 90-те години, откакто е създаден, Локомотив (София) е преминал през много възходи и падения. С червено-черната фланелка са играли хиляди футболисти.  Някои от тях са оставили златна диря със своите имена, не само в клуба, а и в историята на българския футбол като цяло. Други не чак толкова, което е съвсем нормално…Има обаче и една друга категория от футболисти. Такива, които са оставили сърцата и гордостта си по терените, играейки за Локомотив, но поради различни причини не са получили нужното признание…За тях не се е писало достатъчно  или лека – полека са били позабравени.

Един от тях е Александър Дудов. Сърцатият защитник е на трето място по изиграни мачове за „железничарите“ в цялата история на клуба! Със своите 302 срещи той надминава истински легенди като Никола Котков, Спиро Дебърски, Бойчо Величков и много други. Над него са само легендарният Атанас Михайлов и Йордан Стойков – Бумбо. 13 поредни сезона за „червено-черните“!

Сашо е роден на 29 юни 1963 г. Юноша на „железничарите“ и едва 18- годишен дебютира при мъжете. За първенството с екипа на Локомотив играе в 302 мача, автор е и на 4 гола. Носител на Купата на съветската армия през 1982 г. както и на купата за индивидуално спортсменство през 1988 г. Участник в младежкия национален отбор на България. Има и две участия в приятелски срещи за „А“ националния отбор.

Още като юноша Александър Дудов прави впечатление с физическата си издръжливост и работоспособност. Започва да тренира при треньора Михаил Шкодров. Следващият наставник на бранителя (играе през по-голяма част от кариерата си като ляв бек) е Ивайло Георгиев. Действа енергично, бързо със страхотна дисциплина в режима и повиквателната за мъжете не закъснява. През пролетта на 1982 г. Георги Берков го привлича в представителния отбор на Локомотив.

Само на 18 години Дудов е най-младия в отбора, но това не му пречи да играе във всички 15 мача до края на сезона. Освен това Сашо участва като титуляр в тези 15 срещи и смело се налага в традиционно силната халфова линия на „железничарите“. Георги Берков го преквалифицира като халф и по-късно Дудов се превръща в най-комплексния футболист в отбора. Дебютира в 16-ия кръг срещу Марек като гост (0:2).

Първият сезон в мъжкия футбол е впечатляващ.

„Червено-черните“ печелят КСА, която тогава има статут на национална купа. В първите три кръга локомотивци преодоляват лесно съпротивата на Тракия (Коларово), Локомотив (Мездра) и Червено знаме (Павликени). Предстои четвъртфинален мач в Перник срещу коравия тим на Металург. „Железничарите“ показват категорично кой е по-класния тим и побеждават с 4:0. Дудов влиза като резерва през второто полувреме на мястото на Марко Богданов.

Следва полуфинал и – още по-сериозен съперник. Жребият определя за съперник звездния тим на ЦСКА. На стадион „Васил Левски“, пред 23 000 зрители, Дудов играе през целия мач, а Локомотив печели с 3:2 и отива на финала.

Битката за трофея се провежда в Плевен. Съперник е пловдивският Локомотив.  Георги Берков отново гласува доверие на Дудов и младокът му се отплаща с отлична игра. „Червено-черните“ бият с 2:1 и стават носители на трофея. Сред усмивките на локомотивци грее и тази на Сашо – дебютен сезон и купа във футболната му визитка.

През следващия сезон Дудов участва в 20 срещи за първенството, като прави дебют и на европейските терени. Взема участие в реванша срещу френския гранд Пари Сен Жермен (1:5).

След напускането на Георги Бонев и Александър Марков (сезон 1985/1986), старши треньорът Апостол Чачевски твърдо налага Дудов на левия бек. Тогава сърцатият футболист е несменяем титуляр и изнася най-силните си мачове в кариерата. Достига отново до финал за КСА (този път загубен от ЦСКА с 0:2), изнася отлични мачове от турнира за Купата на УЕФА.

През зимата на 1987 г. Александър Дудов печели и първото си индивидуално отличие. В първия турнир на малки врати в зала „Фестивална“ той е награден от списание „Отечество“ за най-коректен състезател на турнира.

Именно коректността на терена е качеството с което железният защитник спечели уважението на съперници и футболни критици. През сезон 1987/88 г. той не получава нито един жълт картон, което му донася и втората индивидуална награда.

Печели купата за индивидуално спортсменство през 1988 г. През цялата си кариера той е получил само два червени картона, единият показан му след края на срещата срещу Черноморец (Бургас) в София.  Преди това той е санкциониран от съдията Йонов в мач срещу Дунав (Русе) като гост.

В началото на 90-те години на миналия век (колко отдавна ни се струва вече този период – б.р.) Дудов се показва и като отличен изпълнител на дузпи. Всичките му голове за „червено-черните“ са от наказателни удари. Първият от тях е срещу Ботев (Пловдив) в  „Надежда“ за 1:1. Това се случва през сезон 1990/91 г.

През същия сезон защитникът бележи и в турнира за Купата на България, срещу Пирин (Гоце Делчев) – победа с 2:0.

Дудов се разписва и в може би най-резултатния мач (ако се броят дузпите – б.а.) в историята на Локомотив. Става въпрос за загубата в турнира за Купата на БФС от Лудогорец в Разград. Срещата завършва със скучното 0:0, но при дузпите локомотивци отстъпват с 10:11 (Дудов вкарва четвъртата дузпа). Другите му два гола са срещу Добруджа  при голямата победа като гост с 5:0 (сезон 1992/93 г.), както и през следващия сезон, отново срещу Добруджа при победата с 3:1.

Сезон 1993/94 г. се оказва последен за капитана в Локомотив. Той е на 31 години, най-опитен в отбора и най-логичното е да стане негов лидер. В 29-ия кръг тимът отстъпва пред Шумен с 0:3 и това е последния мач на Александър Дудов за любимото Локо.

През лятото на 1994 г. собственик на клуба става оръжейният търговец Николай Гигов. Новото ръководство прави мащабна селекция и почти целия отбор от предната година е освободен. Място и за Дудов няма. Той по мъжки приема момента, когато трябва да се раздели с отбора на сърцето си. Преминава в Монтана, където, след няколко мача, слага край на своята достойна кариера. По ирония на съдбата в петия кръг играе срещу бившия си отбор, като мачът завършва 0:0. От този момент до ден-днешен той не отронва лоша дума за Локомотив.

Александър Дудов в момента е далеч от футбола. Изкарва прехраната си в съвсем друго поприще. Има строителна фирма, постоянно пътува и рядко може да бъде забелязан на мач. Когато го прави той сяда сред хората на трибуните, страни от ложите и публичните изяви.

Но сякаш така е по истинско – сред хората, които го аплодираха повече от десетилетие!

 

Венелин ЙОРДАНОВ

Categories: Футбол